Решение № 274 от 23.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр.Велинград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100016 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, против И. А. Х., ЕГН:

**********, настоящ адрес гр. Сърница, ул. „Чепино“ № 10, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 97.15 евро /190,00 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 21.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1174 от 01.12.2025 г., по ч.гр.д. № 1777, по описа на Районен съд Гоце Делчев за 2025 г.

Ищцовото дружество излага, че на 10.02.2020г ., И. А. Х. е сключил Договор за потребителски кредит № 405405 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 37 броя вноски по 22 лева в срок до 24.11.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.98 %. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу 1 длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в извадката от прил.1. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът прави възражение за изтекла давност по отношение на процесния договор. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като погрешно е посочен размера на ГПР по договора, както и на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 10.03.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит № 405405/10.03.2020 г., между И. А. Х. с ЕГН ********** и „Сити Кеш“, по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД предоставя на кредитополучателя И. Х. кредит в размер на 400 лв., с размер на погасителна вноска 3 х 3,12 лв. и 34 х 13,44 лв., или общо 37 месечни вноски. В договора е посочен годишен процент на разходите 49,98 %, при фиксиран лихвен процент 40,05 %. Дата на последно плащане – 24.11.2020 г.

Видно от приложения по делото Договор за паричен заем, сключен на 10.03.2020 г., съгласно чл. 6.1 от Договора заемателят се задължава да обезпечи с поне едно от посочените по-долу обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други Договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодател; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2 залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/, надвишава два пъти общата сума заплащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3. Първа по ред ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за 2 заем, включваща договорената главница и лихва. При неизпълнение на горното /непредоставяне на обезпечение, съобразно посочените изисквания/, в чл. 14 от Общите условия е уговорена санкция, а именно: дължи се неустойка, индивидуализирана в договора в размер на 347,68 лв., дължима разсрочено и съобразно Приложение 1 към договора за заем.

Горните обстоятелства не се оспорват от страните, а освен това се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.

По делото е прието без възражения заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, което съдът прие като компетентно изготвено, съобразно което се установява, че И. Х. е платил по процесния договор общо 210 лв., които са подробно описани в приложение № 1 към заключението, които кредиторът е отнесъл, както следва: 20,71 лв. главница, 15,53 лв. договорна възнаградителна лихва, 103,76 лв. – неустойка и 70 лв. такси. От посоченото приложение е видно, че ответникът е направил следните вноски за погасяване на задължението си по кредита, както следва: на 19.03.2020 г. е платил 30 лв.; на 16.04.2020 г. – 80 лв., на 23.06.2020 г. – 30 лв., както и следните суми, платени след последната падежна дата – на 17.12.2020 г. – 50 лв. и на 17.03.2021 г. – 20 лв.

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 01.04.2022 г. е прехвърлено вземането, предмет на настоящото дело от цедента „Сити Кеш“ ООД на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД /ищец по настоящото дело/.

Ответникът е уведомен за станалата цесия от страна на цесионера, който е бил упълномощен за това, съгласно пълномощно от 21.07.2001.04.2022 г., като съдът приема, че уведомяването е станало най-късно с връчване на исковата молба на ответника.

От правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на 422 ГПК, с правно основание чл.79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 86 от ЗЗД.

В РС Гоце Делчев на 21.11.2025 г. е било образувано ЧГД № 1777/2025 г. по описа на съда, по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение със заявител „АПС Бета България“ ЕООД и длъжник – И.

Х.. На 01.12.2025 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1174/01.12.2025 г., с която е разпоредено Х. да плати на ищцовото дружество сумата от 190 лв. главница по Договор за ПК № 405405, от 10.03.2020 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.12.2025 г. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане 2487/29.12.2025 г. на РС Гоце Делчев е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, което е сторено в срок.

Съдът намира така предявения иск за допустим, тъй като е налице пълен идентитет между вземането по ЧГД № 1777/2025 г. по описа на РС Гоце 3

Делчев и по гр. д. № 16/2026 г. по описа на РС Велинград.

По основателността му:

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.

10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

В конкретния случай, в договор за потребителски кредит от 10.03.2020 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 49,98 %.

По делото не е спорно, че уговорената неустойка в размер на 347,68 лв. за непредоставяне на уговорено обезпечение, не е включена в ГПР, което според настоящият съдебен състав е било задължително, тъй като тази неустойка е също разход по кредита. Вземайки предвид размера на дължимата неустойка и съотношението й с главницата по договора за кредит, които са почти равностойни, съдът намира, че действителния размер на ГПР е многократно надвишаващ допустимия от закона максимум, поради което уговорката противоречи на закона. Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.

Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна договорка от него.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или 4 други разходи по кредит.

Тук е мястото да се отбележи, че размерът на главницата е 400 лв., претенцията възлиза на 190 лв., а направените плащания от ответната страна, съгласно заключението на вещото лице са в размер на 210 лв. Т. е. вземането, предмет на настоящото производство е единствено главницата в размер на 190 лв., която въпреки неравноправните клаузи се дължи на основание чл. 23 от ЗПК.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящият случай не се твърди, не са и представени доказателство в този смисъл, вземането да е било обявено за предсрочно изискуемо, което води до извод, че изискуемостта му е настъпила на падежа.

Съгласно приетото в ТР № 3/2024 г., постановено по т. д. № 3/2023 г. на ГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Мотивите за това са, че противното би означавало, че при неизпълнение на задължение за погасяване на уговорени вноски началото на давностия срок за тези вноски ще зависи единствено от волята на кредитора, с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно изискуем.

Датата, на която е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС Гоце Делчев е 21.11.2025 г. От представения по делото погасителен план е видно , че последната вноска е в размер на 13,24 лв., която е била дължима на 24.11.2020 г., т. е. за нея не е била изтекла погасителната давност, противно на всички останали дължими вноски /най-късната от които с падеж 17.11.2020 г./