Решение № 361 от 21.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Варна, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000478 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 15918/26.06.2023г. на ЗK „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 121130788, подадена чрез адв. Н. В. от АК – гр. Варна, и насрещна въззивна жалба вх. № 18217/20.07.2023г. на Ж. Х. К. от гр. Варна, представлявана от адв. Св. С. от АК- гр. Варна, срещу решение № 229/26.05.2023г., постановено по т. д. № 774/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 15918/26.06.2023г., подадена от ЗK „Лев Инс“ АД- гр. София- ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявен от Ж. Х. К. осъдителен иск за сумата 19 000 лв., представляваща разликата над 21 000лв. до присъдените 40 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2019г., причинено от водача на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с ДК № Х ХХХХ ХХ - С Д Д, по отношение на който е била налице валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22/118003283583, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва 1 върху главницата, считано от 20.07.2022 г. до окончателно заплащане на сумата, платима по банкова сметка на ищцата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за процесуални нарушения, съставляващи несъобразяване на първоинстанционния съд с нормата на чл.

172 ГПК при обсъждане на свидетелските показания на единствения свидетел- внук на ищцата, за липса на мотиви относно обсъждат и преценка на събрани доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според застрахователя е завишено за сумата над 30 000 лв. и не е съобразено с критериите, произтичащи от закона и допълнени чрез практика на ВКС. Твърди се и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съставляващо неправилно определено процентно съотношение на приноса на пострадалото лице - 20 %, като се поддържа становище за по- голям принос на ищцата предвид безспорно установеното обстоятелство, че тя е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за разликата над 21 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

Отговор по жалбата на ЗK „Лев Инс“ АД- гр. София не е подаден.

С насрещна въззивна жалба вх. № 18217/20.07.2023 г. се атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявен от Ж. Х. К. иск с правно основание чл. 431, ал. 1 КЗ за разликата над 40 000лв. до 60 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с посоченото по-горе застрахователно събитие. Оплакването е отново за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но според ищцата той се явява занижен с оглед установените травматични увреждания, получени от нея в резултат на ПТП и претърпените болки и страдания. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Процесуалният представител на ЗK „Лев Инс“ АД- гр. София не е 2 подал отговор.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и ангажират съда с произнасяне по същество.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция представителите на страните поддържат по същество становищата си по жалбата и отговора, и са направени искания за присъждане на съдебноделоводни разноски, направени в производството пред въззивния съд, с представяне на списъци по чл. 80 ГПК.

Съставът на въззивния съд, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от Ж. Х. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за присъждане на сумата 60 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2019 г., виновно причинено от водача на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция- 28.06.2022г. до окончателно заплащане на главното задължение, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал в срок отговор, в който заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за л. а. „Фолксваген Шаран“, с рег.№ Х ХХХХ ХХ, по силата на застр. полица № 22/118003283583, валидна за периода от 20.11.2018 г. до 20.11.2019г. Исковете са оспорени изцяло , но не са релевирани конкретни съображения във връзка с недоказаност на фактически състав на непозволено увреждане въпреки установената с акт на наказателния съд вина на застрахования водач за причиняването на средна телесна повреда на ищцата, т.е. оспорването на исковете по основание е бланкетно. Във връзка с размера на обезщетението се оспорват твърденията за продължителен възстановителен процес от получените телесни увреждания и за претърпян от 3 ищцата силен стрес. Релевирано е възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, основан на фактическите тъврърдения, че тя се е движила по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, предприемайки пресичане на улицата на нерегламентирано за това място.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение на ВОС, с което исковете са частично уважени, е валидно (по критериите, възприемани в мотивите на ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съдебният акт е допустим в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива, а съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ, като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, са спазени- на 28.06.2022г. от името на ищцата е предявена пред ЗК „Лев Инс“ АД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., по което застрахователят не твърди да е определил или изплатил обезщетение в предвидения тримесечен срок или в хода на процеса.

Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материалноправни предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на 4 застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.

В случая, не се спори, че за увреждащия лек автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и че застрахователното покритие обхваща и момента на настъпване на процесното ПТП.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на вреди на ищата, по непредпазливост, са разрешени по задължителен за гражданския съд начин, с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 355/2020 г. на ВРС, с което обвиняемият С Д Д е признат за виновен в това, че на 28.02.2019 г., около 12.35 часа в кв. Аспарухово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ до № 24, при управление на МПС - лек автомобил с рег. № Х ХХХХ ХХ, e нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 120, ал.1 от ЗДвП, като загубил контрол над автомобила, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ж. Х. К., изразяваща се в счупване на външния кондил на лява тибия, обусловила трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца; на основание чл. 78а НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Освен това, тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, респ. същото е влязло в сила в осъдителната част за сумата 21 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е формирана и сила на пресъдено нещо между страните относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му.

Следователно, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съдебен състав намира, че приетата за установена от 5 окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от представената медицинска документация, от решението на наказателния съд, както и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно- медицинската експертиза, че в резултат на процесното застрахователно събитие - ПТП от 28.02.2019г. ищцата е получила счупване на външния кондил на лявата тибия /голям пищял/, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 3 месеца. Проведено е консервативно лечение – имобилизация с ортеза за 35 дни, която след този период е отстранена, a колянната става е възстановена в задоволително състояние. Поради напредналата възраст на ищцата и наличието на друго заболяване – остеопороза, проведеното лечение е било консервативно, а не оперативно. Вследствие на тази травма е налице слабост на мускулатурата, която не позволява на ищцата самостоятелно придвижване, поради напредналата възраст и съпътстващите артрозни промени в ставите. Не са констатирани други съпътстващи заболявания, довели до удължаване периода на оздравителния процес. Ищцата може да изпитва болки в лявото коляно при рязка промяна на метеорологичните условия предвид вътреставното счупване. В момента пострадалата се придвижва с две помощни средства и чужда помощ, като има вероятност това състояние да не се промени дълго време.