Присъда № 36 от 07.07.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 36 от 07.07.2023 г., постановена по ВНЧХД № 215/2023 г. на Окръжен съд - Бургас

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Мариана Димитрова от САК, действаща като упълномощен повереник на частния тъжител Д. В. Г., *** гражданин, роден на ****** г. в гр.М., ***, против присъда № 21 от 24.11.2022 г., постановена по НЧХД № 190/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.

С обжалваната присъда подсъдимият А. П. С., ЕГН **********, е признат за невиновен в това, на 27.06.2018 г. около 19:40 ч. в гр. Поморие да се е заканил на частния тъжител Д. В. Г. с престъпление против неговата личност и това заканване да е предизвикало у Д. Г. основателен страх за осъществяването му, чрез хващане на Д. за врата и допиране на нож в областта на корема, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.

Със същата присъда, частният тъжител Д. Г. е осъден да заплати на подсъдимия А. С. сумата от 600 лева за направените от последния разноски по делото.

Първоинстанционната присъда е обжалвана като незаконосъобразна и неправилна, както и като произнесена при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е упрекван, че не е кредитирал писмени доказателства, установяващи вината на подсъдимия, както и че не е отложил делото в разумен срок, за да може пострадалия да организира процесуалните си действия и да представи доказателства в подкрепа на обвинението. Иска се отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и наказан съобразно закона.

Претендира се присъждане и на направените от тъжителя разноски по делото.

С определение по реда на чл. 327 ал.1 от НПК настоящият въззивен състав се произнесе по направените от тъжителя доказателствени искания и намери част от тях за основателни, поради което проведе въззивно съдебно следствие, в рамките на което допусна и проведе разпит на нови свидетели, а също така бяха дадени и допълнителни обяснения от подсъдимия.

В съдебното заседание пред въззивния съд, частният тъжител Д. В. Г., редовно призован, не се явява.

Упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея. Твърди, че обвинението срещу подсъдимия, така както е формулирано в тъжбата, е било доказано посредством всички доказателствени материали по делото, включително и от тези, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Моли въззивния съд да признае подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен с 1 частната тъжба, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за подходящ срок. Претендира на подсъдимия да бъде възложено и да заплати направените от частния тъжител разноски по делото.

В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимият С., редовно призован, се явява и оспорва жалбата. Не се признава за виновен, но дава обяснения по обвинението.

Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да я отхвърли изцяло. Намира постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, тъй като частният тъжител не е успял да докаже обвинението. В тази връзка сочи, че единствените доказателства, ангажирани от другата страна, били показанията на брата и майката на частния тъжител, но те били противоречиви и поради това не доказвали по ясен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Ето защо, според защитника, районният съд правилно бил оправдал С., тъй като бил спазил принципа, че присъдата не трябва да почива на предположения. Моли за потвърждаване на обжалваната присъда, като претендира разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 15-дневен срок от лице, имащо надлежна процесуална легитимация да иска инстанционна проверка на невлязъл в сила съдебен акт, с който се разрешава конкретен правен спор. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, събран включително и след проведеното въззивно съдебно следствие, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. П. С. е роден на ******** г. в гр.***, живее в гр.

Бургас, *** гражданин е, *** е, **** (л. 34 от НЧХД № 190/2021 г. на РСПоморие).

Частният тъжител Д. В. Г. е роден на ****** г. в гр. М., *** гражданин е и към инкриминираната дата – 27.06.2018 г., е бил на ** г.

Родителите на тъжителя са също *** граждани, като към датата на деянието те са притежавали недвижим имот в гр. Поморие – апартамент в сграда, находяща се на ул. „***“ № **. Тази сграда била изградена в дворно място, където се намирала още една жилищна сграда. Дворното място било разделено, като между съответните, прилежащи към сградите части, била поставена ограда. По повод разпределянето на въпросните прилежащи части между собствениците на въпросните недвижими имоти възникнали спорове, били водени съдебни дела.

2

Към инкриминираната дата подсъдимият С. *** в търговското дружество, собственик на въпросното дворно място и което построило сградата, в която се намирал апартамента на семейството на тъжителя.

Именно по повод закупуването на апартамента от фирмата-строител, където подсъдимият ***, същият се запознал със семейството на пострадалия.

Няколкократно през годините подсъдимият им оказвал помощ за решаване на различни битови проблеми. Към момента на деянието С. и семейството на пострадалия нямали спорове и не били във влошени отношения.

На 27.06.2018 г. между 15:00 ч. и 16:00 ч., във връзка с ******, подсъдимият А. С. се намирал в двора на сградата, съседна на тази, в която се намирало жилището на Г.. С. *******,******** и в момента очаквал техници, които да включат ток и вода в апартамент, който скоро бил продаден в същата тази сграда.

По същото време тъжителят Д. Г. и неговият брат – св. Д. Г., род. на ******** г., ритали топка в задния двор, отреден за ползване от живущите от тяхната сграда. По някое време топката прескочила оградата, разделяща прилежащите части от двора и попаднала в дворното място, отредено за сградата, където в момента се намирал подсъдимия. Двете момчета прескочили оградата, за да вземат топката си. Подсъдимият ги забелязал и останал с впечатлението, че двамата играят в самия двор. Тъй като и друг път се случвало децата да играят в този двор, за което постоянно им правел забележки, С. се ядосал, взел топката и я нарязал с макетно ножче, което държал в ръцете си, след което я изхвърлил в двора на съседен строеж. Казал на децата, че трябва веднага да напуснат двора, тъй като е чужда собственост и като играят там, могат да нанесат щети. Тъй като пострадалият и неговият по-малък брат не послушали подсъдимия, и не напуснали веднага имота, С. се приближил до тъжителя, хванал го с ръка за врата и допрял до корема му, под ребрата, вляво, макетното ножче, което продължавал да държи, без да вади острието му и попитал пострадалия, на развален *** език, дали иска „да получи нож“. В това време св. Д. Г. се намирал встрани от брат си на около метър и половина разстояние и възприел ясно действията на подсъдимия.

Децата се уплашили и разплакали, после избягали и се прибрали в жилището си. Свидетелката А. Г. – майка на пострадалия, видяла децата си разстроени и започнала да ги разпитва какво им се е случило. Св. Д. Г. започнал да разказва, като малко след това и самият пострадал започнал да обяснява на майка си и на намиращите се в този момент в апартамента гости на семейството – Т. и М. Р., станалия инцидент.

След като чула разказа на децата, свидетелката А. Г. излязла от жилището, за да поиска обяснения от подсъдимия, макар М. Р. да се опитвал да й попречи. Разговорът между свидетелката и подсъдимия се провел през оградата, като С. още веднъж казал, че дворът е чужд и децата не могат да играят там, тъй като могат да счупят нещо.

Два часа по-късно свидетелката Г. отишла до полицията и подала 3 сигнал срещу подсъдимия. Мястото на инцидента било посетено от полицейски служители от РУ – Поморие, които заварили подсъдимия в сградата, ********. С. бил отведен в РУ – Поморие, където разбрал че св. Г. е подала жалба срещу него затова, че е заплашвал сина й с нож. При извършен личен обиск в подсъдимият не бил открит нож, такъв не бил открит и в *** му при извършената полицейска проверка. Свидетелят А. Т. – дежурен полицейски служител в РУ – Поморие съставил докладна записка за случая.

Било образувано бързо полицейско производство за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по-късно преобразувано в ДП № 320/2018 г., пор. № 177/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ТО-Поморие.

С постановление от 10.02.2021 г. наблюдаващият спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т.1, вр. чл. 25, ал.1, т.6 от НПК, като приел, че липсва основание инкриминираното деяние да се квалифицира като „закана за убийство“ по смисъла на чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като използваният от подсъдимия макетен нож, поради своето естество, не може да причини смъртоносно нараняване в областта на корема, поради което и не би могъл да послужи за закана с убийство, респ. да възбуди основателен страх за осъществяването й. Според прокурора, правилната правна квалификация на инкриминираното деяние била чл. 144, ал.1 от НК, но тъй като съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НК това престъпление било от частно-правен характер, с постановлението си той дал възможност на пострадалия да реализира правата си на частен тъжител в посочения от закона шестмесечен срок.

Настоящият съд, предвид правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт, както и с оглед правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), подложи на самостоятелен анализ доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на проведеното съдебно следствие (включително и във въззивното производство), и като ги прецени, в тяхната съвкупност и поотделно, като допустими, безпротиворечиви, и относими към предмета на делото, прие за установена описаната по-горе фактическа обстановка, която се различава от тази, възприета от районния съд. Разликата е съществена и се отнася най-вече до това, какво според въззивния съд е било действително поведение на подсъдимия на процесната дата.

За установяване на фактическата обстановка, относима към предмета на делото, районният съд се е ползвал единствено от обясненията на подсъдимия, без да отчита, че същите, освен гласно доказателствено средство, се явяват и средство за упражняване правото му на защита посредством излагане на изгодна нему защитна теза. В тази връзка основателно се явява възражението на повереника на частния тъжител, че районният съд не е дал възможност на тази страна да докаже обвинителната си теза – съдът не е проявил активност при събиране на доказателствата по делото, не е действал настойчиво, целенасочено и упорито при събирането на всички относими, допустими, необходими и възможни за събиране доказателствени източници.

4

Това е довело до решаване на правния спор при непълно изяснена фактическа обстановка, а оттам и до погрешни правни изводи относно виновността на подсъдимия. Посоченото процесуално нарушение обаче не е от категорията на съществените и не може да доведе до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, предвид правомощието на въззивния съд да извърши цялостна проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт и правото му да приема за установени и други фактически положения когато има основания за това. В конкретния случай въззивният съд допусна провеждането на въззивно съдебно следствие, в рамките на което бяха разпитани като свидетели майката и брата на пострадалия, както и полицейските служители А. Т. и В. Н..