Определение № 2762 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2762 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Б.а Частно касационно гражданско дело № 20258003102387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. И. А., като представител на П. Т. Т., с искане за допълване на постановеното по делото определение от 07.01.2026 г. в частта за разноските.

Релевирани са доводи, че за защитата по частната касационна жалба, по която е образувано производството, след връчване на препис от нея, е подаден отговор от П. Т. Т., за който е сключен представеният договор за правна защита и съдействие с постигнато в него съгласие между страните за безплатното им осъществяване. Иска допълване на определението в частта за разноските с определяне на дължимо възнаграждение за нея като адвокат по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът по молбата – П. Д. Б., в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подал отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК с искане за допълване на постановеното определение № 42 от 07.01.2026 г. в частта за разноските е направено в едномесечния срок от постановяването му, предвид неговата необжалваемост, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество направеното с молбата искане е неоснователно.

С постановено по настоящото дело определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 1906 от 17.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 768/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С последното е оставена без уважение частна жалба, подадена от П.

Б., против първоинстанционно определение за прекратяване на исковото производство, като 1 недопустимо на основание чл. 130 ГПК. Първоинстанционният съд е прекратил производството преди връчването на препис от подадената от П. Б. искова молба на ответниците, поради което на същите не се дължи и връчване на препис от частна жалба, вкл. и на частна касационна жалба – арг. от чл. 130, изр. 2 и чл. 131, ал. 1 ГПК.

При това развитие на производството на представителя на П. Т., посочен като ответник по исковата молба, производството по която е прекратено, не се дължат разноски по производството, претендирани в случая като възнаграждение на адвоката за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. При прекратяване на исковото производство преди връчването на препис от исковата молба не се поражда процесуално правоотношение между ищеца и ответника. Само след възникването му между страните по производството, ответникът става участник в процеса и разполага с правната възможност да организира защитата си, като предприеме съответните процесуални действия, реализирането на които е свързано и с разноски по производството, респ. с възникване на отговорността за тях с оглед изхода на спора. При отсъствие на възникнало процесуално правоотношение между страните по исковата молба пред първоинстанционния съд, такова не може да се прояви валидно на друг, производен на подаването на исковата молба етап – по повод подадената от ищеца въззивна частна жалба срещу прекратителното определение, евентуално – частна касационна жалба (определение № 4390 от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4152/2022 г. на ВКС, II г. о., определение № 5719 от 9.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4409/2025 г. на ВКС, I г. о.). Това разрешение е приложимо и в хипотеза, при която въз основа на разпореждане на съда, постановил обжалвания съдебен акт, неправилно е връчен препис от частната жалба на ответника по исковата молба и същият е подал отговор. Липсата на валидно процесуално правоотношение изключва отговорността за разноски по чл. 78 ГПК (определение № 15 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. № 42/2017 г. на ВКС, II г. о., определение № 4390 от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4152/2022 г. на ВКС, II г. о.).

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.01.2026 г. на адв. И. А., в качеството й на процесуален представител на П. Т. Т., с искане по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 42 от 07.01.2026 г. по гр. д. № 2387/2025 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2