Решение № 210 от 13.04.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Силистра, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101202 по описа за 2022 година

ИЩЕЦЪТ А. Н. З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Р. , Община Р.

, ул. Б. № ..... , вх....., ап. ...., чрез адвокат П. Х., моли съда да прекрати брака му със С.

Б. З. с ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина. Моли съда да определи местоживеенето и да му предостави упражняването на родителските права над детето А А. З., ЕГН **********, да бъде определено местожителството на детето при него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с приспиване и по 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Моли да бъде осъдена ответницата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Моли да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата – „С.“, както и да му бъдат присъдени сторените разноски по производството.

Твърди, че от ответницата проявявала неуважение към него и близките му, предизвиквала скандали и не се съобразявала с мнението му при вземане на решения и въпреки полаганите усилия от негова страна, през месец юни 2021 година го напуснала, като оставила детето на неговите и на родителите му грижи. Според ищеца емоционалната връзка между него и ответницата е прекъсната и бракът им е престанал да изпълнява функциите си.

ОТВЕТНИКЪТ С. Б. З., ЕГН **********, с. Д., ул. О. № ... с адрес за призоваване: гр. Р., ул. М. № .., офис ...., чрез процесуалния си представител адв. С. Б. е подал писмен отговор, с който частично признава предявените искове досежно прекратяване брака между страните, но счита, че вина за разстройството на брачните отношения има ищецът, който създал и поддържал извънбрачна връзка, което пък от 1 своя страна мотивирало ответницата да напусне жилището на родителите му през месец септември 2020 г. Заедно с детето живяла при родителите си в с. П. до месец януари 2021 година, когато, по икономически причини, потърсила препитание в чужбина. Изразила желание да вземе детето със себе си, но бащата отказал да даде съгласие то да пътува в чужбина, поради което ответницата се принудила да остави детето за отглеждане при родителите на ищеца в с. Д.о. Твърди, че не се е дезинтересирала от детето, напротив - всеки месец му изпраща финансови средства и периодично се връща в страната за да осъществява срещи с него. Оспорва твърденията на ищеца, че той полага грижи за детето, като твърди, че бащата живее в гр. Р. с друга жена и никога не е полагал самостоятелно грижи за детето.

От своя страна заявява, че се е устроила трайно в Нидерландия, работи по трудово правоотношение и е осигурила всички необходими условия за отглеждането и възпитанието на детето. Счита, че тя е по-пригодния родител да отглежда и възпитава детето, поради което моли упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката и 5 дни по време на Новогодишните и Коледни празници или през зимната ваканция по предварителна договорка между двамата родители за уточняване на конкретните дати, по два дена по време на официалните мюсюлмански празници /Байрям/. Моли да бъде осъден бащата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Моли да бъде възстановено предбрачното фамилно име – „Сами“, както и да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.318 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, към който са съединени и искове по чл. 59 от СК.

Страните са сключили граждански брак на 04. 11. 2017 г.

/Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0038 / 04. 11. 2017 г., издаден от Община Г./. От брака си имат едно дете – А. А. Н. / Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0434 / 12. 03. 2018 г., издадено от Община Столична.

Безспорно е установено в настоящото производство обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла, като след като е напуснала семейното жилище, ответницата, заедно с детето е заминала в дома на родителите си в с. П., а по – късно е отпътувала за Холандия с цел да осигери средства и по – добро бъдеще за детето.

Установено е също така по делото, че бащата е предприел съжителство с друга жена първоначално при пребиваването си в Англия, а към момента в гр. Р..

В хода на производството и двете страни са изразили категорично становище, че са се отчуждили един от друг и брачната връзка помежду им е разрушена.

2

По делото не се събраха безспорни доказателства за извънбрачна връзка на ответницата, които да са станали причина за разстройството на брачните отношения, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Въпреки това, съдът счита, че е налице укоримо поведение от страна и на двамата съпрузи, които не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака, като е очевидно, че брачната връзка се е разпаднала и не може да бъде заздравена, като съществуването й не е в интерес на нито една от страните.

От така изложената фактическа обстановка се налага извода, че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо разстроена съществувала е формално и към настоящия момент е окончателно изпразнена от съдържание. Причината за това е в поведението на двамата съпрузи, поради което съдът прекратява брака по вина на двамата.

При допускане на развода съдът е длъжен да се произнесе кой от съпрузите ще упражнява в бъдеще родителските права над роденото от брака дете. Претенции в тази връзка предявяват и двамата родители. Във връзка с разрешаване на спора помежду им, по делото са разпитани двама свидетели, от показанията на които се установява, че от раждането си детето е отглеждано от своята майка, която при напускането на семейното жилище е взела детето със себе си и по – късно е потърсила помощ от майката на ищеца за временното му отглеждане за период, през който самата майка да потърси икономически по – изгодни условия в друга държава. Няколко месеца след като се е устроила да живее и работи в Холандия, майката е изразила желание да вземе детето при себе си, но бащата е отказал да декларира съгласие за това. Тези факти не само не се оспорват от страна на ищеца, но върху тях се акцентира като аргумент за присъждане упражняването на родителските права на бащата с оглед невъзможността майката да ги упражнява в чужбина предвид липсата на възможност детето да пътува извън пределите на страната. Към момента детето се отглежда от своята баба по бащина линия и осъществява срещи с бащата през уикендите. Бабата по бащина линия – свидетелката З. твърди, че бащата живее и работи в гр. Р. където обитава жилище под наем съвместно с друга жена, като това жилище никога не е посещавано от детето. Изслушан в съдебно заседание бащата мотивира желанието си за предоставяне упражняването на родителските права с възможността да осъществява срещи с детето си когато има желание и възможност. От друга страна свидетелките, ангажирани както от страна на ищеца, така и от страна на ответника дават непротиворечиви показания досежно желанието на майката да отглежда самостоятелно детето си, като на нейното желание се противопоставя липсата на съгласие от страна на бащата детето да пътува в чужбина. По този начин майката е поставена в ситуация, при която без да се преценяват интересите на детето и нейните качества и възможности, фактически се препятства възможността тя да отглежда и възпитава детето си.

Като прецени, че на практика детето се отглежда от своята баба по 3 бащина линия и желание за личното му отглеждане изразява само майката / бащата не се възползва от наличната му възможност лично да полага грижи за детето и декларира само желание да осъществява срещи с него/, съдът приема, че по – пригодния родител, който следва да упражнява родителските права е майката. Съдът взема предвид и обстоятелствата, че до момента, в който е напуснала страната именно майката е полагала грижи за детето, което освен това е момиче в ниска възраст и майката би била в състояние да отговори адекватно на специфичните му нужди при израстването.

По изложените по – горе съображения, съдът счита, че към момента на постановяване на съдебното решение по – пригодният родител е майката, поради което предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето и определя режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката и 5 дни по време на Новогодишните и Коледни празници или през зимната ваканция по предварителна договорка между двамата родители за уточняване на конкретните дати, по два дена по време на официалните мюсюлмански празници /Байрям/.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на задълженото лице.

Съобразявайки се с обстоятелството, че претенцията е за издръжка е в почти минималния, определен от закона размер и обстоятелството, че бащата работи по трудово правоотношение, съдът уважава претенцията в предявения размер от 250.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба 28. 09. 2022 г.- до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Следва да бъде уважена и претенцията за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата – Сами.

Тъй като прекратява брака по вина на двамата съпрузи, разноските следва да се понесат от всеки от тях, така както са направени /чл.329, ал.1 от ГПК/, а окончателната ДТ да бъде определена по равно. Ищецът, освен това следва да внесе – ДТ по иска за издръжка в размер на 360.00 лева по сметка на СРС.

Мотивиран от тези съображения, СРС

4

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт за граждански брак № .............. г., издаден от Община Г., между А. Н. З. с ЕГН ********** и С. Б. З. с ЕГН **********, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по ВИНА на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху детето А. А. З. с ЕГН ********** на майката С. Б. З. с ЕГН ********** и определя режим на лични отношения с бащата А. Н. З. с ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката и 5 дни по време на Новогодишните и Коледни празници или през зимната ваканция по предварителна договорка между двамата родители за уточняване на конкретните дати, по два дни по време на официалните мюсюлмански празници /Байрям/.

ОСЪЖДА А. Н. З. с ЕГН ********** да заплаща на детето А. А. З.т с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С. Б. З. с ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 250.00 / двеста и петдесет/ лева, считано от 28. 09. 2022 год. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно издръжката.