Решение № 111 от 22.07.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Харманли, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630101336 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Подадена е искова молба oт С. А. С. с ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „...... против О., ЕИК:......, пл.„Възраждане” №1, представлявана от Мария Киркова кмет.

Ищецът твърди, че е собственик на два имота в местността „Старите лозя“- първият от 355 кв. м. и другият от 5003 кв. м. по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Харманли, О., област Хасково. Тези имоти представлявали: Поземлен имот ......, област Хасково, О., гр. Харманли, п.к. 6450, м. СТАРИТЕ ЛОЗЯ, вид собств. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), площ 355 кв. м, стар номер 72Е1822, Заповед за одобрение на КККР № РД-189/23.03.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и Поземлен имот

***, област Хасково, О., гр. Харманли, п.к. 6450, м. СТАРИТЕ ЛОЗЯ, вид собств. стопанисвано от общината, вид територия Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ 5002 кв. м, стар номер 000713, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 9/23.03.2006 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК Заповед за изменение на КККР №КД-14-2676/29.02.2012г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, 77181.25 452,

***, ***.

Ищецът твърди, че придобил имотите през 1980 г. чрез дарение от баща си А. С. А., 1 които имоти от тогава били само в негово владение и винаги ги владял в посочените реални граници, като от тогава до сега не били владени от никой друг. В посочения период осъществявал явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато владение върху имотите. Имотите от тогава до сега винаги били обработвани, стопанисвани и поддържани от него и единствено той обработвал имотите и прибирал плодовете от тях. В част от имотите засадил овощни дръвчета, като останалата част използвал за производство на зеленчуци, бостан и др.

Ищецът твърди, че никога не е имало никакви претенции и спорове към имотите от съседи или от трети лица. Имотите, още преди 1944 г. и след това въпреки настъпилите общественоикономически промени, винаги били в частния граждански оборот, като баща му получил имотите от своя баща и владял същите, докогато му ги подарил, като те също ползвали имотите за лично ползване и той съответно получил собствеността и владението от своите родители. Имотите не били одържавявани или отчуждавани, не били включвани в ТКЗС. Преди 1989 г. гражданите имали правото да притежават земеделска земя за лично ползване. Имотите не подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесните имоти никога не били заявявани за възстановяване, не били отчуждавани, одържавявани или отнемани на каквото и да било друго основание от държавата или общината и спрямо тях не следвало да се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ. В приложното поле на закона попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, в която процесните не попадали.

Въпреки това в момента имотите били записани, без да било налице основание за това, като собственост на ответника О., която никога не била владяла имота и той никога не бил държавен и/или общински. Не било налице никакво основание имотите да се считат за собственост на общината.

Ищецът посочва, че при справка в кадастралната карта установил, че процесните имоти били записани като собственост на ответника О., обл. Хасково, което пораждало правния му интерес от предявяване на иск за това, че бил собственик на имотите, които владеел и за разрешаване на този спор.

С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот ......, област Хасково, О., гр. Харманли, п.к. 6450, м. СТАРИТЕ ЛОЗЯ, вид собств. общинска частна, вид територия Земеделска, категория 8, НТП За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), площ 355 кв. м, стар номер 721.1822, Заповед за одобрение на КККР № РД-189/23.03.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, и Поземлен имот

***, област Хасково, О., гр. Харманли, п.к. 6450, м. „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“, вид собств. стопанисвано от общината, вид територия Земеделска, категория 8, НТП - Пасище, площ 5002 кв. м, стар номер 000713, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/23.03.2006 г. на 2

Изпълнителния Директор на АК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-26-76/29.02.2012 г. на Началник на СГКК - Хасково, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***,

***, ***, ***. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника О..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно решение от 08.07.2008г. на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, прието като доказателство, са определени имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища. Към решението е и Приложение №1 към Раздел първи, т.1, включващо единия от процесните имоти – имот №***.

Със Заповед №РД-44 от 17.07.2008г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли.

Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен управител на обл.Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище Харманли.

Приет като доказателство е и кадастрален план на ползватели и бивши собственици, списък на имоти, предоставени за ползване, на имотите на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС и на ползватели и бивши собственици на териториите по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. „Старите лозя“, землище „Харманли, в който процесният имот с идентификатор ...... (номер по предходен план 721.1822), находящ се в местността „Старите лозя“, общ.Харманли, е посочен като стопанисван от ответната О..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О.Н., А. П. и В. С. се установява, че ищецът притежава процесните имоти от баща си, който ги закупил неформално и впоследствие ги дал на него, както предоставил други имоти и на брат му. От свидетелските показания се установява, че понастоящем ищецът отглеждал в тези имоти овощни дръвчета и зеленчуци, които дръвчета засял преди около 15-години. Именно той орял, косял и поддържал двете места и прибирал реколтата от насажденията си. Свидетелите също така описват имотите по местонахождение, площ и граници, като сочат, че само ищецът е обработвал тези имоти, които винаги били частна собственост и за които никой не предявявал претенции относно собствеността върху тях. Съгласно гласните доказателства срещу големия имот (5 дка) се намирала вилата на ищеца, а по-малкият имот (300 кв.м.) представлявал тясна ивица зад вилата.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от 3 доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска, предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените скици №15-104294-22.01.2025г. на СГКК Хасково и №15-10430522.01.2025г., и оспорването от ответника, направено с депозираното писмено становище.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорните имоти, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата му, както и същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ -придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имотите на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.

По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Липсват каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Няма и никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ.

Ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. В този смисъл е и Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на 4 предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца“, т.е. следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В същия смисъл е и Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д.

№ 3303/2008 г. на I г.о. на ВКС.