Решение № 6021 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6021 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100508432 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8432/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Б. И. с ЕГН ********** от гр.София срещу решение №8083 от 02.05.2026 г по гр.д.№5099/25 г на СРС , 69-ти състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на "Топлофикация Сливен – инж.А.А.“ ЕАД ЕИК 119004654 от гр.Сливен сумата от 523,90 евро /1024, 67 лева/ главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2022 г. до 31.10.2024 г. за обект с адрес в град **** , ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на предявяване на исковата молба- 19.11.24г. до окончателното й изплащане ; сумата от 79,43евро /155,36 лева / –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от 30.12.2022 г. до 13.11.2024 г; както и сумата от 51,13 евро разноски пред СРС .

Въззивникът във въззивната си жалба излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е доказано да е потребител на топлинна енергия за процесния имот . Признато е единствено качеството на наследник на А.П.И. , а всички други твърдения в исковата молба са оспорени

Въззиваемата страна „Топлофикация Сливен – инж.А.А.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.05.2026 г и е обжалвано в срок на 11.05.2026 г . Определението

1

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че ответникът по делото признава качеството си на наследник на А.П.И. , както и качеството си на собственик в резултат на наследствено правоприемство върху процесния имот. Не се оспорва и обстоятелството, че имотът е топлоснабден , а са представени и писмени доказателства,

Според СРС в процесния недвижим имот е доставена топлинна енергия . За имота има открита партида на името на наследодателката на ответника-А.П. / починала на 05.11.22г. и оставила единствен наследник- ответника/. След нейната смърт това качество е придобито от ответника в резултат на наследяване по закон на имота , до който е доставяна топлинна енергия. Като собственик на имот, в който е доставена топлинна енергия, ответникът дължи заплащане на стойността й.

Според СРС отношенията между страните се регулират от ЗЕ и най-вече от Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от "Топлофикация Сливен" ЕАД на потребители в гр.

Сливен. Тези ОУ са приети с Решение по т. 1 от Протокол № 4/15.01.2008 г. на Съвета на Директорите на ищцовото търговско дружество и одобрени с Решение № ОУ-015/07.07.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ и публикувани във в-к "Сливенско дело" от 24.07.2008 г., респ. на интернет страницата на ищеца.

Според СРС няма спор по отношение на размера на иска за главница и същият следва да се уважи в пълния му размер. Трябва да се присъдят и лихви за забава , както и разноски на ищеца .

Решението на СРС е неправилно . Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или вещният ползвател на имота . Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия .

В процесния случай ищецът не е представил доказателства , че наследодателят на ответника или самия ответник са били собственици или вещни ползватели на процесния топлофициран имот за визирания исков период . Не е представен и писмен договор и/или молба-декларация 2 на наследодателят на ответника или самия ответник за откриване на партида . Сам по себе си фактът , че ищецът е открил партида на наследодателя на ответника не е достатъчен , за да се докаже , че между страните са налице договорни отношения по действащата уредба на ЗЕ . Ответникът не е признал качеството си на потребител на топлинна енергия , а само че е наследник на А.П.И. . И само на това основание исковете са недоказани и подлежат на отхвърляне .

На следващо място , по делото липсват каквито и да е доказателства , че в процесния имот е доставена топлинна енергия от ищеца , включително данни за отчитане и измерване на същата по реда на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Ищецът е представил единствено счетоводни справки за задължения , но не ясно въз основа на какви първични и/или технически документи и данни са съставени . Въпреки изричното искане на ищеца СРС не е допуснал съдебно-техническа експертиза и твърденията за доставена в имота топлинна енергия са напълно недоказани .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че по делото не са представени и ОУ на ищеца .

Цитирането и позоваването на същите /както и на данни за одобряване и публикуване/ от първоинстанционния съд е незаконосъобразно , още повече , че СРС не е уведомил страните , че ще извърши служебни справки за въпросните обстоятелства .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .

Пред СГС разноски се дължат от ищеца .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №8083 от 02.05.2026 г по гр.д.№5099/25 г на СРС , 69-ти състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на "Топлофикация Сливен – инж.А.А.“ ЕАД ЕИК 119004654 от гр.Сливен да се осъди В. Б. И. с ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.150 ЗЕ във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 523,90 евро /1024, 67 лева/ главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2022 г. до 31.10.2024 г. за обект с адрес в град **** , ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на предявяване на исковата молба- 19.11.24г. до окончателното й изплащане ; и сумата от 79,43евро /155,36 лева / –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от 30.12.2022 г. до 13.11.2024 г.

ОСЪЖДА "Топлофикация Сливен – инж.А.А.“ ЕАД ЕИК 119004654 от гр.Сливен да заплати на В. Б. И. с ЕГН ********** от гр.София сумата от 25,56 евро разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4