Определение № 812 от 15.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Варна, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900048 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от името на Д. Д.

К., с ЕГН **********, с адрес: **********, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №52, ет.1, ап.2, действаща чрез адв.С. С., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 400000лв. или 204516.75 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и негативни психически изживявания в резултат от травматични увреждания получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.04.2025г., около 02:48 часа, в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, по вина водача на лек автомобил марка *****, с рег.№ ******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, валидна до 26.09.2025г., както и сумата от 4912.62лв. или 2511.78 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, формирана от сбора на разходите направени за лечение и консумативи на претърпени от инцидента травми, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-09.05.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка, по която ответникът може да плати претендираните суми, а именно сметка с IBAN: **************.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова молба, с който се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и в 1 евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Изразява се становище по отношение на доказателствените искания на насрещната страна и отправя свои.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват направените с отговора възражения.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал становище, с което поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, тъй като са представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.

Сезираният съд е компетентен по силата на чл.115, ал.2 от ГПК, тъй като е с район на действие, съвпадащ с постоянния адрес на ищеца. Съобразно размерът и вида на претенцията, същата е родово подсъдна на Окръжен съд на основание чл.104, т.4 от ГПК.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК, съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Съдът намира, че проведената преди сезирането на съда, извънсъдебна процедура по чл.380 от КЗ, обезсмисля насочването на страните към информационна среща за процедура по медиация, поради което страните не следва да се задължават за провеждане на такава среща-чл.140а, ал.3, т.7 от ГПК.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства за допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

По делото няма спор за наличието на застрахователно правоотношение с ответника по повод л.а.*****, с рег.№ ****** и че е предявена извънсъдебна застрахователна претенция, съдът намира, че доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника представи застрахователна полица, следва да се остави без уважение.

Като съдържащо относими за настоящото производството материали, следва да бъде изискано НОХД №5122/2025г. по описа на Районен съд Варна, ведно с приложеното към него ДП №133/2025г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна.

Относимо и допустимо е доказателственото искане на ищцата за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на претърпените неимуществени вреди.

По делото следва да се допуснат поисканите от страните съдебни експертизипсихологична, медицинска и автотехническа експертизи, поради значението на отговорите по формулираните въпроси за изясняване на спора от фактическа страна.

2

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Д. Д. К., против ЗД “Бул Инс“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 400000лв. или 204516.75 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и негативни психически изживявания в резултат от травматични увреждания получени при пътнотранспортно произшествие настъпило на 04.04.2025г., около 02:48 часа, в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, по вина водача на лек автомобил марка *****, с рег.№ ******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, валидна до 26.09.2025г., както и сумата от 4912.62лв. или 2511.78 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, формирана от сбора на разходите направени за лечение и консумативи на претърпени от инцидента травми, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-09.05.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2025г. в гр.Варна, около 02.48ч., водача на л.а.*****, с рег.№ ****** при движение по бул.“Левски“ в посока от бул.“Цар Освободител“ към кв.“Почивка“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, поради високата скорост на движение от 128.77км/ч загубил контрол над автомобила, при което последвал удар на същия в областта на предната му дясна врата в електрически стълб на тролейбусната мрежа, намиращ се отдясно, извън платното за движение. Сочи се, че ищцата се возила на предна дясна седалка в автомобила, с поставен предпазен колан. Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент, ищцата била транспортирана по спешност до МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където е приета в Клиника по неврохирургия в тежко увредено състояние, в кома, съответно била интубирана и настанена за реанимационно лечение. Сочи се, че в резултат от прегледите и изследванията на ищцата в лечебното заведение, се установило наличие на дифузна травма на главния мозък с контузии, довела до кома, 3 продължила 10 дни и остра дихателна недостатъчност. Установи били още счупване на тазовия пръстен на няколко места, счупване на дясната бедрена кост и травматичен шок, и контузия на белите дробове. Сочи се, че на 10.04.2025г. е била извършена оперативна интервенция на дясната бедрена кост на ищцата, чрез открита репозиция и вътрешна фиксация с универсален анатомичен бедрен пирон. Поставен бил и външен колан за обездвижване на таза, поради фрактурата му. Сочи се, че на 26.04.2025г. ищцата била изписана от болничното заведение, с указания за продължаване на лечението в домашни условия с поставен урутрален катетър. Твърди се, че се е наложило на 28.04.2025г. и на 17.05.2025г. ищцата да посети болничното заведение, тъй като не можела да уринира. Сочи се, че по повод на фрактурата на таза на 11.06.2025г. е проведена консултация със специалист, който е препоръчал оперативна интервенция, а при преглед на 10.07.2025г. е констатирана нарушена биомеханиката на дясна колянна става и в поясната област.

Поддържа се, че при преглед на 25.07.2025г., се констатирало, че проведената рехабилитация не е довела до подобрение в здравословното й състояние, поради което е препоръчано продължаване на физиотерапията. Излага се, че получените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания са оказали негативно влияние върху физическото и психическото състояние на ищцата, като бил е нарушен и нормалният й ритъм на живот.

Твърди се, че поради травмите на мозъка, пострадалата не е могла да говори правилно, започнала да забравя и да говори несвързано. Като последица е спряла да ходи на училище, да общува с близки и приятелите. Сочи се, че невъзможността да се движи и обслужва самостоятелно е повлияла на емоционалното състояние на ищцата, която се затворила се в себе си, проявили се симптоми на силна тревожност и притеснение за бъдещето. Освен това на моменти ищцата имала потиснато настроение, липса на апетит и желание за живот. Също така страдала от неспокоен сън, придружен от кошмари свързани с катастрофата и проведените медицински интервенции. Твърди се, че за справяне с описаните проблеми ищцата е ползвала психологическа помощ. В исковата молба подробно са описани по вид и размер разходите, направени от ищцата във връзка с лечението на травмите й, като същите се претендират като обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място се сочи, че във връзка с пътното произшествие е образувано досъдебно производство, съответно НОХД №5122/2025г. по описа на Районен съд Варна, в хода на което водачът в резултат от телесно увреждане, получено е признат за виновен, за това че на 04.04.2025г. в гр.Варна, около 02.48ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 128.77 км/ч и по непредпазливост причинил на ищцата описаните по горе тежка и средни телесни повреди в различни области на тялото й.

Твърди се, че към момента на произшествието за процесният лек автомобил, е имало действаща застраховка “Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна до 26.09.2025г., поради което и на основание чл.380 от ГПК ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответника с вх.№ОИ-343869/09.05.2025г. Твърди се още, че застрахователят не е определил застрахователно обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

4

Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, както и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания на ищцата с механизма на инцидента. Оспорва се наличието на неимуществени вреди, техният интензитет, проявление, както и твърдението за незавършено възстановяване. Поддържа се, че липсва причИ. връзка между вредите и описаният в исковата молба инцидент. В евентуалност се поддържа становище за прекомерност на размера на претенцията, който е необосновано завишено, съобразно претърпените вреди и влиза в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и размера на претендираните имуществените вреди, като се поддържа, че медицинските разходи, следва да бъдат съобразени с предписанията на наблюдаващ лекар в хода на лечение, а в настоящия случай данни за това липсват. Освен това от ангажираните доказателства не става ясно дали същите са реализирани във връзка с лечението на ищцата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която с поведението си сама е поставила здравето си в опасност и е допринесла за настъпилите травматични увреждания. Поддържа се, че ищцата е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Излага се, че ако ищцата е била с поставен колан, процесните травматични увреждания не биха настъпили или те биха били в много по-лека до незначителна степен. С оглед на изложеното, счита, че следва да бъде приложена нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, респективно определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено. С аргумент от неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната за мораторна лихва. В евентуалност се оспорва момента, в който застрахователя е изпаднал в забава, тъй като според чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ законна лихва се дължи, ако същия не определил застрахователното обезщетение или не е изплатил такова в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.2 от КЗ. Сочи се, че ищцата не е представила допълнително поисканите й книжа с писма с изх.№НЩ3619/23.05.2025г., изх.№НЩ-5404/04.08.2025г., изх.№НЩ-0753/03.02.2026г., поради което застрахователят не е бил поставен в забава.