Решение № 430 от 10.12.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 400/2025
- Вид
- Решение № 430
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова, Ивайло Стефанов Стефанов
Други актове по делото
- Протокол № 292 от 30.09.2025 · Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
- Протокол № 458 от 19.11.2025 · Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- Член 12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 183 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 22 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 23 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 50 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 51 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 2 · Наредба за командировките в страната
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 430 гр. Смолян, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петранка Р. Прахова
Членове:
Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500400 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 101/12.06.2025 г. по гр. д. 316/22 г. Девински районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати на Р. А. Д. сумите, както следва: 1. По чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 234, 11 лева – представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 22.11.2019 г. до 17.10.2022 г. в размер на 446, 55 лева;
2. По чл. 181 ал. 1 от ЗМВР, чл. 2 т. 7 от Наредба № 8121з-904/2015 г. сумата от 97, 20 лева, представляващо обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г. в размер на 25, 40;
3. По чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 181а от ЗМВР, във вр. с чл. 143 от КТ, чл. 50а ал. 1 от ЗДСл сумата от 1 109, 36 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 27.11.2019 г. до 17.10.2022 г. в размер 1 общо на 136, 98 лева, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 1 050 лева – представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати дължими ДТ в размер на 202 и сумата от 200 лева – възнаграждение за СИЕ.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Във въззивната жалба се сочи, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.; с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Твърди се, че непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случая; за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По-нататък се сочат действащите през процесния период наредби, в които липсва правило като това на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ..
Според жалбоподателят за служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време по-голям основен платен годишен отпуск, по-голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на първа категория труд.
Твърди се, че районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително 2 възнаграждение за нощен труд с правно основание, относимо към извънреден труд.
По отношение иска по чл. 181 ал. от ЗМВР се сочи, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самият закон към процесния период не предвижда заплащането й в натура; с измененията в ДВ бр. 69/2020 г. е предвидено изплащане на левовата равностойност.
По отношение на иска по чл. 179 ал. 1 от ЗМВР се сочи, че времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време, но не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор от ищецът, чрез пълномощник адв. А. Ш., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В отговора се излагат доводи, че след като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест именно на нощния труд, то следва да се приложи методиката на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, каквото решение е дадено в постановени съдебни актове по отправени преюдициални запитвания в тази насока. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.
По отношение позоваването във въззивната жалба на
Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, в отговора се развиват доводи, че понятието „компенсаторни механизми“ в тълкувателното решение е изключително общо, защото нито в закона, нито в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия и т.н./, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е била въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. Сочи се в отговора, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР; цитират се разпоредбите относно привилегии и придобивки и които разпоредби не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд.
Сочи се, че социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.
Твърди се, че постановявайки атакуваното решение, съдът 3 всъщност е приложил точно и правилно материалния закон, като даденото тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на България.
По отношение иска по чл. 183 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че присъдената сума касае периода пред изменението на Наредба № 8121з-904 от 14.08.2020 г.
По отношение иска по чл. 179 ал. 1 от ЗМВР в отговора се сочи, че времето, през което служителите са на разположение на ответника, без да престира ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения; неактивната част от дежурството също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Прави се позоваване на Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98, Решение от 09.09.2003 г. по дело С151/02, Решение от 25.10.2020 г. по дело С-429/09, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 г. и Решение от 10.09.2015 г. по дело С-266/14 г. на СЕС.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано; претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя юриск. М. Х. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. От пълномощникът му адв. А. Ш. е депозирана писмена молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Командир на отделение в 01ГОДГ, в ГПУ Доспат при РДГП Смолян при Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 732 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.
00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително 4 възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 219 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 3 234, 11 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 446, 55 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.
9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
Разпечатката съдържа 42 от 291 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30eda627-ae07-4639-811f-457b3e3eefb0