Решение № 6492 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6492 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100506415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. Р. М. с ЕГН ********** и И. Д. М. с ЕГН ********** срещу решение № 18575/11.11.2023 г., постановено по гр. д.

№ 23007/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, с което е признато за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, в условията н а разделна отговорност /по ½ всеки/ следните суми: сумата 6418,27 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 791.22 лв. за периода 15.10.2019г. до 02.08.2021г., 40,10 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение - 8,14 лв., дължима за периода от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.08.2021г. по ч.гр.д. № 46907/2021 г. на СРС.

В постъпилата обща въззивна жалба от ответниците в производството се излагат доводи за неправилност на постановеното решение, с искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Въззивниците не оспорват възприетата по делото фактическа обстановка, в това число - правото им на пожизнено ползване върху процесния недвижим имот, количеството на потребената в имота топлинна енергия, нейната цена, както и обстоятелствто, че сумите за процесния период не са платени.

Считат обаче, че част от процесните суми са погасени по давност, като обстоятелството, че е издадена изравнителна сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и моментът, в който започва да тече 1 погасителната давност за тях. На следващо място намират, че съдът неправилно е уважил исковете на „Топлофикация София” ЕАД за мораторно обезщетение. Считат, че лихви за забава не се дължат с оглед неизпълнението на ищеца да издаде обща фактура за месечно потребление в предвидения 45-дневен срок за плащане, като издаването й след този срок влече след себе си необходимост от отправяне на покана по чл. 84 ЗЗД за поставяне на длъжника в забава. Оспорва се материалноправната легитимация на „Топлофикация София“ ЕАД да иска заплащане на услугата дялово разпределение, както и изобщо да са извършвани услуги от топлинния счетоводител.

На следващо място се сочи, че договорът за предоставяне на услугата дялово разпределение е срочен и същият е прекратен с изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 24 от него. Претендират присъждането на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Топлофикация София” ЕАД с доводи в подкрепа правилността на съдебното решение и искане за неговото потвърждаване.

Отправя се претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Б.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В конкретният случай между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответниците са ползватели на процесния апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил топлоснабден, че в него е доставено 2 претендираното от ищеца количество топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия. Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответниците.

Спорен пред въззивния съд е на първо място въпросът дали претендираните от ищеца суми за незаплатени количества топлинна енергия, са погасени по давност.

За отговор на поставения правен въпрос съдът съобрази на първо място задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното решение, задълженията на потребителите към топлофикационните дружества са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С оглед на това вземанията на топлофикационните дружества имат характера на “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, като за тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност.

Така в конкретния случай, с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2021 г., погасени по давност биха били вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 11.08.2018 г.

При изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим в случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти - каквито са и двете страни в производството.

Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г.

С оглед на това, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /т.е. за срок от 69 дни/ погасителната давност е била спряна по силата на закона.

Тези 69 дни, през които не е текла следва да се добавя към трите години, т.е. вместо погасени по давност да са всички вземания на ищеца, дължими преди 11.08.2018 г., погасени ще се явят всички вземания с падеж преди 03.06.2018 г. /така сякаш ищецът е предявил иска си на по-ранна дата/.

В процесния случай, с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 година, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, на основание чл. 114 ЗЗД, за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от датата, на която изтича този 45дневният срок за тяхното плащане, явяващ се техен падеж.

Следователно, погасени ще се явят всички вземания, чиито 45-дневен срок за плащане изтича преди 03.06.2018 г., или в процесния случай - това са вземанията по фактури до месец април 2018 г. включително /т.е. с падеж 15.06.2018 г./. В случая 3 главницата за топлинна енергия се претендира от 05.2018г. до 04.2020г., а главницата за дялово разпределение за периода от м.07.2018 до м.04.2020 г., поради което не са погасени по давност, тъй като не се отнасят за вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 03.06.2018г. /вземането за м.05 2018г. е станало изискуемо на 15.07.2018г. – 45 дни след периода, за който се отнася./

По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия въззивният съд намира следното:

Съгласно общите условия на "Топлофикация София" ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на "Топлофикация София" ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на "Топлофикация София" ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на "Топлофикация София" ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, тъй като потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури. Т. е., за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора - виж чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като дължимата лихва за забава е в размер на 791,22 лв. за периода от 15.10.2019 г. до 02.08.2021 г., до който и същата подлежи на уважаване, както правилно е приел и СРС.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.