Решение № 260669 от 18.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 260669 гр.Пловдив,

18.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 745/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерството на правосъдието, чрез ст.юрисконсулт Т.Ч. срещу решение № 39/14.01.2021г. по гр.д. № 10705/2020г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с., с което е осъдена ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ген. Н.Столетов №21 да заплати на Х.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 729,48 лева, представляващо допълнително възнаграждение за 62 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2018г. до 30.06.2019г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 24.08.2020г. в размер на общо 127,18 лева, заедно със законната лихва върху главницата начиная от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено на база неправилни правни изводи. Счита се, че през исковия период е действала ППЗИНЗС досежно работното време и отчитането му. Счита се, че по делото не се установят нарушения на почивките за хранене, а по време на ползваните почивки не се изпълняват служебни задължения, свързани със спецификата на заемания пост. **** почиват на ротационен принцип, а регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън работното място. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли. Времето за отдих се отчита за работно време. Счита се по изложени съображения, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което се отхвърлят предявените искове.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х.Х., с който жалбата се намира за неноснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Безспорно е между страните, че ищецът Х.Х. е служител на ГД «Изпълнение на наказанията» към МП, като в исковия период е заемал длъжността *** при Затвора Пловдив, ІІ категория. В периода 01.01.2018г. до 30.06.2019г., същият е полагал труд на длъжността си в 8,12 и 24 часови дежурства. Видно от разпитания свидетел Й. Г. всяко предаване и приемане на поста за дежурство отнема по-дълго време от определеното време за самото дежурство. За 24 часовото дежурство, това удължение е 40 минути на смяна. За 12 часовото дежурство това удължаване на работното време е един час. Видно от заключението на ССЕ Х.Х. в периода 01.01.2018г. до 30.06.2019г. е положил 138 дежурства, като при това е положил 62 часа извънреден труд над нормативно определеното време, за приемане и предаване на постовете, при 40 минути и 1 час удължаване на работното време, който извънреден труд не е платен. Стойността на тези 62 часа извънреден труд е 729,48 лева, а лихвата за забава е 127,18 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено на база неправилни правни изводи. Неоснователно е възражението, че по делото не се установят нарушения на почивките за хранене, а по време на ползваните почивки не се изпълняват служебни задължения, свързани със спецификата на заемания пост. Надзирателите почиват на ротационен принцип, а регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън работното място. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли. Сочи се че времето за отдих се отчита за работно време. По силата на чл.16е т.5 и т.6 от ППЗИНЗС отработеното време на държавните служители в ГД «Изпълнение на наказанията» към МП включва в себе си и времето за отдих и хранене. Ето защо възражението на жалбоподателя, че е отчитал това време няма никаква връзка с факта, че не е отчитал времето за приемане и сдаване на постовете, което е предмет на настоящия правен спор.

По силата чл.16д от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд /дежурство/, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. По силата чл.16е т.3 от ППЗИНЗС отработеното време включва в себе си и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

Видно от представените от ГД

«Изпълнение на наказанията» към МП справки за продължителност на труда на външни охраняеми постове /ВОП/ полагани във външни болници и протоколи за отчитане на положен извънреден труд на държавни служители работещи в наряд от ІІІ отделение, време за предаване и приемане на постовете не е отчитано изобщо. Видно от разпитания по делото свидетел обаче такова време е било нужно в размер на от 40 минути до 1 час в зависмост от вида на поста. Его защо правилно РС Пловдив е приел, че положения, но неплатен извънреден труд следва да се плати по силата на чл.262 ал.1 от КТ във връзка с чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.18 от ППЗИНЗС. Ето защо исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от приетата ССЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски по делото следва да се платят в полза на въззиваемия Х. на основание чл.78 ал.1 от КТ, а именно сумата от 500 лева за адвокатски хонорар, реално платен /л.28/. Мотивиран така съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/14.01.2021г. по гр.д. № 10705/2020г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с.

ОСЪЖДА ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ген. Н.Столетов №21 да заплати на Х.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева за разноски по въззивното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.