Определение № 13703 от 16.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13703 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20241100114848 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №142024/20.12.2024 г. от ищеца Л. И. Г. срещу „Юробанк България“ АД за осъждането на банката да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 5197,96 лв., представляваща разликата между претендираната сума за издаване на обратен изпълнителен лист от 50 647,59 лв. и сумата от 45 449,63 лв., за която е издаден обратен изпълнителен лист по гр.д. №8214/2018 г., по описа на СГС, ведно с лихвата за забава върху гази сума считано от 17.07. 2018 г. до окончателното плащане.

- сумата от 28 501,02 лв., представляваща лихвата за забава за периода 17.07.2018 г.14.05.2024 г., начислена върху неоснователно събраната сума от 45 449,63 лв., за която главница е издаден обратен изпълнителен лист по гр.д. №8214/2018 г., по описа на СГС.

В исковата молба и уточнителна молба от 02.05.2025 г. са изложени твърдения, че във връзка с издадена срещу Л. И. Г. заповед за незабавно изпълнение спрямо него „Юробанк България“ АД е провело незаконосъобразно принудително изпълнение за част от сумите, предмет на заповедта.

Предвид това е подадена молба от 02.02.2024 г. до СГС по гр. д. №8214/2018 г. за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните без основание суми от Л. Г., като искането е уважено за сумата от 45 449,63 лв. и оставено без уважение за разликата до претендираните 50 647,59 лв., както и за присъждането на лихва за забава от датата на плащане на отпаднало основание.

Мотивите на СГС, а така и на САС при осъществения инстанционен контрол в производството по издаването на обратния изпълнителен лист, били, че е недопустимо съдът в това производство, което не е исково, да преценява наличието на забава за връщане на получените без основание суми и момента на нейното настъпване.

По отношение на претенция от 5197,96 лв. в уточнителна молба от 02.05.2025 г. се поддържа, че без да е било направено искане съдът по гр.д. №8214/2018 г., по описа на СГС, с разпореждането си от 19.03.2024 г. е извършил компенсация на присъдените разноски в исковото производство с тези в претендирания от Л. Г. в изпълнителното производство, като в тази част разпореждането не можело да породи правен ефект.

Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба, намира предявените искове за недопустими поради липсата на правен интерес. Съображенията за това са следните:

По отношение на сумата от 5197,96 лв., която се твърди, че е неоснователно събрана от банката въз основа на издадената заповед по чл. 417 ГПК, ищецът има правната възможност да 1 иска издаването на обратен изпълнителен лист, поради което няма интерес да води отделен исков процес. Дори и да се приеме тезата му, че във вече приключилото производство по издаването на обратен изпълнителен лист с процесното вземане СГС недопустимо е извършил компенсация с вземане на банката-длъжник, което действие не поражда правен ефект, то за ищеца е налице правна възможност да поиска отново от СГС издаването на обратен изпълнителен лист, а евентуален отказ отново би подлежал на инстанционен контрол. Аналогично на хипотезата на издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 ГПК, отхвърлянето на молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и ново искане за издаването на обратен изпълнителен лист е всякога допустимо. При наличието на друг законово уреден път на защита, за ищеца не е налице интерес да води дело за процесното вземане.

По отношение претенцията за сумата от 28 501,02 лв., представляваща лихвата за забава за периода 17.07.2018 г.- 14.05.2024 г., начислена върху неоснователно събраната сума от 45 449,63 лв., за която главница е издаден обратен изпълнителен лист по гр.д. №8214/2018 г., по описа на СГС, съдът намира, че ищецът има право да иска присъждането на това вземане отново в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК.

Действително, по този въпрос понастоящем е налице противоречива съдебна практика на различни състави на Върховен касационен съд. Според определение № 3585 от 08.07.2025 г., по к. ч. гр. д. № 2392/2025 г., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 60284/27.10.2021 г. по гр. д. № 1204/2020 г. на ВКС, III ГО, определение № 250/27.06.2022 г. по гр. д. № 978/2021 г. на ВКС, III ГО, правото да претендира обезщетение спрямо мнимия кредитор длъжникът може да упражни само в отделно производство, тъй като това обезщетение не е за забавено плащане и подлежи на доказване.

Обратното се приема в определение № 2305 от 08.05.2025 г. по к. гр. д. № 419/2024 г., ІІІ г.о., на ВКС, определение № 4392 от 03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3017/2024 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 50025 от 22.03.2024 г. по т. д. № 2713/2021 г., І т. о. на ВКС, определение № 347 от 17.08.2022 г. по гр. д. № 2415/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В последното определение съставът на ВКС се позовава и на решение № 60247 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 3137/2020 г., по описа на ВКС, ІV г.о., с което е обезсилено въззивното решение и прекратено исковото производство по претенция за присъждането на законна лихва върху неоснователно получена сума от мнимия кредитор по допуснато изпълнение въз основа на заповед по чл. 417 ГПК. В решението е посочено, че длъжниковият интерес да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист, поради което липсва правен интерес от нарочно исково производство, а ако иск е предявен, то той се явява недопустим, както и решението постановено по недопустимия иск. Без значение е дали събраното от длъжника в изпълнението подлежи на възстановяване чрез обратен изпълнителен лист, тъй като и в този случай липсва правен интерес от нарочно исково производство за получените от съдебния изпълнител такси и платените му разноски в изпълнението, както и за законната лихва върху събраните от длъжника суми, защото обратен изпълнителен лист може да бъде поискан и само за посочените вземания.

Настоящият съдебен състав споделя именно втората теза, че за Л. Г. не съществува правен интерес да води настоящото исково производство и по отношение на претенцията си за лихви, тъй като тя може да бъде присъдена по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Както вече бе изложено, дори и при потвърден отказ на СГС да издаде обратен изпълнителен лист за тази сума, ищецът има право да иска повторно издаването на такъв.

Следва да се отбележи, че наличието на многобройна, актуална и противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за реда, по който се присъжда законна лихва върху неоснователно събрана сума по допуснато предварително изпълнение, според чл. 292 ГПК, е основание за 2 предложение за образуване на тълкувателно дело, но компетентен да направи това е само състав на касационната инстанция (при евентуален инстанционен контрол на настоящото определение).

Предвид изложеното, при липсата на правен интерес като една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, настоящият съдебен състав намира, че предявените претенции се явяват процесуално недопустими и образуваното исково производство подлежи на прекратяване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. №14848/2024 г., по описа на СГС, I-28 състав, образувано по искова молба с вх. №142024/20.12.2024 г. от Л. И. Г. срещу „Юробанк България“ АД.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3