Определение № 2106 от 21.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2106 гр. София, 21.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901053 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.64 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх.№89670/14.08.2024 година, подадена от „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, ЕИК 202688580, с която твърди, че след извършена справка по делото на 08.08.2024 година е установил, че съдът е постановил разпореждане №616/22.07.2024г., с което е указал молбата на страната под вх.№81262/18.07.2024 година да се приложи към делото, с приложение на нормата на чл.50, ал.2 ГПК.

За молителят е изнанадващо приложение на тази разпоредба, тъй като е посочен съдебен адрес чрез адв. В. Д., за когото е узнала, че е починал на 29.10.2023 година.

Твърди, че тези обстоятелства обосновават хипотеза на чл.64 ГПК и основание за възстановяване на пропуснатия срок от дружеството за внасяне на д.т. по подадената въззивна жалба.

Твърди, че не е могло да бъде предвидено от дружеството извънредни обстоятелства, свързани със забавянето на входираните на молбите му от 2023година, а не е било и длъжно да предвиди това, както и кончината на адв.

Д..От тези извънредни обстоятелства е накърнена правото на защита на дружеството и те са били непредвидими и непреодолими за него.

При така изложеното моли съда да възстанови срока за заплащане на дължимата д.т. по подадената въззивна жалба срещу решението.

В срока за отговор на тази молба насрещната страна по делото „ХАЙДЕЛБЕРГ МАТИРИЪЛС ВУЛКАН“ АД, ЕИК 836145646 / с предишно наименование „ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ моли съда да остави без уважение молбата по чл.64 ГПК, като излага съображения за това.

В хода на производството по чл.64 ГПК оспорва допустимостта на искането за възстановяване на срока, като въвежда твърдение, че пътят на 1 защита на насрещната страна следва да се осъществи чрез жалба, насочена срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба.

При условие на евентуалност оспорва основателността на молбата, като заема становище, че не са налице предпоставките, посочени в нормата за възстановяване на срока.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От фактическа страна съдът констатира следното:

По т.д.№1053/2022 година е постановено решение №829/29.06.2023г., с което предявеният от „ХАЙДЕЛБЕРГ МАТИРИЪЛС ВУЛКАН“ АД, ЕИК 836145646 / с предишно наименование „ВУЛКАН ЦИМЕНТ, иск по чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК и чл.327 ТЗ, е прието от съда за основателен и е уважил същия.

Актът на съда е връчен на ищеца на 10.07.2023 година, а на ответника „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД на 03.07.2023 година, чрез И.Г. – портиер на входа на адреса на управление на дружеството.

На 31.07.2023 година е постъпила въззивна жалба от „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, изпратена по пощата на 28.07.2023 година, която съдът е приел за подадена в срок, но нередовна.Поради това се е произнесъл с разпореждане №5284/31.07.2023 година, с което е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок да представи документ за внесена по сметка на САС д.т. от 6 000лв.

Съобщението е върнато в цялост като на него длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че по сведение на Г.М., който живее на адрес, няма офис на дружеството и фирмата се намира на „Околовръстен път“ в гр.София.

На 01.09.2023 година на адреса, вписан в ТР е връчено съобщението за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, на П. С. – портиер, който на същата дата е депозирал молба, с която е върнал съдебните книжа / работи към друг работодател/ и на 05.09.2023 година съдът е разпоредил да се връчи ново съобщение на адреса в ТР.

Същото е върнато в цялост и на него е отбелязано, че по сведение на лицето, посочено от призовкаря, като дало информация, на този адрес, фирма „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД не се намира.

Съдът е констатирал, чрез проверка в ТРРЮЛНЦ, по партидата на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, че адресът, на който е изпратено съобщението съвпада в адрес, вписан в ТР като адрес на управление и след като се е убедил, че е налице пълна идентичност, е приложил нормата на чл.50, ал.2 ГПК.

Удостоверил е, че на 13.10.2023 година решението на СГС е влязло в сила и на 23.11.2023 година е издал на ищеца изпълнителен лист.

На същата дата е влязло в сила разпореждане №6827/04.10.2023 година, с което е върната въззивната жалба на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД.

На 18.07.2024 година по делото постъпва молба с вх.№81262, за която е удостоверено, че е изпратена по пощата на 17.08.2023 година, с което 2

„ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД сочи на съда съдебен адрес за връчване на книжата.

Тъй като решението е влязло в сила съдът се разпорежда тази молба да се приложи към делото.

На 29.07.2024 година по делото постъпва нова молба от същата страна под вх.№84641 с идентично искане.

И към двете молби е приложено пълномощно от адв. В. Д..

И тази молба е приложена към делото и на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД е указано да посочи какво иска от съда – разпореждане№6439/31.07.2024 година.

След тези процесуални действия дружеството е подало молбата по чл.64 ГПК дала начало на настоящето производство.

При така развилата се процесуална връзка след постановяване на решението и с оглед въведеното от насрещната страна възражение за недопустимост на молбата по чл.64 ГПК съдът приема следното:

Съдът отново подчертава, че разпореждането за връщане на въззивната жалба е влязло в сила, тъй като жалбоподателят не е атакувал същото пред въззивната инстанция. Според практиката на ВКС е необходимо да бъде спазена определена последователност, която се явява гаранция за допустимост на искането по чл.64 ГПК и според тази практика, с връщането на частната жалба, за страната- жалбоподателя започват да тека два различни срока- срок за обжалване на разпореждането, който е резгламентиран с нормата на чл.275 ГПК вр. с чл.262, ал.3 ГПК и срока по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства.

Няма пречка страната да направи двете си искания в една молба- за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба и за възстановяване на срока.

По искането за отмяна на разпореждането следва да се произнесе въззивния съд, а по искането по чл.64 ГПК- съдът разгледал делото.

Двете искания са в отношение на преюдициалност, като това по чл.275 вр. с чл.262, ал.3 ГПК предхожда искането за възстановяване на срока и в зависимост от произнасянето по него ще се развие производството по молбата по чл.64 ГПК, ако се стабилизира връщането на въззивната жалба, тогава ще се открие фронт за защита по чл.64 ГПК, но ако въззивният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, то необходимост о разглеждане на молбата по чл.64 ГПК няма да е налице – така определение №333 от 09.08.2010 г. по ч.гр.д.№273/2010г. на второ г.о. на ВКС.

В настоящия случай страната не е предприела действия по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба и същото е влязло в сила.

По виждане на състава, след като този акт е стабилизиран без провеждане на производство пред въззивната инстанция, то това не означава, че страната се счита лишена от възможността да подаде молба по чл.64 ГПК, тъй като за нея е важно да е налице безспорно установено, че актът на съда, с който е прието, че срока за заплащане на д.т. е стабилизиран защото от този 3 момент за страната възниква възможност да иска неговото възстановяване.

Както е прието с преждецитираното определение на ВКС: „ С възстановяване на срока (ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК ) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната.

Ето защо, обстоятелството, че страната не е обжалвала разпореждането за връщане на частната жалба в едноседмичния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита, но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл. 64, ал. 2, във връзка с чл. 65, ал. 2 ГПК. Възстановяването на срока за внасяне на държавната такса заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото.“

Това разрешение на въпроса напълно се споделя от настоящия състав, поради което съдът приема, че правопрекратителното възражение на „ХАЙДЕЛБЕРГ МАТИРИЪЛС ВУЛКАН“ АД, ЕИК 836145646, се явява неоснователно.

По фактите:

Във връзка с оспорване истинността на двата пощенски плика, приложни към делото, за които се твърди да са пуснати през 2023 в пощенска станция на „Български пощи“ ЕАД година и пътували до СГС до юли 2024 година, в резултат на изпълнение на процедура по чл.192 ГПК, по делото е постъпил отговор от „Български пощи“ ЕАД под вх.№124613/13.11.2024 година, с който третото за делото лице представя нормативната база на оператора и дава разяснения относно практиката му за поставяне на пощенски клейма и обработка на пратките. За конкретния случай, въз основа на разяснената организация на работа на „Български пощи“ ЕАД пояснява, че след запознаване с информацията, която се черпи от поставените датни клейма на двата пощенски плика, не може да се приеме, че положените отпичатъци с дати 17.08.2023година и 04.09.2023 година са от датно клеймо с пощенски код 1680 на ПС – гр.София 80, тъй като то се използва на определено със заповед работно място в „пощенска експедиция“ на ПСгр.София 80 и че н съществува основание да се приеме, че двата пощенски плика, представляващи непрепоръчани пощенски пратки, са приети в ПСгр.София 80/1680/, тъй като пратките са пуснати в общо достъпни пощенски кутии в района на гр.София е се обработват от друга пощенска станция, а именно ПС- София 1734.

В писмото се съдържа информация, че е извършена проверка/повторна/ в касов модул на регистрираните операции в ПС – гр.София 80/1680/, от която не е установено да са подадени на 17.08.2023г. и на 04.09.2023година двете непрепоръчани пратки.

В производството по чл.64 ГПК, поради оспорване на документите, находящи се на листове от 96-102 от делото, като изходящи от „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД- конкретно тяхната автентичност, съдът е допуснал изслушване на съдебно-графологическа експертиза, изготвена от в.л. Г. М., 4 която дата заключение, че двете представени по делото пълномощни на адв.В.

Д. носят подписа на представляващия, към него момент, дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД и следователно са автентични.

Другите два обекта за изследване от експерта са приложените пощенски пликове, на лист 98 и 102 от делото.

За тях вещото лице дава заключение, че отпечатък от пощенско клеймо с дата 16.07.24-12, положен върху пощенските марки на плика на лист 98 от делото е положен с датно клеймо №9 на ПС 1734 при „Български разменносортировъчен център“, а отпечатък от клеймо с дата 25.07.24-12, положен върху пощенските марки на плика, приложен на лист 102 от делото е положен с датно клеймо №10 на ПС 1734 при „Български разменно-сортировъчен център“.

Вещото лице, поради отсъствие на достоверна и научно обоснована методика за определяне на относителна и абсолютна давност – датата, на която са положени подписите и причините, изложени в мотивационната част на експертизата, не дава отговор на въпроса дали подписите за „Упълномощител“ в двете пълномощни на адв. В. Д. /починал/ са положени от Н.С. преди датите на клеймата от пощенските станции, т.е. преди 17.08.2023г. и 04.09.2023г.

По делото са допуснати и изслушани като свидетели следните лица:Н.Б., заемащ длъжността търговски директор на „Интербетон Бояна“ ЕООД; Ц.Б.Б., чиято месторабота съвпада с адреса на управление на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД.

Свидетелят Н.Б. дава показания, че с дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, имат едно и също място, на което осъществяват търговската си дейност и това е бетоновия възел на „Околовръстен път“, представляващ производствена база на няколко дружества.Твърди, че там работят едни и същи работници, които са работници и на двете дружества; твърди, че на портала има портиер; дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД има канцелария, в която има служител; има портиер Н., а другият е П., работят на смени и са работници на дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД; управителят на дружеството посещава базата няколко пъти в седмицата; заявява, че срещнал призовкар, който му заявил, че има няколко неща за тях, но решил да не ходи до обекта.