Решение № 5240 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5240 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100509543 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20000834 от 04.01.2021 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 69352/2019 г. е отхвърлил предявения от Д. С. Б. срещу М. И. К. за заплащане на сумата от 1 250 лв., представляваща частичен иск от сумата от 19 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, отрицателни емоции, свързани с бездействие на ответника и представляващи противоправно поведение, изразяващо се в отказ да изпълни задължението си по изп.д.№ 20068620400022 при ЧСИ М.ла Г.-Д., рег.№ 862 в КЧСИ, район на действие-СГС, като неоснователен.

С определение № 20132066 от 04.06.2021 г. СРС е оставил без уважение искане с вх.№ 25011566/22.01.2021 г. на Д. С. Б. за поправка в частта за разноските на решение № 20000834 от 04.01.2021 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 69352/2019 г., като неоснователно.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. С. Б. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Въззивницата излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не следва да носи отговорност по чл.45 ЗЗД.Поддържа становище, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за непозволено 1 увреждане.Излага твърдения, че по делото е установено, че ответникът не желае да изпълни доброволно задължението си и няма секвестируемо имущество, върху което да се насочи изпълнение и да се събере присъдената сума, същият се укрива и с това си поведение й причинява дискомфорт и негативни емоции.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- М. И. К. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.Твърди, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.Излага доводи, че съдебният изпълнител е трябвало да предприеме възложените му по чл.18 ЗЧСИ изпълнителни действия, а длъжникът да търпи негативите от предприетото спрямо него принудително изпълнение.Твърди, че не е налице укриване от негова страна, че има регистриран постоянен адрес и че в ГПК има установен ред за призоваване и връчване на съобщения и книжа.Поддържа, че взискателят има задължението да поддържа висящността на изпълнителния процес и не може да черпи права от своето бездействие и да претендира вреди, които не се понасят от него, а от длъжника и че липсата на движимо и недвижимо имущество, на регистриран трудов договор и на банкови сметки не може да се вмени във вина на длъжника.Твърди, че липсва връзка между затрудненото финансово положение на ищцата с осъществените действия и бездействия и на виновно поведение на длъжника.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от ищцата срещу определението по чл.248 ГПК.В частната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на обжалвания акт, а такива срещу първоинстанционното решение.Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди ответника да й заплати направените от нея разноски.

Ответникът по частната жалба оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно.Твърди, че с оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, като съдът е обсъдил обстойно направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Д. С. Б. срещу М. И. К..Ищцата твърди, че ответникът й дължи обезщетение за неимуществени вреди, присъдени за загубата на дъщеря й, починала в резултат на ПТП, за което същият е признат за виновен и му е наложено наказание с влязла в сила присъда № 165 от 01.07.2005 г. на 2

СГС, НО, 23 с-в.Въз основа на издадения изпълнителен лист ищцата е подала молба и е образувано изпълнително дело № 200686204000218 при ЧСИ М.Г., по което ответникът се укрива, шиканира изпълнителния процес и не изпълнява задължението си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.Твърди, че с това свое поведение ответникът й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, отрицателни емоции.Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1 250 лв.частичен иск от общ иск в размер на 19 000 лв. със законната лихва от датата на предявяване на иска-13.05.2020 г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска.Оспорва да е осъществил твърдените бездействия и да се е укривал, като твърди, че има регистриран постоянен адрес в гр.Пазарджик за кореспонденция с органите на държавна власт, на който е получавал уведомления от ЧСИ.Поддържа становище, че ЧСИ предприема съответните действия, без да има нужда от позволението или съгласието на длъжника и че върху трудовото му възнаграждение е бил наложен запор и са се правили удръжки в полза на ищцата.Твърди, че взискателят има задължението да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес и същият не може да черпи права от своето бездействие.Излага твърдения, че липсата на доброволно плащане и на имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение не означава, че е налице противоправно поведение.Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и на причинноследствена връзка между твърдяното противоправно поведение и причинените неимуществени вреди, както и размера на претендираното обезщетение.

Между страните не се спори, че с присъда № 165 от 01.07.2005 г. на СГС, НО, 23 с-в, НОХД № 1969/2005 г., влязла в сила на 19.10.2006 г., ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 18 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от престъплението със законната лихва от 17.12.2002 г. до окончателното й изплащане и че в полза на ищцата на 29.11.2006 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20068620400022 при ЧСИ М.Г..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Фактическият състав на чл.45 ЗЗД изисква наличие на деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между него и претендираните вреди и вина.Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е ангажирала доказателства за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни 3 норми.

По делото не е установено ответникът да е извършил твърдяното противоправно поведение-укриване и шиканиране на изпълнителния процес.Въпреки предоставената й от въззивния съд възможност ищцата не представи копие от изпълнителното дело, по което ответникът е длъжник.Не се доказа и наличие на претърпени вреди за ищцата, които да са в причинна връзка със соченото бездействие на ответника.Установяването на посочените обстоятелства е в тежест на ищцата, за което първоинстанционният съд й е указал с доклада по чл.140 ГПК и изводът за неоснователност на иска е обоснован.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемия, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да му се присъждат.

Съдът намира за основателна частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 317,50 лв.Пълномощникът на ответника е изготвил мотивиран отговор на исковата молба и се е явил в единственото проведено съдебно заседание.По делото не са ангажирани доказателства, поради което претендираният размер от 500 лв. се явява прекомерен и следва да се намали до предвидения минимум от 317,50 лв.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000834 от 04.01.2021 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 69352/2019 г.

ОТМЕНЯ определение № 20132066 от 04.06.2021 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 69352/2019 г., с което е оставено без уважение искането на Д. С. Б., обективирано във въззивната жалба, за изменение на решение № 20000834 от 04.01.2021 г. в частта относно разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 20000834 от 04.01.2021 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 69352/2019 г. в частта относно разноските, като НАМАЛЯВА присъдения размер на адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответника М. И.

К. от 500 лв. на 317,50 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5