Решение № 3727 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3727 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110212892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №25-4332-015486 от 03.07.2025г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на М. И. Л., ЕГН: ********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.

Недоволна от НП е останала Л., която подава жалба в срок чрез адв. С..

Посочва, че оспорва изведената в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи наличие на съществени процесуални нарушения в хода на производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт К..

Същата пледира за потвърждаване на НП.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, 1 подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 04.03.2025 г. сутринта, но преди 09:43 часа в град София, на бул. Ботевградско шосе №229, където се намирал магазин „***“, свидетелят Р. В. паркирал личния си автомобил *** с рег.№*** на обособения паркинг и влязъл в магазина, за да закупи ВиК части.

Автомобилът бил паркиран перпендикулярно. Преди 09:43 часа свидетелят излязъл от магазина и видял, че автомобилът му е увреден от ПТП в дясната предна част от неустановен по делото водач, който бил паркирал автомобила си (също неустановен по делото) до този на жалбоподателя от дясната му страна, но вече бил напуснал. В. сигнализирал органите на МВР, като на сигнала се отзовали служителите на ОПП СДВР Х. и К.. Същите съставили документи във връзка с ПТП и по-късно към преписката бил приобщен и запис на охранителни камери от магазина от деня на инцидента. Записът обаче не възпроизвеждал момента на настъпилото ПТП, а най-ранният запис започвал минути след това и обхващал момента на пристигането на органите на МВР с патрулен автомобил и кратък период преди това.

Свидетелят С. решил, че жалбоподателката Л. е участник в ПТП и съставил административно нарушение № ***, от 09.04.2025г. против М. И. Л. за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозирала възражения

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) №25-4332-015486от 03.07.2025г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на М. И. Л., ЕГН: ********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 21 месец.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите В. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: НП, АУАН, докладна записка, справка картон на водача, декларация, скица, протокол за ПТП, заповеди за компетентност, сведение от В., флаш памет в видеозаписи.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля С., съставил АУАН по докладна и документи, макар и от разпита му да не се установява авторството на нарушението. Единствено съдът черпи сведения, че е съставил АУАН по данни в сведението на В. и докладната на служителите на МВР без да гледа предоставения запис.

2

Съдът кредитира и показанията на свидетеля В., които са добросъвестно депозирани, логични и последователни. Същият дава сведения за това кога е паркирал автомобила пред магазина, неговото име, също така и по коя част на личното му МПС са нанесени увредите от ПТП. Макар и свидетелят да е гледал запис в магазина, след като е съобщил за ПТП, файлове и кадри с настъпването на ПТП по преписката, както и на съда не са предоставяни.

В съдебно заседание свидетелят не помни марка, модел и номер на МПС, което е причинило ПТП с паркирания от него автомобил. При извършения оглед на наличната по делото флаш памет в присъствието на В. съдът не установи да са записани кадри с реализирането на ПТП, като самият свидетел признава и на най-ранния запис да се вижда паркирана червена кола до неговата, която е била гарирана едва след настъпване на ПТП. Свидетелят съобщава, че няма на записите възпроизведен момента на ПТП, а то предхожда най-ранният. От свидетелските показания авторството не може да бъде установено.

Съдът, въпреки че извърши оглед на наличната флаш памет и на записаните на нея множество видеофайлове, констатира, че моментът на ПТП не е записан, респективно, че авторът на нарушението не може да бъде установен и от това веществено доказателство, съдържащо кадри единствено след настъпване на ПТП и последващите действия на В., служителите на магазина и органите на МВР. От така възприетите лично от съдебния състав видео файлове не се установява нарушението, неговият автор, час и механизъм на извършване.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, но самите те не носят доказателствена информация по отношение на автора на деянието. Съдът събра всички възможни доказателства и приложи допустимите способи за доказване, но не установи такива, които дори да са индиция за съпричастността на жалбоподателката в извършване на нарушението с нейния личен автомобил. При спазване на принципа на непосредственост съдът не установи в доказателствената маса данни жалбоподателката Л. да е съпричастна към извършването на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при неспазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Съдът намира, че нарушение е извършено, доколкото неустановен водач, управлявал неустановен автомобил, е причинил ПТП с автомобила на свидетеля В., но самоличността на нарушителя и механизма на настъпване на произшествието, респективно на нарушението, както и индивидуалните данни на управлявания автомобил са доказани и установени по никакъв начин, още по-малко несъмнен. Тежестта да докаже тези обстоятелства лежи върху наказващия орган, който не е ангажирал никакви доказателства.

Доколкото съпричастността на жалбоподателката не е установена и издаденото спрямо нея НП следва да бъде отменено.

3

Настоящият съдебен състав счита, че е налице и нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение и за двете визирани нарушения.

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното:

"не контролира МПС, което управлява". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка.

Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е посочено в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочен недостатъчен контрол върху автомобила. Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.

4

Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Отделно в случая приложение намира единствено чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който текст водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В случая не се установи от показанията на свидетеля В. между участниците в ПТП да е имало разногласия. Същите не са обсъждали ПТП, не са изразили позициите си във връзка с механизма на възникване на ПТП, респективно този състав на административно нарушение, посочен в АУАН и НП, е неприложим в случая. Единствено се установява, че водачът след ПТП е продължил движението си без да спре и да установи щетите. За това му поведение обаче не е ангажирана отговорността му, Вменено му е нарушение, което няма как да се приеме за осъществено при положение, че липсва диалог между водачите, в рамките на който да се стигне до разногласия. Установи се, че те дори не са се срещнали и не са били на мястото на ПТП по едно и също време.