Решение № 399 от 01.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500454 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7 от 05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 355/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, съдът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца П. И. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 16 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, при пътно-транспортно произшествие на 05.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2024 г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 24.01.2024 г. до 16.02.2024 г. Със същото решение съдът се е произнесъл и по дължимите в производството разноски, в. т. ч. и дължимото на основание чл.

38 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Я. Д. безплатно процесуално представителство.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“АД, чрез адв. И. Ц., като във въззивната жалба по същество са развити доводи за неговата неправилност в частта относно размера на присъденото заместващо обезщетение. Твърди се, че съдът не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД, като е надценил търпените от ищеца болки и страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес при него е протекъл сравнително бързо, което било видно от 1 събраните в хода на делото доказателства. Сочи се, че присъденото обезщетение е прекомерно високо и несъответстващо на практика на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, като не е отчетена и конкретната социалноикономическа обстановка в страната към датата на ПТП, както и средната работна заплата към този момент. Сочи се, че съдът не е отчел и обстоятелството, че ответникът е превел на ищеца извънсъдебно обезщетение в размер на 4000,00 лева, което въззивникът счита за справедлИ. с оглед претърпените вреди, но тази сума неправилно не е била приспадната при определяне размера на обезщетението. С оглед на горното се иска отмяна на решението, а в условията на евентуалност, в случай че съдът намери жалбата за частично основателна – да намали размера на обезщетението и да приспадне вече платените от ответника извънсъдебно 4000,00 лева. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 263 ГПК (препис от въззивната жалба е връчен на колега на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 51, ал. 1, изр. второ ГПК на 18.03.2026 г.), ищецът – въззиваема страна, чрез процесуалния си представител – адв. Д. З., е подал отговор на въззивната жалба вх. № 1976/02.04.2026 г., изпратен по ЕПЕП, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че първоинстанционният съд е оценил правилно доказателства, като е приел, че травматичните увреждания заслужават обезщетение именно в присъдения размер, което отговаря на принципа на справедлИ. обезщетяване на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД, като същото е съобразено и с възприетите критерии за справедлИ.ст, очертани в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. С оглед на горното, въззиваемият моли решението да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени и разноски за въззивното производство.

Решението в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за периода от 24.01.2024 г. до 16.02.2024 г., като необжалвано е влязло в сила.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема допълнително становище.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, като се представлява от адв. З., която оспорва въззивната жалба и претендира разноски по чл. 38 ЗА, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Окръжен съд – София, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (препис от решението е връчен на колега на процесуалния представител по реда на чл. 39, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 ГПК на 23.01.2026 г., а жалбата е подадена по пощата на 04.02.2026 г.), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на ответника по иска – адв.

И. Ц., като е съобразена и с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ урежда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска развитието на едно специфично рекламационно производство по предявяване на т. нар. застрахователна претенция, което в случая е сторено видно от представената по делото застрахователна претенция, като между страните е отделено за безспорно, че по същата ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 4000,00 лева, която обаче последният счита за недостатъчна за обезвредата на претърпените от него неимуществени вреди, които оценява на сумата в размер на още 16 000,00 лева.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в частта относно размер на претендираното заместващо обезщетение.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Районен съд – Костинброд, трети състав, е бил сезиран с предявени от П. И.

Т. срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“АД първоначално, обективно кумулативно съединени осъдителни искове правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16 000,00 лева, представляваща заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило на 05.12.2023 г. ПТП с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ............, управляван от М. В. М., за който с ответника е била сключена застрахова „Гражданска отговорност“ – полица № BG/30/123001316916, валидна от 15.05.2023 г. до 14.05.2024 г. В исковата молба е посочено, че на горецитираната дата, около 11.00 часа, водачът М. е управлявал лекия автомобил, като се движел от гр.

Костинброд към гр. Годеч, когато в района на км. 13+600, на прав участък от пътя, навлиза в насрещната лента за движение и удря челно правомерно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли 35Ц18“, рег. № ..........., управляван от ищеца П. И. Т.. Твърди се, че мястото на ПТП било посетено 3 от дежурен патрул при ОДМВР – София, РУ – Костинброд, като бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/05.12.2023 г., в който били описани обстоятелствата и причините за инцидента, като по случая било образувано ДП № 116 СЛ/23 г. и пр. пр. № 4373/23 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура. Сочи се, че вследствие на така настъпилото ПТП ищецът е получил травматични увреждания – а именно контузия на гръдния кош и на дясното коляно, фрактура на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребро вдясно, както и субфасциален хематом, поради частично разкъсване на мускулния напречник на солеуса в лявата подбедрица, които са причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период. Поддържа се, че получената травма на гръдния кош и фрактурата на ребрата са довели до остри болки в травмираните области, усилващи се до нетърпимост при всяко едно помръдване и вдишване на ищеца, нестихващи дори и при покой. Сочи се, че болката от травмите на дясното коляно и мускулното разкъсване на лявата подбедрица е повлияла изключително неблагоприятно върху двигателните функции на двата долни крайника, като през първите дни след инцидента ищецът е разчитал изяло на помощта на своите близки, като с оглед напредналата му възраст възстановяването било протекло бавно и мъчително. Твърди се, че инцидентът се отразил и на емоционалното състояние на пострадалия, който бил станал тревожен, неспокоен и потиснат, като изживеният стрес и душевни страдания щели да го съпътстват до края на жИ.та му. С исковата молба ищецът признава, че ответникът му е заплатил сумата в размер на 4000,00 лева – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, с което обаче не бил изпълнил в цялост своето задължение, поради което на основание чл. 498, ал. 3 КЗ предявява иск за още 16 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. – датата на сезиране на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил иска по основание и размер, като се твърди, че същият е прекомерно завишен. Твърди се, че водачът М. В. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, като не е причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата молба, поради което липсва протИ.правно поведение. Твърди се, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като в протокола за ПТП било отразено, че същият не е пострадал дори и леко. Релевира се възражение, че именно ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост при това върху осевата линия, като не се е съобразил с останалите МПС.

Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради нарушение на изискванията на чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 ЗДвП, поради което претендираното обезщетение следва да бъде намалено поне наполовина. На последно място се релевира и твърдение, че в случая се касае за случайно деяние по чл. 15 НК, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо.

Признава, че към датата на ПТП за процесното МПС е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна полица, сключена с ответника. Оспорени са и други факти, свързани с настъпилото ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания. С оглед на горното моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да не го 4 уважава за целия предявен размер, като същият бъде съобразен с направените възражения за прекомерност и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.