Решение № 231 от 30.11.2023, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Поморие, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20222160100755 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ищеца Е. Т. Х. от гр.Поморие , чрез пълномощника адв.П.В. от АК-Бургас със съдебен адрес в гр.Бургас против ответника Н. В.

Д. и Б. Н. Д. двамата от гр.Бургас. В исковата молба се твърди, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 152, том ІІ, дело № 314/2020 г. на нотариус К.П. рег.№556 на НК, ищцата прехвърлила на сина си Н. А. Д., собствената си 1/4 ид. ч. от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес: гр. П... представляващ жилище на едно ниво с площ от 66,78 кв.м. и прилежащи части 22,62 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - няма; под обекта: обект с идентификатор:

***; над обекта: обект с идентификатор: ***, находящ се в сграда с идентификатор: *** с предназначение: жилищна сграда многофамилна, брой етажи - три, разположена в ПИ с идентификатор: *** с адрес гр. П.... Твърди се, че след извършеното дарение ищцата се намирала в затруднено здравословно и финансово състояние и възникнала нужда от даване на издръжка от надарения, тъй като ищецът не можел да се издържа сам. Твърди се, че ищцата искала издръжка от надарения, но той не и предоставил такава, въпреки че имал възможност. Иска се отмяна на дарение извършено с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт №129, том ІХ, дело №1610/08.12.2020 г., с който ищцата е дарила на сина си Н. А. Д. собствената си ¼ ид. част от недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатр *** с административен адрес гр.П... поради отказ на дарения да дава издръжка на дарителя. Претендират се и направените разноски в настоящото производство . Представя доказателства.

1

Правното основание на предявения иск е чл.227,б.”в” от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба. В отговора се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно нуждата от издръжка, търсенето на такава и възможността за даването и, на които се основава предявения иск и се иска неговото отхвърляне.

Ищцата се явява в с.з. лично и с процесуален представител – адвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответницата Н. Д. се явява, а ответникът Б. Д. не се явява в с.з., двамата се представляват се от процесуален представител – адвокат, който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не се спори, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт нотариален акт № 152, том ІІ, дело № 314/2020 г. на нотариус К.П. рег.№556 на НК, ищцата прехвърлила на сина си Н. А. Д., собствената си 1/4 ид. ч. от недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес: гр. П... представляващ жилище на едно ниво с площ от 66,78 кв.м. и прилежащи части 22,62 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - няма; под обекта: обект с идентификатор: ***; над обекта: обект с идентификатор: ***, находящ се в сграда с идентификатор: *** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи - три, разположена в ПИ с идентификатор: *** с адрес гр. П..., като със същия нотариален акт .Н.А.Я. и А.А.Я. – сестри на Н.Д. му прехвърлили и своите идеални части от имота . Не се спори и се установява от представения препис- извлечение от акт за смърт, че надареният Н. Д. е починал на 19.12.2021 г. във Франция. Не се спори, че ответниците са наследници- съпруг и дете на надарения, което се установява от представените удостоверения за граждански брак и за раждане. От представените в превод От представения амбулаторен лист от извършен медицински преглед на ищцата на 15.12.2020 г. се установява, че същата е с поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, като ищцата е отказала диспансеризация и е назначено дието лечение. От представените квитанции за наем и заплатен ток се установява , че наемът на жилище заплащан от надарения във Франция е в размер на 540 евро месечно, а на потребената ел.енергия за периода от м.декември 2020 г. до м.февруари 2021 около 130 евро. фишове за заплата се установява, че брутното трудово възнаграждение на надарения за периода от м. юни до м.ноември 2021 г. е в размер около 1700 евро. В качеството на свидетели по делото са разпитани М.Я., А.А., Г.В. и В.В.всички в роднински отношения със страните. От показанията на св.Я.- съпруга на внук на ищцата се установява, че ищцата след смъртта на съпруга си, през 2020 г се разболяла и пенсията, която била около 340 лв. според св.Я. не била достатъчна за да се издържа, като през това време синът и Н. Д. бил във Франция където работел и живеел със семейството си.

След смъртта на съпруга на ищцата, тя заминала за Франция, където живяла в дома на сина 2 си. Св.А.дъщеря на ищцата сочи, че във Франция, ищцата била настанена в кухненско помещение на походно легло при лоши битови условия, като здравословното и състояние се влошило, което наложило св.А. да я настани за лечение в болница, което заплатила. Според св.А., брат и Н. Д. не давал издръжка на ищцата, въпреки, че тя на няколко пъти му поискала, тъй като нямала никакви други доходи освен пенсията си. Св.А. сочи, че брат и изгонил ищцата и тя отишла да живее в дома на свидетелката, която и купила билет за автобуса и я изпратила да се прибере в България. Св.А. сочи, че брат и работел във фирмата на съпруга и, където получавал възнаграждение в размер на около 1500 евро, като от допълнителна заетост си осигурявал още толкова, а съпругата му получавала 500 евро социални помощи. Св.А. сочи, че след като брат и изгонил ищцата, свидетелката го извикала в дома си за да разговарят за проблемите с майка им и там тя и нейните брат и майка провели разговор, в който майката поискала от сина си да и дава месечна издръжка, но брат и отказал. След това през м.август 2021 г. св.А. си дошла в България, където отново се събрали, тя, сестра и, брат и и ищцата за да обсъдят въпроса с издръжката, но брат и отново отказал да дава издръжка на майка си. След смъртта на брат и, свидетелката сочи,че неговата съпруга не останала да живее в процесния имот и си заминала с детето, като също след смъртта на съпруга си, не е давала издръжка на ищцата, чието здравословно състояние продължавало да се влошава. Според показаниятана св.Г.В.- сестра на ответницата и В.В.баща на ответницата, ищцата била в добро здравословно състояние и никога не е искала издръжка от сина си, дори работела като камериерка в Слънчев . Според тези свидетели, когато семейството на Н.Д. се прибирало от Франция, в тяхно присъствие , Н.Д. давал на ищцата суми от по 5-6000 евро за да ги съхранява и всичките спестявания на семейството му били предавани за съхранение на ищцата, включително златни накити.

При така установените факти ,съдът направи следните правни изводи:

В случая дарението на процесния имот е направено във формата на нотариален акт , която е изискуемата от закона форма за действителност, поради което съдът прие, че същото е валидно и е произвело своите правни последици. Дарението е едностранен безвъзмеден договор и поради естеството си, поначало, не поражда задължение за надарения да полага грижи за дарителя или да му дава издръжка като насрещна престация по договора .

Надареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от надарения да му дава издръжка.

При отказ на надарения да дава поисканата му издръжка , при наличието на предпоставките по чл.227, б.”в” от ЗЗД, за дарителя възниква правната възможност да иска отмяна на дарението по съдебен ред. За успешното провеждане на иска по чл.227,б.”в” от ЗЗД следва да са докаже кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно- дарителят да е изпаднал в нужда от издръжка, която нужда да е от траен характер и надареният да е отказал да даде издръжка, след като е бил поканен от дарителя да дава такава . Предвид това, че в процесния случай искът е предявен срещу наследниците на надарения, следва да се установи, че издръжката е поискана и отказана от надарения преди неговата смърт, тъй 3 като моралното задължение за издръжка се превръща в правно след като дарителя изпадне в невъзможност да се издържа и поиска издръжка. Тъй като наследниците наследяват всички права и задължения на наследодателя, но само възникналите на правно основание, а не и моралните задължения, каквото е задължението за издръжка, те не дължат признателност на дарителя, а само на своя наследодател и отговарят за задължение за издръжка на дарителя, само ако той е поискал такава от техния наследодател приживе , в какъвто смисъл е съдебната практика- Решение № 1031 от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 4849/2008 г. по описа на ВКС, І г.о. В случая от доказателствата по делото се установява, че ищцата е възрастен човек , като възрастта и здравословното и състояние е довела до затруднения да се издържа, тъй като няма други доходи извън пенсията си, която била в размер около 350 лв., който е недостатъчен за задоволяване на потребностите и . Следователно ищцата е имала нужда от допълнителна издръжка и за нея е възникнало правото да я иска от ответника, в чиято полза е направила дарението . За да възникне за дарителя правото да иска отмяна на дарението, следва да се установи, че е поискал издръжка от надарения и той е отказал да я даде. Относно поканата за заплащане на издръжка липсва изискване да е в писмена форма и отправянето на такава покана може да се установява с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания. По делото от показанията на св.А. се установява, че ищцата е искала от сина си парична издръжка докато е била при него във Франция, както и след това през м.август 2021 г. след като се е прибрала в България, но той е отказал да и дава издръжка. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка като логични и безпротиворечиви и независимо, че е дъщеря на ищцата, не може да се счете, за заинтересована, доколкото сама е дарила на покойния си понастоящем брат своята ид.част от имота, към която понастоящем няма никакви претенции и го е подпомагала заедно със семейството му докато е бил във Франция като му е осигурила работа. Също така показанията на св.А. се подкрепят от доказателствата по делото що се отнася до обстоятелството, че ищцата се е прибрала сама от Франция с автобус, което е видно и от представената справка от ГД“Гранична полиция“. От доказателствата по делото не се установява надареният да е давал издръжка на ищцата, след като му е поискана, въпреки, че е имал възможност да осигури издръжка предвид установените по делото доходи на семейството му във Франция. Включително задължението за издръжка не е било изпълнено чрез полагане на лични грижи за ищцата, тъй като се установява от показанията на св.А., че надареният не е осигурил добри битови условия и възможност за лечение на ищцата в жилището си във Франция и я изгонил, което я принудило да се прибере сама в България.

От показанията на св. Г.В. и Ф.В., също не се установява надареният да е давал издръжка, като поначало тези показания не се кредитират от съда, предвид това, че са нелогични и вътрешно противоречиви, доколкото от една страна се твърди, че не е искана издръжка и ищцата не се е нуждаела от такава, тъй като с имала пари, а от друга страна се твърди, че надареният и е купувал храна докато си е бил в България. Също така неправдоподобни и житейски неиздържани изглеждат твърденията на тези свидетели, че в присъствие на външни хора, каквито са свидетелите, надареният е предавал големи суми пари и златни накити за съхранение на своята майка, която е възрастна жена, която живее сама и домът и 4 едва ли може да се счете за сигурно място за съхранение на пари и ценности. Предвид изложеното, съдът прие за доказано, че ищцата е поискала издръжка от сина си Н.Д. преди неговата смърт и не са представени доказателства, че издръжка и е изплащане от Н.Д. преди смъртта му, при установена възможност да я дава, нито пък издръжка е изплащана на ищцата от ответниците, в качеството на негови наследници, поради което и предвид установената нужда от издръжка на ищеца, искът за отмяна на дарението обективирано в обективиран в нот.акт № 152, том ІІ, дело № 314/2020 г. на нотариус К.П. рег.№556 на НК за основателен и доказан, поради което и следва да се уважи .

Разпечатката съдържа 21 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30ef18d8-c0ce-4511-bcb1-0267ec7778a1