Решение № 446 от 06.10.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 474/2025
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 06.10.2025
- Състав
- Ели Асенова Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал. 1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал. 1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал. 2 - ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал. 2 - ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал. 2 - ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. Пещера, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100474 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* чрез адв. Д. М. от АК – Пловдив, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на Управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, с която е предявен главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на ищеца Е. Л. Д. сумата в размер на 1329.32,00 лв. (след допуснато с Определение от 16.09.2025 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на неговия размер от 1000,00 лв. на 1329.32 лв.) – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 40013942102 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на ищеца Е. Л. Д. сумата в размер на 809,52 лв. (след допуснато с Определение от 16.09.2025 г. изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаляване на неговия размер от 900,00 лв. на 809,52 лв.) – представляваща недължимо заплатена сума по недействителни допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" по Договор за потребителски кредит № 40013942102 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 40013942102 от 06.12.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 2500,00 лв., срещу задължението на ищеца да върне на ответника сума в размер на 6416,92 лв. при срок на кредита от 24 вноски.
Допълва се, че съгласно сключеният договор ищецът трябва да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2750,00 лв.
Ищецът излага твърдения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Счита, че са налице специалните основания за нищожност по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото в договора не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент, като освен това поддържа, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за срока на договора или е променлив. Наред с това сочи, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че тази неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на целия договор.
На следващо място претендира нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, доколкото от договора не става ясно какви разходи са включени в посочения ГПР от 41,00 %. Счита, че доколкото събирането на разходи за допълнителни услуги в размер на 3150,00 лв. е част от дейността по управление на кредита, то същите следва да са включени в годишния процент на разходите, за да не се стигне до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Допълва, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В този смисъл счита, че доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК целият договор следва да бъде прогласен за недействителен.
Освен това излага твърдения за нищожност на клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „фаст" и „флекси" на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Счита, че с така уговорената клауза се нарушават основни принципи на добросъвестността и справедливостта, чието предназначение е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Поддържа, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на 2 кредитора.
На следващо място счита, че допълнителните услуги в процесния договор представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита", за които разпоредбата на чл. 10а от ЗПК изрично предвижда забрана за заплащане на такси и комисионни.
Освен това твърди, че така уговорената клауза, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително възнаграждение за кредитора в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Сочи, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя чрез увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Счита, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.
На първо място поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички императивни изисквания на ЗПК, като се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 41.00 %, посочен е и размера на ГПР - 49.07 %. Сочи за безспорно, че посоченият годишен лихвен процент е фиксиран, като не е предвидена възможност за промяната му.
Намира за неоснователни твърденията на ищeца, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги е следвало да са включени в ГПР, като по този начин се надхвърлял допустимият размер на разходи по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това, счита, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
На следващо място намира за неправилни доводите на ищеца, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК тъй като възнаграждението по същите представлява скрит разход за кредитора. В този смисъл излага доводи, че размерът на възнаграждението по допълнителните услуги не следва да се включва в размера на ГПК, доколкото същите не представляват „общ разход по кредита“ съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
3
Поддържа, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не е така в случая.
Освен това излага доводи, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, а не е в конкретния случай, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до найтежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит.
Поддържа, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на годишния процент на разходите, така и на всички други плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя, поради което същият следва да се счита за надлежно информиран по отношение на всички параметри на кредита.
Намира, че от формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. В тази насока оборва твърдението, че в отношенията между страните е налице заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството-ответник.
Поддържа, че закупените от ищеца допълнителни услуги не противоречат на добрите нрави. Същите са уговорени между страните по договора в съответствие с принципа на свободата на договаряне, съгласно който кредиторът е предложил, а ищецът е поискал и закупил тези допълнителни услуги. Още повече, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани както услугите, така и тяхната цена, като ищецът е преценил, че е съгласен с тази цена още на преддоговорния етап, заявил е пред кредитора в искането за отпускане на кредит, че желае да се възползва от тези допълнителни услуги.
В обобщение сочи, че намира за неоснователни твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Счита, че допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за кредит, представляват и предлагани само от конкретния кредитор и не следва уговореното за тях възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита.
Поддържа, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени 4 в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целия договор за потребителски кредит е недействителен, както и отделни негови клаузи, са неоснователни.
Освен това твърди, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Изтъква, че в такава хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл твърди, че клаузата за допълнителна услуга не съставлява част от основния предмет на договора за кредит, поради което договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.
По отношение на осъдителния иск за сумата от 900,00 лв. ответникът заявява, че кредита не е заплатена сума в размер на 900.00 лева по допълнителни услуги „Фаст" и „Флески", както се твърди в исковата молба.
Сочи, че кредитът е усвоен на 07.11.2022 г. и е предсрочно погасен по молба на ищеца на 03.07.2023 г., като е приключен с вътрешно рефинансиране.
Разпечатката съдържа 34 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30eb9991-6dbe-4697-be3a-883872e0357f