Протокол № 51 от 20.01.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ *1 гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102540 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:05 часа се явиха:

Не се явява ищцата ЕЛ. М. Д., редовно призована. Не се явява и нейният пълномощник адв. М..

Ответницата Й. М. СТ. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. П., редовно упълномощен да я представлява с днес представено пълномощно.

СЪДЪТ докладва постъпилата по ел. поща молба от адв. М. – пълномощник на ищцата, с която уведомява съда, че има симптоми на остро респираторно заболяване – хрема, гърлобол, мускулни и ставни болки, което заболяване към настоящия момент не е уточнено като диагноза, поради което няма да присъства на насроченото за днес съдебно заседание. Моли да не се дава ход на делото, поради обективна невъзможност да вземе участие в него.

В случай, че съдът даде ход на делото заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора. Поддържа доказателствените си искания в исковата молба.

Моли, поради невъзможността да се яви в съдебното заседание да му бъде дадена възможност да води допуснатите му свидетели в следващото съдебно заседание, в което да представи и в оригинал изисканото пълномощно. Моли разпитът на свидетелите да бъде проведен едновременно. В съпроводителното писмо към молбата, адв. М., е отразил, че изпраща молба по настоящото дело насрочено за 18.01.2022 г. от 14:00 часа.

АДВ. П.: Предвид постъпилата молба и невъзможността на колегата да 1 се яви, както и с оглед разпита на свидетели считам, че не следва да се дава ход на делото и същото се отложи за следващото съдебно заседание. В случай, че дадете ход на делото ще изразя становище по доклада и съответно по доказателствените искания по нашия писмен отговор. Днес не водим свидетели. Единият свидетел е в болница, а другият на домашно лечение.

Предоставям на съда по хода на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като не са представени доказателства от ищцовата страна за наличието на предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК по отношение на страната ищец и на неюния процесуален представител - адв. М.. С оглед отразеното в молбата, в конкретния случай няма как да се приеме, че са налице и предпоставките на разпоредбата на пар. 1, ал. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действия по време на извънредното положение, тъй като в молбата на адв. М. не се сочат данни за заболяването Ковид-19. Затова съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна.

АДВ. П.: Оспорвам исковата молба и поддържам отговора. Подробно сме изложили в отговора основанията си. Поддържам искането за допускането на трима свидетели, тъй като ще установяваме множество факти и те не са в знанието само на двама свидетели. В писмения отговор сме изложили кои факти ще установяваме. Имаме доказателствено искане, което нося. То е след писмения отговор, издадено е от РУ - Септември. Ние също поискахме някаква преписка. Представям писмо от 22.10.2021 г. от РУ – Септември до ответницата.

СЪДЪТ докладва постъпилите по делото отговор от нотариус Таня Дъбова, с който е изпратено нот. дело № 297/2020 г.

Докладва и писмо на РУ – Септември вх. № 23051/03.12.2021 г.

АДВ. П.: Не възраз да се приемат с уточнение, че в писмото което е постъпило от РУ – Септември е напълно възможно да има техническа грешка относно предупредителния протокол, че С. не допуска Д. на датата 19.12.2021 г. Самото писмо е постъпило в съда на дата 03.12.2021 г. за случая. Видно е, 2 че има някаква техническа грешка. Моля да се изиска информация и да се коригира за следващото дело, тъй като информацията си противоречи.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с която е предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата - ЕЛ. М. Д., ЕГН:********** и Й. М. СТ., ЕГН:********** са сестри и единствени наследници на М. К. М., ЕГН:**********, бивш жител на гр. Септември, починал на 24.07.2000г. и Й.

И. М., ЕГН:**********, бивш жител на гр. Септември, починала на 09.10.2003г.

Твърди се, че приживе на 20.05.1963 г. с Нотариален акт за покупкопродажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд, вписан в СВп-Пазарджик, М. К. М., ЕГН:********** придобива следния недвижим имот, находящ се в гр.

Септември, общ. Пазарджик, а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.

111 - десети за имот хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет, заедно с построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ от 950 - деветстотин и (***)десет квадратни метра застроен и незастрон по плана на гр. Септември, Пазарджишко, при съседи: Г. Б., М. М., Е. Й. и улица. Описанието на имота е извършено съгласно действащия към онзи момент регулационен план на гр. Септември.

Твърди се, че след смъртта на М. К. М. и Й. И. М., техните наследници ЕЛ. М. Д., ЕГН:********** и Й. М. СТ., ЕГН:********** придобиват по наследство по 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот. От 2003г. до март 2021г. ищцата упражнява в пълен обем правата си на собственик на 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.

Твърди се, че през месец март 2021г., когато ищцата посещава Община Септември, за да заплати дължимите от нея данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, установява, че Й. М. СТ., ЕГН:********** се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост, по силата на който последната е призната за собственик на гореописания недвижим имот, изцяло въз основа давностно владение и наследство. Констативният нотариален акт е 3 вписан в СВп-гр, Пазарджик с Акт №140 том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг. №*522/01.09.2020г.

Сочи се, че при съставянето на констативния нотариален акт пред нотариуса е представен Нотариален акт за покупко-продажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд.

Сочи се, че описанието на имота по Констативният нотариален акт, вписан в СВп-гр. Пазарджик с Акт №140 том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. per. №*522/01.09.2020г, е извършено съгласно действащия план на гр.

Септевмри от 1980г. и съгласно който недвижимият имот представлява:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и осемнадесет) в кв. 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.

Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр. Септември с площ на поземления имот от 965 (деветстотин шестдесет и (***)) кв.м., като имота участва в УПИ XVIII-2018 с 928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра),, при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр. Септември, ул. **** №* ((***)), обл.

Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от бОкв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.

С подадената искова молба ищцата оспорва придобиването от страна на Й. М. СТ., ЕГН:********** въз основа на давностно владение на 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.

Твърди се, че ответницата не е своила като своя, притежаваната от ЕЛ.

М. Д. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имота, а напротив, точно обратното. След смъртта на родителите си в продължение на години двете сестри са водили преговори да извършат доброволна делба на недвижимия имот, а в последствие и преговори за покупко-продажба на недвижимия имот. Твърди се, че ищцата е 4 предложила на ответницата за изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ЕЛ. М. Д. е отказала, тъй като не притежавала друго жилище и нямало къде да живее. Тогава ЕЛ. М. Д. предложила на сестра си Й. М. СТ. да изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че нямала финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и ще оформят нотариално прехвърлянето на имота.

Твърди се, че именно поради обстоятелството, че ответницата е нямала къде другаде да живее ищцата ЕЛ. М. Д. я е оставила като своя сестра да живее в недвижимия имот, но това по никакъв начин не води до извод за своене на вещта, доколкото се касае за наследници.

Твърди се, че в периода 2003-2015г. ищцата многократно е посещавала недвижимия имот и къщата в него, в които има множество собствени на ищцата движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен гардероб, пътеки, одеяла, чугунени радиатори и други.

Твърди се, че през 2013г., във връзка с поредните разговори между сестрите да бъде извършена покупко-продажба, ищцата ЕЛ. М. Д. е упълномощила с нотариално заверено пълномощно съпруга си Н. Б. Д., ЕГН:**********, който да я представлява пред държавни и частни институции и да извършва действия на управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти, в това число наследствените й. Така през пролетта на 2013г. Н. Б. Д., ЕГН:********** в качеството си на пълномощник на ищцата е посетил недвижимия имот и жилищната сграда, в която е влезнал и започнали отново разговори с ответницата за ликвидиране на съсобствеността между сестрите, но между тях се е разразил спор, тъй като ответницата заявила, че нямала пари и нямало къде другаде да живее и по тази причина подала сигнал в РУП - Септември, който бил регистриран.

Дежурен униформен от в РУП- Септември е посетил адреса и е регистрирал сигнала. Спорът между страните се е разразил в къщата, а при пристигането на униформен от РУ - гр. Септември, страните са разпитани от него на пейка, находяща се в дворното място.

Твърди се, че от 2003 г. до 2020 г. ищцата е заплащала изцяло всички 5 дължими от нея данъци и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от гореописания недвижимия имот, за което притежава платежни нареждания към Община Септември.

Към настоящия момент ответницата е сменила ключовете на входната врата на къщата и не допуска ищцата в недвижимия имот, основавайки се на придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.

Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 1/2 идеална част за това, че ответницата я е придобила съответно ищцата я е загубила обосновава правния интерес на Е.Д. да оспори собствеността в размер на 1/2 идеална част, като при уважаване на отрицателно установителния иск ищцата като наследник с ответницата ще притежава 1/2 идеална част от имота като наследник.

Сочи се, че в конкретния случай от съществено значение е, че страните са наследници и с констативния нотариален акт се твърди единият наследник - ответницата, да е придобила идеалната част на другия наследник, при която хипотеза презумпцията по чл.69 от ЗС не е приложима.

Сочи се Тълкувателно решение №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Владението като фактическо отношение е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.