Протокол № 70 от 23.03.2021, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 70 гр. Стара Загора , 23.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20205530103156 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

ИЩЕЦ: „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София - редовно призован, не се явява представител.

ОТВЕТНИК: Д. А. А. –редовно призован чрез назначения му особен представител – адв. Т.А., явява се особения представител адв.Т.А..

Съдът докладва молба от ищеца от 18.03.2021г., като връчва препис от същата на адв.А..

АДВ А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ А.: Поддържам отговора на исковата молба.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

АДВ А.:Спогодба не може да бъде постигната.

Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна, съдът О П Р Е Д Е Л И:

Докладва делото както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Д. А. А.. Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 18.03.2020г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1210 Районен съд - Стара Загора издал заповед за изпълнение за част от сумите претендирани със заявлението, като осъдил Д. А. А. да му заплати на следните суми: 606,51 лева - главница; 161,39 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 606,51 лева за периода от 26.05.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 390,79 лева - съдебни разноски, от които 30,79 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и 360,00 лева адвокатско възнаграждение. Видно от Разпореждане № 6255 от 10.07.2020 г. по ч.гр.д.

1210/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за което бил надлежно уведомен на 24.07.2020 г., заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По отношение на неустойката в размер на 716,73 лв., която била отхвърлена с разпореждане № 3624 от 13.04.2020 г. по ч.гр.д. 1210/2020 г. по описа на PC Стара Загора, с настоящата, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, предявява осъдителен иск. Между „А1 2

България“ и Д. А. А. бил сключен договор с номер 503323422 от 31.08.2016 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. С Приложение № 1 от 31.08.2016 г. А1 България предоставил на ответника телевизионна абонаментна услуга с номер 201000439306.

Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на 31.08.2018 г. Към тази телевизионна услуга била предоставена и екстра за допълнително ползване чрез Допълнение към Приложение №1 от 01.09.2016 г. Избраната допълнително екстра била “НВО GO” с месечна такса 3,99 лв. с ДДС (3,32 лв. без ДДС). Избраният срок за ползване отново бил двугодишен. С Приложение № 1 от 12.09.2016 г. „А1 България“ предоставил на ответника пакетна абонаментна услуга с телефонен номер *** и номер на ТВ услугата от пакета 201000443920. Избраният от абоната тарифен план за пакета бил с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС 23,32 лв. без ДДС). Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтичал на 12.09.2018 г. С Приложение № 1 А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС). С Приложение № 1 от 04.01.2017 г. „А1 България“ предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за S I M карта с телефонен номер ***.

Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 04.01.2019 г. С Договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г. „А1 България“ продал на ответника продукт - Апарат Huawei Y5 I I DS Black MAT 25 23м със сериен номер 862817039007509. Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от 04.01.2017г. За това обстоятелство свидетелствал чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен телефонният номер на услугата и серийният номер на предоставеното устройство. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като била уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.

Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен протокол към договора. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“. За неуредените в 3 индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане „А1 България“ издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника Д. А. А. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 606,51 лв., представляваща главница, разпределена както следва:

Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 10.05.2017 г. до 13.11.2017 г., в общ размер на 521,01 лв., съответно: фактура

№352735015/10.05.2017; фактура

№352862885/12.05.2017; фактура

№352863202/12.05.2017; фактура №354344000/09.06.2017; фактура №354470869/12.06.2017; фактура

№354471825/12.06.2017; фактура

№356186562/11.07.2017; фактура

№356313817/12.07.2017; фактура №356314500/12.07.2017; фактура №357804411/10.08.2017; фактура

№357929594/11.08.2017; фактура

№357930049/11.08.2017; фактура

№359416007/11.09.2017; фактура №359545213/12.09.2017; фактура №359545573/12.09.2017; фактура

№361022859/10.10.2017; фактура

№361152661/12.10.2017; фактура

№361153360/12.10.2017; фактура №362762440/13.11.2017. Незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които били издадени фактури за периода о т 12.05.2017 г. д о 13.11.2017 г. , в общ размер на 85,50 лв. , съответно: фактура №352862885/12.05.2017; фактура №354471825/12.06.2017; фактура №356313817/12.07.2017; фактура

№357929594/11.08.2017; фактура

№3 5 9 5 4 5 2 1 3 /1 2 .0 9 .2 0 1 7 ; фактура

№361152661/12.10.2017; фактура №362760748/13.11.2017г. По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача чл. 12.3 от договора. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на 4 абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това била фактура № 326760748 от 13.11.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 04.01.2017 г., като същата включвала оставащите 13 месечни вноски по 4,50 лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок ответникът Д. А. А. дължал на „А1 България“ и обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това му давало право да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2016 г. Лихвата за този период възлизала в общ размер на 161,39 лв. Нещо повече, издадените от ищеца гореописани фактури относно задълженията на ответника за процесния период не били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Гореизложеното по презумпция водело до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на „А1 България“, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника била начислена неустойка в общ размер на 716,73 лв., отхвърлена с разпореждане № 3624 от 13.04.2020 г. по ч.гр.д. 1210/2020 г. по описа на P C Стара Загора, за която на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК предявява осъдителен иск за сумата от 716,73 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъдел прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът бил физическо лице, както в настоящия случай, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можел да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. Тази клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга „А1 България“ счетоводно завеждал сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи с оглед условията в индивидуалния договор.