Решение № 212 от 09.07.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. гр.Велинград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100602 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от ищците М.

А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Света Петка, ***, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Света Петка, у. „Арапчал“ № 21 и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Алендарова, ***, чрез адв. В. Д., срещу Община Велинград, Държавата, „Виваком България“ ЕАД с ЕИК 831642181, „Български пощи“ ЕАД с ЕИК 121396123 и С. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Света Петка, ***, иска се от съда да се признае за установено, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с планоснимачен № 52 (петдесет и втори), с площ от 108 кв.м. (сто и осем квадратни метра), за който е отреден УПИ I - 50,51,52 - частна общинска собственост ( парцел първи отреден за имоти петдесети, петдесет и първи и петдесет и втори), отреден за магазини, в квартал 11 (единадесети), по плана на с. Света Петка, Община Велинград, област Пазарджик, с площ от 1290 кв.метра, при съседи на имота: от север - имот с пл.№50. от изток - имот с пл.№50, от юг - улица и от запад имот с пл.№50, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците твърдят, че спорният имот е бил собствен на техния наследодател М. А.ев М. с ЕГН **********, починал през 2000 г., който се снабдил с документ за собственост за процесния поземлен имот, подробно описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно владение № 246, том II, дело № 453 от 05.07.1969 год. на Рапчо Йосифов Вардарски, Велинградски Народен съдия, а именно:

1

- ДВОРНО МЯСТО в с. Света Петка - Пазарджишки окръг, застроено и незастроено от 108 кв.м., ведно е намиращата се в него паянтова плевня на 50 кв. метра, при съседи на дворното място: улица, А.ш Мусов Шондров, М.

Вехов и имот на Селсъвета с. Света Петка, съставляващо имот пл. №232, в кв.11, по плана на е. Света Петка, Община Велинград.

Същото се установявало и от разписен лист от 12.05.1961 г., в който фигурирал гореописания нот. акт.

Ищците твърдят, че след смъртта си М. А.ев М., същият бил оставил за наследници тях тримата, както и други лица, чиито имена сочат. Техният наследодател бил ползвал имота във времето от 1969 г. до 1987 г., когато държавата без никакво основание - отчуждителна процедура или договор, съборила построената в имота плевня от 50 кв. м., и изградила бетонна площадка от 89 кв. м., върху която била изградена паянтова постройка с метална конструкция. ЛипсвА. строителни книжа.

Твърдят, че имотът е бил незаконно отнет от техния наследодател, тъй като липсвала отчуждителна процедура. Представят писмени доказателства за това.

Твърдят също, че общият наследодател М. е упражнявал фактическа власт върху имота от 05.07.1959 г., а те като наследници продължили владението върху имота.

Сочат, че за незаконно построената сграда в имота са съставени актове за държавна собственост - АДС № 3574 от 10.02.2000 г. и АДС № 3470 от 27.06.2000 г.

Въз основа на първия посочен АДС бил съставен НА № 59, том 1, рег. № 709, нот. Д. 57 от 17.03.2009 г., с който е признато правото на собственост на „БТК“, върху част от сградата - самостоятелен обект от 37,89 кв. м., състоящ се от три помещения, както следва: АТЦ от 24,95 кв. м., акумулаторно със застроена площ от 5,92 кв. м. и помещение за ел. табла от 7,02 кв. м.

По-късно, на 29.05.2017 г. дружеството и ответник по делото „БТК“ ЕАД продало тази част от постройката на ответника С. М. С..

Въз основа на втория АДС № 3470 от 27.06.2000 г. бил съставен НА за собственост № 44, том 3, рег. № 5272, нот. Дело № 430 от 21.12.2017 г., въз основа на писмени доказателства, с който било признато правото на собственост на „Български пощи“ ЕАД върху югозападната част на сградата, а именно: застроена площ от 44 кв. м., ведно с ид. ч. от общите части на сградата. Тази част от сградата била продадена на 30.09.2019 г. на ответника С.

С..

С Решение № 62/24.02.2022 г. на ОС Велинград, въз основа на АОС № 248/14.11.2001 г. е одобрено частично изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ 1 - дворищната регулация, като за сметка на УПИ 1 магазини се образуват два нови парцела - УПИ 1 магазини и УПИ XXXII - за търговия и услуги, като новообразувания УПИ XXXII - за търговия и услуги 2 бил с площ от 157 кв. м.

Твърдят, че никога не са прекъсвА. владението върху собствения си недвижим имот, а ответниците чрез различни правни и фактически действия им били пречили, като по този начин за тях съществувал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Тъй като държавата никога не била придобивала собственост върху процесния имот, то всички последващи юридически факти с деривативно действие не били породили вещен ефект.

Основава правния си интерес и на ТР 4/14.03.2016 г. по тъкувателно дело 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Излагат правни съображения. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по установителния иск С. М. С., чрез адв. Т. К.. Оспорва предявеният иск и го намира за неоснователен. Намира, че във времето, в което се претендира да е владян имота същият е бил общинска собственост, поради което не е текла придобивна давност, а в последствие владението било изгубено за период от около 35 години. Оспорва и всички фактически твърдения на ищците. Сочи доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по установителния иск Община Велинград, който приема иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че имот пл. № 232 записан на името на М.

А.ев М. бил отчужден през 1961 г., за което той се бил разписал в разписната книга. Към момента на отчуждаването не разполагал с акт за собственост, поради което се позовал единствено на вписването в разписния лист.

Впоследствие, наследодателят на ищците се снабдил с документ за собственост през 1969г., също вписан в разписния лист. По - късно имотът бил ползван за поща до 2017 г. и 2019 г., когато обектите в сградата в имота били продадени от „БТК“ АД и „Български пощи“ ЕАД на трето физическо лице С.

М. С., също ответник по делото.

Имотът пл. № 52, кв. 11 по плана на с. Света Петка бил с площ 89 кв. м. съгласно скица №35/03.06.2024г., която е представена. Неясно за ответната община е каква част са ползвА. ищците през годините, при положение, че целият имот е бил застроен.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по установителния иск от „Виваком България“ ЕАД, който намира иска за неоснователен. Твърди, че имотът, който бил описан в исковата молба и за който ищците твърдят, че е тяхна собственост бил различен от имота, за който била издадена скица № 35/03.06.2024 г. молба. Съгласно тази скица, както и допълнително представените с ОИМ скици, изд. от Община Велинград с изх.№45/09.08.2007г. и изх.№53/21.11.2008 г., било видно, че имот пл. №52, за който е отреден У ПИ I-за магазини, кв.11 по плана на с.Света Петка съставлявал едноетажна сграда с обща застроена площ от 89 кв.м., а не имот с площ от 108 кв.м., съдържащ застроена и незастроена част.

Регулацията за УПИ 1-магазнни била приложена, т. е. дори и имот пл. №52, кв.

3

11 да е част от дворното място, за което е издаден нот. акт по давност на праводателя на ищците, то неговите граници и респ. площ били променени по силата на приложената регулация. Съгласно действащата регулация, УПИ 1-за магазини, кв.11 съдържа 1290 кв.м. от общински имот с пл.№ 50. Не ставало ясно кой имот са владели ищците, при положение, че такъв към момента не съществувал.

Твърдят, че дори и да се приеме идентичност в имотите, то построената сграда от 89 кв. м. е нарушила владението на ищците. Правят възражение за придобиване на имота по давност, на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 85 от ЗС на правото на строеж върху 38/89 ид. ч., което било упражнено.

Намира, че дори и да не се установят строителни книжа за сградата, то същата представлява търпим строеж и е нанесена в кадастралния план на селото. Взимат становище по предявения осъдителен иск, но тъй като не са ответници по него, съдът не следва да го взема предвид.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по установителния иск държавата, представлявана от процесуалния представите министъра на регионалното развитие и благоустройството, който пък е упълномощил юрк. Ангелова. Оспорва иска. Намира го за недопустим.

Твърди, че сградата върху процесния имот е била собственост на държавата, а по-късно е била включена в капитала на ЕТД с държавно имущество, като с този акт същата вече не е собственост на самата държава, а на търговско дружество по смисъла на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, което пък означава, че държавата не е пасивно легитимирана по този иск.

Излага и становище за неоснователност на иска, в смисъл, че ищците претендират права единствено върху поземления имот, а по отношение на него държавата никога не е претендирала права, такива претенции са отправяни единствено по отношение на построената в него сграда.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по установителния иск „Български пощи“ ЕАД, чрез юрк. Минова.

Намира иска за недопустим спрямо този ответник, тъй като към настоящият момент няма никакви претенции спрямо поземления имот и сградата с площ от 89 кв. м.

Твърди също, че съгласно Скица, издадена от Община Велинград с изх.

№ 68/29.11.2018г. за имот пл. № 52, за който е отреден УПИ 1-за магазини, кв.11 по плана на с.Света Петка, съставлявала едноетажна сграда с обща застроена площ от 89 кв.м., а не имот с площ от 108 кв.м., съдържащ застроена и незастроена част. В скицата било отбелязано, че регулацията за УПИ 1магазини е приложена, което би следвало да означава, че дори и имот пл. № 52, кв. 11 да е част от дворното място, за което е издаден нот. акт по давност на праводателя на ищците, то неговите граници и респ. площ са променени по силата на приложената регулация. След като имот пл. 52 не съществувал 4 извън границите по действащата регулация било неясно върху кой имот е упражняваното от ищците владение, извън застроената част от 89 кв.м., т.е. имотът, за който ищците твърдят, че е тяхна собственост бил различен от имота, за който е издадена скица №35/ 03.06.2024г., приложена към исковата молба. Взима становище по осъдителния иск, но с оглед на това, че не е ответник по него, съдът не дължи да го обсъжда.

След анА.з на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05 юли 1969 г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който наследодателят на ищците М. А.ев М. от с. Света Петка е признат за собственик на дворно място в с. Света Петка, Пазарджишки окръг, застроено и незастроено от 108 /сто и осем/ кв. м. , ведно с намиращата се в него паянтова плевня на 50 кв. м., при съседи на дворното място: улица, А.ш Мусов Шондров, М. Вехов, съставляващ имот с пл. № 232 в кв. 11 по плана на с. Света Петка.

М. А. /А.ев/ М. е починал на 10.09.2000 г. като вдовец и е оставил следните наследници по закон: бащата на ищците А. М. М. /починал на 28.01.2010 г./, наследен от своите деца – ищците Ф. А. С., Атидже А. М. и М.

А. М., както и от децата на починА.я преди М. М. негов син – Драгомир Г.а М., а именно: М. Ибрахим М. и Ф. Ибрахим М..

По обезсиления първи кадастрален и регулационен план на с. Лютово /Света Петка/, одобрен със Заповед № 662/1710.1961 г. на ОНС Пазарджик, имотът с пл. № 232 в кв. 11 с площ от 108 кв. м. е бил записан в разписния лист към плана за двор на М. А.ев М., дядо на ищците с допълнително въведено основание именно гореописания нот. акт от 1969 г. Тогава в дворното място е била изградена едноетажна паянтова сграда – плевня. Видно от последната графа на разписния лист срещу записването за собственост е отразено, че имотът е отчужден.