Определение № 2 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000245 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба на М. Д. П., Д. Л. И., Л. Д. И. и М. Д. П. чрез пълномощника им адв. Н. Б. против Определение № 195/02.08.2024 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 221/2021 г., с което е оставено без уважение искането им за изменение на Определение № 89/21.03.2024 г. на РОС по т. д. № 221/2021 г. в частта за разноските. Счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Моли съда да го отмени и да уважи молбата по чл. 248 от ГПК. Съдът не е обсъдил изложените в молбата доводи. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не дава възможност за анализ, а императивно задължава разноските да бъдат присъдени на ответниците. В закона липсва хипотеза и основание за присъждане на разноски в полза на ищеца при оттегляне на исковата молба. Съдът не е обсъдил дали ищецът въобще е имал правен интерес от иска, дали същата е допустима, за да бъде уважена претенцията за разноски. Изложени са подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди на жалбоподателите направените от тях разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

В писмения си отговор насрещната страна „ФЗ В. К.“ ООД чрез пълномощника адв. Н. П., заема становище за неоснователност на частната жалба. Развива съображения за недопустимост на молбата по чл. 248 от ГПК, поради липса на представен списък на разноските, предвид която тя не е следвало да бъде разгледана от първоинстанционния съд. Счита молбата за неоснователна по същество. Осъдителните искове по т. д. № 205/2021 г. по описа на РОС са отхвърлени поради погасяване на главния дълг в резултат на публична продан по образуваното изпълнително дело, което 1 е дало основание на ищеца да оттегли предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като правният интерес е отпаднал. С поведението си ответниците са дали основание за завеждане на отменителния иск, който има обезпечителен характер. Счита за неотносими доводите за неоснователност на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като съдът е десезиран със спора. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения, като се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Моли съда да потвърди обжалваното определение, в условията на евентуалност – да намали адвокатските възнаграждение под установения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по т. д. № 221/2021 г. по описа на РОС е образувано чрез разделяне на производството по т. д. 205/2021 г. по описа на същия съд, като предмет на т. д. № 221/2021 г. са предявени от „ФЗ В. К.“ ООД против Л. Д. И., М. Д. П., Д. Л.

И. и М. Д. П. искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца на разпоредителни сделки, с които първите двама ответници са прехвърлили на втория и третия ответник конкретно описани недвижими имоти.

Предмет на предявения иск по т. д. № 205/2021 г. по описа на РОС е предявен от ищцовото дружество против ответника М. Д. П. осъдителен иск с правно основание чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 365 от ЗЗД.

След отстраняване на нередовности на исковата молба, препис от нея е изпратен на ответниците, които чрез пълномощника адв. Б. са подали отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба, към които са приложени: пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.01.2021 г., сключен между пълномощника и ответниците Л. Д. И. и Д. Л. И. с отразена договорена и платена сума от 800 лв.; договори за правна защита и съдействие от 09.04.2022 г. с М. Д. П. и М. Д.

П. за договорени и платени от тях на пълномощника суми от по 5 090 лв.; договор за правна помощ и съдействие от 08.04.2022 г., сключен с ответника Д. Л. И. и договор от същата дата с ответника Л. Д. И., в който е отразена договорена и платена сума в размер на 4 290 лв.

С Определение от 02.06.2022 г. производството по т. д. № 221/2021 г. е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на т. д. № 205/2021 г. по описа на РОС с влязло в сила решение.

Предявеният осъдителен иск по чл. 365 от ЗЗД, по който е било образувано т. д.

№ 205/2021 г. по описа на РОС, е бил отхвърлен като неоснователен поради извършено в хода на делото погасяване на вземането (в рамките на принудителното изпълнение по изп. дело № 757/2020 г. по описа на ЧСИ В. Николов (Решение № 103/13.07.2023 г.

2 на ВТАС по в. т. д. № 39/2023 г., влязло в сила на 29.08.2023 г., с което е потвърдено Решение № 83/20.07.2022 г. на РОС по т. д. № 205/2021 г.).

С молба от 29.08.2022 г. ищецът „ФЗ В. К.“ ООД е направил изявление за оттегляне на исковата молба и искане за прекратяването му, което е оставено от съда без разглеждане с определение от 15.09.2022 г. по съображения, че делото е спряно.

С Определение № 89/21.03.2024 г. съдът възобновил производството по т. д. № 221/2021 г. и го прекратил на осн. чл. 232, ал. 1 от ГПК поради оттегляне на исковата молба. Осъдил Л. Д. И. и М. Д. П. да заплатят на „ФЗ В. К.“ ООД сумата 2 335.28 лв. разноски по делото.

На 15.04.2024 г. по делото е постъпила молба от ответниците чрез адв. Б. с искане за изменение на определението в частта за разноските като разноските бъдат присъдени в полза на четиримата ответници. В писменото си становище насрещната страна – ищецът „ФЗ В. К.“ ООД се е противопоставил на искането.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът счел искането на ответниците по чл. 248 от ГПК за неоснователно и го оставил без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е неоснователна:

Въззивната инстанция споделя изцяло становището на първостепенния съд за неоснователност на направеното от ответниците искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното от съда определение за прекратяване на производството на осн. чл. 232 от ГПК в частта за разноските.

Въпреки, че изложението в молбата по чл. 248 от ГПК не е съвсем ясно формулирано, съдът приема, че искането е за изменение на определението в частта за присъдените в полза на ищеца разноски и за допълване на съдебния акт чрез присъждане на направените от четиримата ответници разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от ответниците, е допустима и в този смисъл правилно е била разгледана от съда по същество, съответно – неоснователни са доводите на ответника по частната жалба за нейната недопустимост. Искането за изменение на определението в частта на присъдените в полза на ищеца разноски е направено в срока по чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК (срока за обжалване на определението). В случай като конкретния, когато се оспорват присъдените в полза на другата страна разноски, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата за изменение. Същото важи и за искането за присъждане на разноски в полза на страната, която подава молбата по чл. 248 от ГПК, защото такива не са й присъдени, въпреки направеното искане. Касае се за молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските, при което списъкът по чл. 80 от 3

ГПК не е условие за нейната допустимост (Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – т. 8).

Молбата е неоснователна и като такава правилно е била оставена без уважение от първостепенния съд.

Безспорно, при прекратяване на производството по делото поради отказ от иска или поради оттегляне на исковата молба, ответникът има право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Непротиворечиво и трайно в практиката на ВКС по приложението на чл. 78 от ГПК се приема, че когато десезирането на съда от страна на ищеца чрез оттегляне или отказ от иска е поради погасяване на задължението от страна на ответника след предявяване на претенцията, ищецът има право на разноски, а ответникът няма право на разноски (Определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, II ТО; Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2012 г. на ВКС, II ТО; Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ВКС, IV ГО;

Определение № 1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II ТО; Определение № 571/14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на ВКС, II ТО). При оттегляне на исковата молба поради плащане на претендираните с нея суми и прекратяване на делото на осн. чл. 232 от ГПК, приложимо е общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК и при разпределение на отговорността за разноски по делото съдът следва да прецени дали ответникът е дал повод на ищеца за завеждане на делото.

В случая е безспорно, че с исковата молба, с която са предявени исковете по чл.

135 от ЗЗД, е бил предявен и осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 365 от ЗЗД, като производството по двата иска е било разделено по реда на чл. 210, ал. 2 от ГПК, а впоследствие производството по обусловените отменителни искове е било спряно до приключване на това по осъдителния иск. Към датата на предявяване на исковете вземането на ищеца-кредитор е било изискуемо, а ответниците са оспорили и двата иска. С оглед на това, следва да се приеме, че те са дали повод за завеждане на делото и независимо от погасяването на вземането в хода на производството, по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, а на ответниците такива не следва да бъдат присъждани. Претенциите по чл. 135 от ЗЗД са обусловени от решението по осъдителния иск, поради което изходът на спора по осъдителния иск – отхвърлянето му поради погасяване на вземането, не може да бъде игнориран.

Напротив, той е от значение при преценката за процесуалното поведение на ответниците и при разпределението на отговорността за разноски. Отделно от това, следва да се съобрази и обстоятелството, че погасяването на вземането е извършено в рамките на принудително изпълнение върху имуществото на ответниците по образувано срещу тях изпълнително дело.

Изцяло неотносими са доводите на жалбоподателите относно допустимостта и основателността на предявените искове по чл. 135 от ЗЗД, тъй като производството по 4 делото е прекратено и съдът е десезиран с правния спор.

С оглед на тези мотиви, искането по чл. 248 от ГПК за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските е неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 195/02.08.2024 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 221/2021 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5