Определение № 34 от 27.02.2026, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Червен бряг, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Частно наказателно дело № 20264440200021 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 243, ал.4 и ал.5 от НПК Образувано е по жалба вх. № 445/27.01.2026 г. на Л. С. Г. от гр. Ч***** срещу Постановление от 14.01.2026 г. за прекратяване на наказателно производство по пр.преписка № 1933/2023 г. по описа на Районна прокуратура Плевен, ЗМ № 139/2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг. В жалбата се сочи, че не са използвани всички методи за разкриване на нарушението, довело до това че част от улицата - тупик, включително в частта, срещу която се намирал излаза от гаража му, попадала в границите на съседния поземлен имот, върху който предстояло да бъде изградена фотоволтаична система. Твърди се още в жалбата, че използваните в досъдебното производство СТЕ се различават съществено в заключенията си по приключилото в Административен съд – Плевен с влязъл в сила съдебен акт адм.д. № 112/2025 г. по описа на съда /Решение № 3644/03.12.2025 г./, според което улицата между имотите на жалбоподателя и процесния съществува улица-тупик, факт, който в СТЕ изготвени по наказателното производство по пр.преписка № 1933/2023 г. по описа на Районна прокуратура Плевен, ЗМ № 139/2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг липсва. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно процесното постановление на представителя на РП – Плевен. Изказва недоумение как се прави опит за изменение на квадратурата на имот в полза на частна фирма, за сметка на улица и в крайна сметка и на него, тъй като възпрепятства излаза пред гаража му. Желае връщане на пр.преписка за доразследване и достигане до истината за случващото се.

В придружаващо пр.преписка писмо се излага становище за недопустимост на жалбата поради липсата на качество на пострадало лице на жалбоподателя за престъплението по чл.311, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.

Съдът, като провери на основание чл. 243, ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намери следното:

За да разгледа жалбата по същество, съдът следва първо да прецени дали тя е процесуално допустима-подадена ли е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от 1 обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Досъдебното производство е образувано по повод жалба на Л. С. Г. от гр. Червен бряг за това, че длъжностно лице е съставило официален документ – скица на поземлен имот с идентификатор под № *** с площ 8396 кв.м., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и по този начин е изменена/увеличена/ квадратурата на имот в полза на частна фирма, за сметка на улица, което възпрепятствало нормалното ползване на гаража му. Видно от така описаното е, че жалбоподателя реално търпи вреди от деянието, за което се твърди, че е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Посоченото определя, че макар жалбата е подадена от активно легитимирано лице съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК – пострадало от деянието, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокуратура.

Съдът приема, че е спазен преклузивния седмодневен срок за обжалване по чл. 243, ал. 3 от НПК по следните съображения: съгласно цитираната разпоредба представителят на прокуратурата има задължение да връчи на пострадалото лице препис от постановлението за прекратяване на производството. Приложените по делото пощенски пликове без разписка, удостоверяват че на 16.01.2026 г. е поставено пощенско клеймо на писмо от РП – Плевен, до жалбоподателя, жалбата му е входирана на 22.01.2026 г., което е по-малко от определения от законодателя седем дневен срок.

По изложените мотиви, съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В атакуваното постановление се сочи, че досъдебно производство е образувано на 27.04.2023 г., на основание чл.212, ал.1 от НПК за това, че на 09.08.2022 г., в гр.Червен бряг, в кръга на службата си е съставил официален документ – скица на поземлен имот с идентификатор под № *** с площ 8396 кв.м., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл.311, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на свидетели са разпитани Л. С. Г., Д**********************************. Назначени са строително-технически експертизи. Приобщени са множество документи, относими към предмета на разследването.

От събраните по пр.пр. доказателства представителя на РП – Плевен приел за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя Л. С. Г. е собственик на ПИ, находящ се в гр. Ч***** с идентификатор ***, в кв.54А по КК на гр. Червен бряг, с площ 1056 кв.м., съгласно нотариален акт № 37, том II, peг. № 1174, нотариално дело № 148/2018 г. на нотариус Я*. В имота има построени две жилищни сгради, селскостопанска сграда, хангар, депо и гараж. В съседство, но от другата страна на улицата се намира ПИ с идентификатор *** - бивш автополигон, ползван от Министерство на отбраната. Между двата имота имало улица тупик. С писмо изх.№44-л-108/23.11.2022 г. на Зам.кмета на Община-Червен бряг, жалбоподателя бил уведомен, че бил изработен проект за изменение на ПУП - План за регулация и План за застрояване за съседния ПИ с идентификатор 801501.803.393. Във връзка с полученото уведомление и при извършени справки в Община Червен бряг, св.Л. Г.

2 свидетелства, че установил, че част от улицата - тупик, включително в частта, срещу която се намирал излаза от гаража, попадала в границите на съседния поземлен имот, върху който предстояло да бъде изградена фотоволтаична система, последното обосновало в него правния интерес да сезира правоохранителните органи в лицето на Прокуратурата за евевентуално извършено престъпление в полза на ЮЛ, тъй като част от находящата се пред имота му улица станала частна собственост на „Спесифик Енерджи“ ЕООД. В приложените с жалбата писмени доказателства се сочи, че в скица № 899/12.09.1990 г. и скица № 349/18.06.1998 г. на Община Червен бряг, като крайна точка на имота била посочена о.т. 644, която попадала на няколко метра над гаража на жалбоподателя и улицата била начертана по цялото протежение на имота му, като и на двете посочени скици имало вписване “Утвърдена със Заповед № 769/1989 г.“.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая са приобщени множество относими документи, касаещи поземления имот, собственост на св.Л. Г., проведени са разпити в качеството на свидетели на лица, служители на Община Червен бряг, както към настоящия момент, така и през периода от 1989 г. до настоящия момент.

Установено е, че с Протокол от 14.12.1987 г. на ОбНС - Червен бряг било решено в регулацията на града да се включи терен от 8 дка, южно от кв. 54а, представляващ учебен полигона на ОСО - Червен бряг, при граници: юг - борова гора, запад - борова гора и пасище, север - кв. 54а, изток - път. На скица от 17.12.1987 г. на север от парцела съществува улица-тупик. Със Заповед № 767/1989 г. бил одобрен застроителния и общия регулационен план на гр.Червен бряг, без централната част. Видно от приложеното копие на Акт № 7/09.12.1993 г. имота е бил общинска собственост с площ 8 330 кв.м. Със Заповед № РД-0103-425/23.10.2000 г. същият е отписан от актовите книги за общинска собственост поради актуването му като държавен имот с АДС № 1395/20.11.1998 г. и включен в капитала на „Войнтех“ ЕООД на основание Заповед на министъра на отбраната. И в двата акта незастроения имот е с площ 8 330 кв.м., като са вписани границите на имота на юг - улица, запад - пасище, борова гора, север парцел IV-2507 и тупик, изток - път.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 2, вх. Peг. № 1719, дело № 275 от 02.09.2004 г. на нотариус И** „Войнтех“ ЕООД продава на В* незастроен урегулиран поземлен имот - авто-мото полигон с площ 8 330 кв.м. в м. „Мерата“, съставляващ УПИ V- 2511А, строителен квартал 54А по плана на гр. Червен бряг, утвърден със Заповед № 767/1989г., при граници на имота: улица, борова гора, парцели VI-2508, VII2508, Ш-2507 и IV-2507, тупик.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том3, peг. №2012, дело №347 от 03.08.2022 г. на Н* - помощник-нотариус по заместване при нотариус И**, имота е продаден от В* на „Спесифик Енерджи“ ООД. В нотариалния акт имота е описан като находящ се в гр. Червен бряг, местността „Мерата“, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-2/20.01.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, и е с площ 8369 кв.м. Посочено е, че за изповядване на сделката е издадена скица №15-86326502.08.2022 г. от Служба по ГККК - Плевен на поземления имот в която е посочена площ 8369 кв.м., както и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК, в която е 3 посочена същата площ без да е изследван въпроса, с какви документи продавача е доказал собствеността си за разликата от 39 кв.м. и най-вече защо са за сметка на улицата.

Изготвените по пр.преписка СТЕ установяват, че разликата в посочената квадратура – между документите за собственост и кадастралните скици е „в рамките на допустимата грешка“ без да отговорят на въпроса Защо е намалена дължината на улицата – въпрос, който е основен в сигнала обосновал образуване на наказателното производство.

Отделно от това по делото не са обсъдени приетото в приключилото в Административен съд – Плевен с влязъл в сила съдебен акт адм.д. № 112/2025 г. по описа на съда /Решение № 3644/03.12.2025 г./, според което улицата между имотите на жалбоподателя и процесния, в северния им край, съществува улица-тупик, факт, който в СТЕ изготвени по наказателното производство по пр.преписка № 1933/2023 г. по описа на Районна прокуратура Плевен, ЗМ № 139/2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг липсва, а и няма как, тъй като са влезли в сила след постановяването му.

Съдът счита, че следва да се анализират събраните в посоченото административно дело писмени доказателства и СТЕ, както и постановеното от съда. В подробното изложение и анализ на събраните доказателства липсва конкретика за това Кой и Кога е направил така, че 39 кв.м. улица пред недвижимия имот на жалбоподателя е „станал“ частна собственост и на какво основание нотариуса е изповядал сделка при която продавача „продава“ повече от колкото притежава.

Отделно от това видно от протоколите за разпит на свидетелите по делото – бивши и настоящи служители на Община Червен бряг е, че са водени повърхностно и не дават никакви съществени сведения, дори и за обстоятелства, които е следвало да им бъдат известни при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Това процесуално действие би могло едновременно да провери фактите установени с гласни доказателства, както и да събере други преки доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК, постановлението на прокурора следва да съдържа мотиви. В конкретния случай съдът приема, че прокурорският акт е немотивиран, доколкото не дава отговор на основния въпрос – Какво е станало с 39 кв.м. улица, така че да стане имот частна собственост, което може да се установи с допълни действия по разследването.

По смисъла на разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, на контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на извода на прокурора.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното производство, съдът, прокурорът и разследващите органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Основанията за всяко едно решение на прокурора, които обективират неговия извод за прекратяване или спиране на наказателното производство следва да намерят място в мотивите на прокурорския акт. ДП представлява една съвкупност от процесуално-следствени действия, които имат за своя цел да установят по безспорен начин извършено ли е престъпление, от кого е извършено и при какви обстоятелства.