Решение № 775 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от втория ответник - „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК 203420876, чрез адв. Я. срещу решение № 473 от 07.04.2023г., постановено по т.д. № 2379/2022г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 4 състав. С обжалваното решение са уважени субективно, обективно и кумулативно съединени искове от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 за обявяване на относително недействителни по отношение на него на 137 договора за прехвърляне на вземания, с които „КНМ груп“ ЕООД е прехвърлило на „СМ БГ“ ЕООД вземанията си за съдебни разноски и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3 999,03 лева разноски за първата инстанция.

Въззивникът/ответникът – „СМ БГ“ ЕООД счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно и необосновано. Твърди, че арбитражният съд неправилно е препратил производството по Павловия иск на Окръжен съд Варна, което представлявало нищожно сезиране за извършване на процесуални действия, защото арбитражния съд не можел да препраща делото на държавния съд. На следващо място твърди, че по делото не е установено наличието на действия, с които длъжникът уврежда кредитора – твърдените цесии. Нещо повече, без представянето на процесните цесии, съдът не можел да извърши проверка за тяхната нищожност. Освен това по делото не било установено увреждането на кредитора. Исковете били предявени от ищеца след датите, на които били сключени процесните цесионни договори – например най-ранното вземане 1 възникнало на 25.06.2018г., докато един от договорите за цесия е от 23.06.2018г. Според въззивника, СГС неправилно приел, че не следвало да се посочва кога възникват вземанията за неустойки на ищеца, както и че за вземания за 30 000 лева да се обявят за недействителни сделки за 100 000 лева. Моли въззивния съд да обезсили, в условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В проведеното открито съдебно съдебно заседание се явява адв. Я., който представя писмени бележки. Не се претендират разноски по делото.

Въззиваемият/ищецът - „Интейк“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Г.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани по същество при обсъждане доводите на въззивниците. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивникът/ответникът - „КНМ груп” ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, но същия е ответник по тази жалба, което означава, че има характер на писмени бележки.

Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ГПК този ответник е служебно конституиран от въззивния съд, като задължителен необходим другар на ответника - „СМ БГ“ ЕООД. В съдебно заседание се явява управителя П. К. и представя писмени бележки. Не претендира разноски за производството по делото.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото фактическа обстановка, че вземането на „Итейк“ ЕООД от „КНМ груп“ ЕООД е установено със сила на пресъдено нещо с решение от 24.02.2022г. по арб.дело № 190/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ, с което „КНМ груп“ ЕООД и „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 99 000 лв. – неустойка по чл. 15, вр. с чл. 14 и чл. 12 от Спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014г. С молба от 09.01.2019г. от „Енерго – Про Продажби“ АД до „Итейк“ ЕООД, е поискана информация за претенции относно прехвърлени вземания от „КНМ груп“ ЕООД на „СМ БГ“ ЕООД. Към тази молба е приложено уведомление на „КНМ груп“ ЕООД до „Енерго – Про Продажби“ АД по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/л. 834/, първият в качеството си на цедент по договори за прехвърляне на вземания е съобщил на втория в качеството на цедиран длъжник, че по сключени през периода 23.06.2018г. – 18.10.2018г. договори за вземания е прехвърлил в полза на „СМ БГ“ ЕООД своите вземания за съдебни разноски по 158 съдебни дела на Районен съд Варна и на Окръжен съд Варна. С определение от 30.01.2023г, първоинстанционният съд е задължил ответниците да представят процесните 137 договора за продажба на вземания и ги е предупредил, за последиците на чл. 161 ГПК. С това 2 определение е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че законните представители на ответниците са братя.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Неоснователни са възраженията на въззивниците, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на възможност арбитражния съд да изпраща делото на гражданския съд.

Липсата на това правомощие не води до твърдяната недопустимост на обжалваното решение. Това представлява нередовност на съдържанието на исковата молба, досежно посочване на съда по чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази нередовност е отстранена с молба вх. № 9944 от 26.04.2022г./л. 1241/ до Окръжен съд Варна, с която ищецът изрично е заявил искане делото да бъде разгледано от компетентния съд, поради което гражданският съд е надлежно сезиран.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е чл. 135, ал. 1, изр. първо и второ от ЗЗД: „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също е трябвало да знае за увреждането“.

Видно от влязло в сила арбитражно решение от 24.02.2022г. по арбитражно дело № 190/2019г. по описа на Арбитражен съд при СППМ, се установява, че „Интейк“ ЕООД е кредитор на „КНМ груп“ ЕООД и го е осъдил да му заплати сумата от 99 000 лева, ведно с разноски в размер на 8 389,15 лева. Следователно вземането на ищеца/кредитор по отношение на първия ответник е установено със сила на пресъдено нещо, на основание чл.

298, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението на въззивниците, че по делото не е установено наличието на действия, с които длъжникът уврежда кредитора – твърдените цесии, както и че без представянето на процесните цесии, съдът не можел да извърши проверка за тяхната нищожност.

С представеното уведомление от „КНМ груп“ ЕООД до „Енерго – Про Продажби“ АД по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/л. 834/, се установяват фактите, че първият ответник е удостоверил прехвърлянето на вземанията си на втория ответник. Ищецът няма как да разполага с договорите за цесии, тъй като не е страна по тях и те се намират в държане на ответниците по делото, които отказват да ги представят, но не могат да черпят права от собствената си недобросъвестност.

Ирелевантно за това производство е твърдението, че без представянето на договорите за цесии, съдът не можел да извърши преценка за тяхната нищожност, тъй като такава не се твърди и не следва от императивни материално правни разпоредби на закона.

Неоснователно е твърдението на ответниците, че по делото не било установено увреждането на кредитора.

3

С продажбата на процесните вземания от първия ответник на втория ответник, длъжникът се е разпоредил със своето имущество, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Всяко разпореждане със секвестируемо имущество уврежда кредитора, когато по този начин се затруднява възможността за удовлетворяването му от неговата стойност. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС – решение № 320/05.11.2013г., по гр.д. 1379/12г. на ВКС IV гр.о., че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Следователно ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че има увреждане и е налице първият обективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е трето лице по отношение на процесните договори за цесии и посочените дати в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до „Енерго – Про продажби“ АД са му непротивопоставими, на основание чл. 181, ал. 1 ГПК. Най-ранната достоверна дата по отношение на ищеца е датата, на която това уведомление е получено от длъжника на длъжника – 18.12.2018г. Вземането на ищеца за неустойки по сключения договор на 23.10.2014г. е възникнало преди най-ранните достоверни дати на процесните договори за цесии. Ето защо първият ответник няма как да не е знаел, че прехвърляйки своите вземания, след като е възникнало задължението му за неустойки се уврежда ищеца. Следователно ищецът е доказал и втория субективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, че длъжникът/първият ответник е знаел за неговото увреждане към датата на извършване на процесните цесии.

По същите съображения са неоснователни и твърденията на ответниците, че исковете били предявени от ищеца след датите, на които били сключени процесните цесионни договори – например най-ранното вземане възникнало на 25.06.2018г., докато един от договорите за цесия е от 23.06.2018г.

По делото не са представени процесните договори за цесии между ответниците и няма как да се установи обстоятелството за техния възмезден характер. Ответниците са възпрепятствали доказването на тези факти, поради което следва да понесат последиците на чл. 161 ГПК. При липсата на твърдения за възмездния характер на процесните цесии, не следва да се установява знанието за увреждане във втория ответник.

Още повече, че законните представители на ответниците се братя, поради което приложение следва да намери оборимата презумпция от разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, че знанието за увреждане се предполага, когато третото лице е брат на длъжника и в хипотезите на законни представители на юридическите лица ответници по Павловия иск. Следователно ищецът е доказал и третият субективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, че лицето, с което длъжникът е договарял също е знаел за увреждането на кредитора към датата на извършване на процесните цесии.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че за вземания за 30 000 лева се обявявали за недействителни сделки за 100 000 лева. Решението по Павловия иск има действие само и единствено доколкото съществува качеството на ищеца - кредитор. Когато вземането на 4 ищеца бъде удовлетворено или погасено по някакъв начин, ответникът по иска по чл. 135 ЗЗД ще получи защита срещу решението, с което е уважен Павловият иск. Решението по това дело има смисъл, само и единствено доколкото съществува вземането на кредитора, тъй като допуска да се предприемат действия по принудително изпълнение, при които да се посегне върху сделката, осъществена между ответниците, призната по иска по чл. 135 ЗЗД, за относително недействителна спрямо ищеца.

Предвид гореизложеното, ищецът е доказал всички кумулативно дадени елементи от фактическият състав на чл. 135, ал. 1, изр. първо и второ от ЗЗД, предявените искове са основателни и доказани и законосъобразно са уважени от първоинстанционния съд.

В останалата част въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, към който следва да препрати, на основание чл. 272 ГПК.

Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство, но не представил доказателства, че такива са реално направени и не следва да му се присъждат, на основание т. 1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.