Решение № 695 от 13.02.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 695

Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВЕЛИНА ГРУДЕВА

Членове:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

При секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА канд № 20257060601039 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 365 / 29.10.2025г., постановено по АНД № 20244110200394 по описа на ВТРС за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-0015650 / 23.08.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико Търново, с което на А. Д. А. на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от А. Д. А., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи относно липсата на извършено административно нарушение, а единствено грешка при управление на автомобила, в резултат на която същия еднократно поднася. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 29.07.2023г. А. Д. А. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], като при движение в гр.Велико Търново, ул.С. С. навлиза в лентата за насрещно движение, което е съпроводено от свистене на гуми и форсиране на двигател. Автомобилът е спрян и на водачът е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на водача са наложени глоба и лишаване от право да управлява превозно средство.

Въззивния съд приема, че нарушителят и нарушението са безспорно установени, спазени са процесуалните правила при издаване на акта, правилно е приложен материалния закон, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление за противоречащи на събраните по делото доказателства.

Основен спорен въпрос между страните е наличието на ползване на пътя не по предназначение и по специално извършването на дрифт по време на движение. За установяване на фактите през въззивния съд дават показания както полицейските служители, наблюдавали движението и установили нарушението, така и пътник в автомобила и в движещо се след него превозно средство. И двете групи свидетели посочват едно и също движение на автомобила – поднасяне на задната му част. Такова движение на превозното средство не е вписано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. В повдигнатото обвинение и наложеното наказание изпълнителното деяние, посредством което е извършено нарушението, е описано като навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение. Това описание предполага изцяло навлизане на автомобила в насрещното движение, извършено осъзнато и желано от водача. Показанията и на двете групи свидетели са категорични – поднася задната част на колата, като предната част не навлиза в лентата за насрещно движение. Следователно е налице противоречие между показанията на актосъставителя и вписаните от него факти в акта за установяване на административно нарушение. Налице е и установяване на различно движение на автомобила в хода на съдебното производство от вписаното в наказателното постановление, което представлява неправилно описание на фактическата обстановка и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Независимо от факта дали задната част на автомобила навлиза в лентата за насрещно движение или не, настоящият състав намира, че описаното от свидетелите на ответника движение на превозното средство, не представлява дрифт, респективно не представлява ползване на пътя не по предназначение.

Полицейските органи твърдят, че след преминаване на изкуствена неравност /спящ полицай/ водачът форсира двигателя, в резултат на което задницата поднася и навлиза в насрещното платно. Очевидно е налице еднократно действие на водача. Като се вземе предвид възрастта на водача, опита му като шофьор, обстоятелството, че не е от Велико Търново и няма опит със специфичните за града легнали полицаи, изградени от павета, настоящият състав приема, че подаването на прекомерно много гориво и поднасянето на автомобила са в резултат на грешка на водача, а не съзнателно действие по извършване на дрифт.

След като се твърди използване на пътя не по неговото предназначение за превоз на хора и товари, то административно наказващия орган следва да установи и да разпише в акта с каква именно цел е използван пътя. Такива доказателства не са събирани в хода на административно наказателното производство. Събраните пред въззивния съд доказателства – свидетелски показания на пътник в автомобила – опровергават тезата на ответника за съзнателно поднасяне на превозното средство. Следователно и в хода на съдебното производство не са представени безспорни доказателства, че движението на задната част на автомобила е в резултат на умишлена маневра на водача, а не твърдяното от него поднасяне. Настоящият състав намира за житейски обосновано и достоверно обяснението на водача и на втората група свидетели, че движението на задната част на автомобила при извършване на завой е в резултат на пътната обстановка /изкуствена неравност/ и уменията на водача.

Като достига до извод за доказаност на описаното в наказателното постановление нарушение, въззивния съд постановява решение в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество на спора и отменено наказателното постановление.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 365 / 29.10.2025г., постановено по АНД № 20244110200394 по описа на ВТРС за 2024г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1275-001565 / 23.08.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: