Определение № 5574 от 04.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5574 гр. София, 04.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110133913 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********” ЕАД срещу Ц.В.Х. и С.И.А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Ц.Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Ц.Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С.А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С.А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Ц.В.Х. и С.И.А. били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила 1

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „**********“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к. „Красна поляна – ІІ част”, бл. 28А, ет. 4, с абонатен № 251808 през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г. по ч. гр. д. № 993 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ц.В.Х. и С.И.А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Гюл Мименова за ответницата, респ. адв. Мария Колева за ответника. Процесуалните представители оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Твърдят, че всички отоплителни тела в имота били демонтирани още през 2007 г. През жилището преминавали единствено магистрални тръби, които били затворени и не можело да отдават топлина. Ето защо нямало как ответниците да потребят реално топлинната енергия, чиято стойност се претендира от ищеца в настоящото производство. Освен това правят възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания, начислени за периода от м.

05.2017 г. до м. 01.2018 г. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „************” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице – помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за 2 упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват, че са били вещни ползватели на процесния имот през исковия период, поради което съдът намира, че посоченото обстоятелство не се нуждае от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребители на топлинна енергия на ответниците през процесния период;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница;

5. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително че всички отоплителни тела в процесния апартамент са били демонтирани през 2007 г. и от тогава в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лице – помагач изброените в исковата молба документи. Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в исковата молба и в отговора задачи. По доказателственото искане на ответниците за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на изложените в отговорите обстоятелства съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „************” ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул.

„*****************” № 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С, като трето лице – помагач на страната на ищеца „**********” ЕАД по предявените от него искове.

3

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Ц.Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Ц.Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С.А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1662,70 лева – главница, от която сумата 1650,69 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 12,01 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника С.А. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 282,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2020 г.

ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ , че са били вещни ползватели на процесния имот през исковия период, поради което посоченото обстоятелство НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребители на топлинна енергия на ответниците през процесния период;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница;

5. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са заплатили претендираните 4 вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения, включително че всички отоплителни тела в процесния апартамент са били демонтирани през 2007 г. и от тогава в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.