Решение № 160 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900654 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците Д. А. Х., ЕГН **********, и И. К. Х., ЕГН **********, двамата от ***, чрез пълномощник адв.Р. М., твърдят, че на **. на път І-8, при 246-ти км, между с.Поповица и гр.Пловдив е настъпило пътно-транспортно произшествие с описан в исковата молба и в уточняваща молба механизъм, при който е загинала В.Д. Х. на **. Произшествието е виновно причинено от А.П.П. при управление на л.а.БМВ 530Д с рег.№**, който при предприемане на десен завой загубил контрол над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво. Починалата е била пътник на предна дясна седалка в същия автомобил, а ищците – нейни **, изключително тежко преживяват загубата. Описва се общият им живот преди смъртта, колко задружно и сплотено семейство са били, силно привързани един към друг.

Описват се скръбта и страданията, които ищците преживяват след смъртта на **. Твърди се, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност до ** г. ищците са предявили извънсъдебна претенция до застрахователя, която до настоящия момент не е удовлетворена.

Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от ** до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по повод отговорността за причинени вреди при управление на сочения в исковата молба автомобил. Оспорва твърдението на ищците, че 1 водачът на същото МПС със свое противоправно поведение е станал причина за смъртта на **. Възразява, че пътният инцидент е случайно деяние, тъй като застрахованият водач не е имал обективна възможност да го предотврати. Оспорва се и описаният от ищците механизъм на произшествието, като се изтъква, че липсва съдебен акт на наказателен съд по смисъла на чл.300 ГПК, установяващ противоправността и вината на прекия причинител.

Оспорва се и наличието на причинна връзка между произшествието и смъртта на В. Х. с възражение, че същата е страдала от предхождащи заболявания, довели до леталния й изход, които не са били лекувани. Евентуално се възразява за съпричиняване, като се визира нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП пострадалата да се вози в автомобила с поставен обезопасителен колан. Ответникът възразява и, че исковете са прекомерно завишени по размер. По искането за присъждане на лихва, възразява, че кредиторите са в забава, тъй като не са посочили банкова сметка с извънсъдебната си претенция. По изложените съображения се претендира за отхвърляне на исковете. Претендират се деловодни разноски.

В допълнителната искова молба се взема отношение по възраженията на ответника.

Възразява се пострадалата да е страдала от заболявания, които са в причинна връзка с настъпилата й смърт, като се изтъква младата й възраст. Възразява се да е налице случайно деяние, като се изтъква, че застрахователят носи отговорност и в случаите на причинени вреди в резултат от безвиновна отговорност, каквито са регламентирани в чл.493, ал.2 КЗ.

Оспорват се и останалите възражения.

В отговор на допълнителната искова молба застрахователят поддържа всички свои възражения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приложените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че ищците са ** на В.Д. Х., ЕГН **********, от **, починала на **.

На 04.06.2023 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, състояло се на **., 21,40 ч., на път І-8, км 246, Пловдив – Поповица. Според протокола произшествието е настъпило при управление на лек автомобил БМВ с рег.№**, управляван от А.П.П., ЕГН **********, от **. В.Д. Х., ЕГН **********, фигурира в протокола като пътник в същото превозно средство. И двамата са загинали. Съставена е план-схема на произшествието, според която лекият автомобил се е движел в дясна лента на двупосочен път, при завой на дясно се е отклонил в ляво и излязъл извън пътното платно, където е преминал през отводнителен канал и се е ударил в крайпътно дърво.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за лекия автомобил с рег.№** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на горното събитие. В тази насока е и приетата по делото справка от информационен център на 2

Гаранционен фонд (л.13), според която покритието на застраховката е от ** г.

Установява се, че на ** ищците са сезирали ответното застрахователно дружество за това, че е настъпило горното пътнотранспортно произшествие – молба на л.23. Не се спори по това, че застрахователят не е определил и изплатил обезщетения по тази претенция.

Разпитани са свидетели. От показанията на свидетеля К. К. са почерпени данни относно механизма на процесното произшествие. Свидетелят не е пряк свидетел на катастрофата, шофирал по същия път на **. около 21,00 ч., когато забелязал в дясно от пътя една кола, ударена в дърветата. Колата била сериозно смачкана в предната си част, като била разделена на половина. Гледката била ужасяваща. Веднага се обадил на тел.112, дошла полиция, която установила, че хората от автомобила са мъртви. Казали, че са момче и момиче. Времето било сухо, на свечеряване. На място имало отбивка, пътят правел лек завой там.

Относно претърпените от ищците неимуществени вреди са разпитани свидетелите К.

Х., В. А.а, Е. Х. и В. К... От показанията им се установява, че ищците понасят тежко загубата на **. Освен нея имат още една **. От раждането си през ** до смъртта си на само **, В. е израснала и живяла с **те и ** в едно домакинство. Непосредствените грижи за **то са полагани от нейната **, а бащата работел като ** и осигурявал материално семейството. В годината, в която загинала, трябвало да получи дипломата си, мечтаела да учи педагогика или за медицинска сестра. Скоро преди инцидента започнала работа, но заплатата й била малка и **те й, основно нейният **, я издържали финансово. Същата година отпразнували рожденният й ден, а след това и абитуриентският й бал. **те й организирали хубави и големи тържества. В. била изключително добро, усмихнато и любящо дете. Така я възприемали роднините й, приятелите й и всички хора, с които общувала. На погребението й дошли над **. Нейна снимка била поставена на почетно място в училището и в **, в което работела. Съучениците й направили възпоменателен клип за нея. Издигнали черен флаг в училище. В. била страшно привързана към **те си и обратното.

С ** й били неразделни, обичала много и ** си, често се съветвала с него. Обичала да прекарва време и с двамата си **. В празници и делници били заедно. Те много трудно понесли новината за смъртта й. ** й изпаднала в истерия, когато й съобщили от полицията, започнала да пищи, да се скубе, вдигнала високо кръвно, било й много зле, повикали линейка. ** й по това време бил в ** – тъкмо заминал за работа след **. Не можел да повярва, че В. е починала, когато му казали. Звънял й по телефона, но тя не вдигала. Не могъл да се върне веднага за погребението. ** останало в хладилна камера, за да го изчакат.

На самото погребение и двамата ищци били на успокоителни, предписани от Бърза помощ.

Още не можели да приемат загубата. Майката се затворила много, не искала да общува с никого. Гледала снимки на ** и плачела всяка вечер, всеки ден ходела на гроба на **. **та се изнервил, започнал много да пуши. Не искал пред него да се споменава за ** му, защото трудно преживявал мислите за нея. След 40-ия ден се върнал на работа в **, преди това ходел на гроба й всеки ден, така правел и когато се връщал **.

Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа 3 експертиза, според което механизмът на произшествието е следният: водачът А.П.П. е управлявал л.а.БМВ 530Д по платното за движение на път I-8 /гр.Първомай – гр.Пловдив/ в посока от изток на запад през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. Платното за движение е било асфалтово, сухо по това време. Той е ускорил автомобила до около 197 км/ч. Когато е достигнал до десен завой на пътя, водачът е загубил контрол над автомобила, при което автомобилът се е насочил на ляво, след което е напуснал платното за движение от лявата му граница, изминал е около 80 м и се е ударил в дърво. Ударът е настъпил в предната част на автомобила, който е тотално разрушен, дървото е проникнало в купето и заедно с деформираните детайли е стеснило значително пространството при предните седалки, където са се намирали водачът и спътникът му.

Причината за произшествието е това, че водачът на горния автомобил се е движел с технически несъобразена скорост по отношение запазването на надлъжната устойчивост на автомобила, която скорост е била и неразрешена за съответния пътен участък, поради което е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение от ляво. При движение със скорост до разрешената за процесния пътен участък 90 км/ч, водачът би имал възможност да запази надлъжната устойчивост на автомобила, съответно не би изгубил контол над автомобила. Пострадалата В. Х. е била пътник на предната дясна седалка на лекия автомобил. След произшествието тялото й е било намерено извън купето на автомобила. На В. Х. са причинени следните увреждания: тежка коремна травма с раздробяване на слезката, разкъсвания на черния дроб и излив на 1 400 мл кръв в корема; остра кръвозагуба; тежка гръдна травма със счупване на множество ребра двустранно по различни линии, контузия на белите дробове, разкъсване на долния лоб на десен бял дроб с излив на 300 мл кръв в гръдната кухина; счупвания на кости, кръвонасядания, разкъсноконтузни рани и охлузвания. Нараняванията по челно-теменната област на главата са причинени при контакт с предното обзорно стъкло на автомобила, а останалите – при контакт със земната повърхност. Причина за смъртта е острата кръвозагуба в следствие от раздробяването слезката и разкъсването на черния й дроб, което няма нищо общо с дегенеративните заболявания. Починала е на място. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените при него травматични увреждания и настъпилата в резултат от тях смърт. Ако пострадалата беше пътувала с правилно поставен предпазен колан, най-вероятно не би напуснала купето на автомобила. Пи това положение тя не би получила голяма част от описаните травматични увреждания, които е получила при контакта със земната повърхност. Въпреки това, предвид тоталното разрушаване на автомобила, тя би получила други тежки инерционни увреждания, които биха били смъртоносни. При така описания механизъм на произшествието и скоростта, с която е настъпило то, от медицинска гледна точка няма възможност, при която да се избегне смъртният изход за В. Х.. В съдебно заседание вещите лица изключват хипотеза пострадалата да е пътувала с поставен предпазен колан. При поставен колан, тялото й нямаше да напусне купето на автомобила и биха се получили характерни охлузвания и кръвонасядания, които при нея не са налице. Уточняват, че при подобен удар с толкова висока скорост и при поставен обезопасителен колан биха се получили други смъртоносни 4 травми – откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на червата от рязкото спиране. Ако пострадалата е била с колан, същата би контактувала и с дървото, което при удара е навлязло във вътрешността на автомобила. Водачът е останал в автомобила и също е починал на място. Смятат, че, ако е била с колан, пострадалата би починала от подобни на неговите травми.