Решение № 635 от 06.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. П., 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101237 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул. “П.”, № 61, чрез адвокат Л.Д.

Д. от гр. П. ул. „ Ц. С.” №14, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21.

В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът е бил държавен служител на длъжност старши надзирател от надзорноохранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора гр. П.. Сочи се, че в период от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., същият е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2019 г. на 12 часов режим на работа, а за периода от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г. на 24 часов режим на работа при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен отчетен период. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения Твърди, че работното време на ищеца за отчетен период, като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включвал: продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Сочи, че ответната страна отказвала да зачете реалната продължителност на всяка работна смяна на ищеца, която е различна от нормативно установената /12 и 24часа/, като на 1 практика не отчита като работно време съпътстващите нарядите дейности. При 12 часов режим на работа ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Затвора П. средно около 16 пъти месечно, а при 24 часов режим средно около 8 пъти на месец през исковия период.

Твърди се, че ищецът реално се е явявал в Затвора П. 15 минути преди началото на работното време при 12 и 24 часови графици на дежурство на всеки наряд и е освождаван от наряд значително по —късно след изтичане на 12 и 24 му работни смени. Времето, през което е осъществявал професионална дейност необходимо за подготовка за инструктаж, снаряжаване, въоръжаване и оборудване, участие в дейността по провеждане на инструктажи, необходимото време за придвижване до поста от мястото за инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение респ. от следващия надзирател, което включва дейността по приемане и попълване на документи, обход и проверка състоянието на средствата за сигнализация, врати, решетки, стени, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, , времето за придвижваше от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностно лице реално продължавало около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия, ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил е на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се е и е оставал на територията на затвора, толкова колкото му е било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора П., което правило минутите и часовете, прекарани от ищеца на територията на затвора преди и след 12 и 24 часовите дежурства в работно време за същия, което следва да се отчита при сумирането на отработените часове и заплаща от ГДИН като извънреден труд, в случаите когато има надвишаване на нормата работно време за отчетен период.

По този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка смяна, в случаите когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на основното и трудово възнаграждение.

Сочи се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5500 лева /хиляда лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 650 часа извънреден труд, вследствие неотчетено работно време от ищеца в периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със сумата от 500 лева, представляваща сбор oт мораторните лихви върху всяко 2 вземане на главницата от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв, до подаването на ИМ/, както и законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

В хода по същество за ищеца се явява адвокат Д., който моли съда да уважи предявената искова претенция. проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищеца.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрезюрисконсулт Р. ТР. Р. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.

Посочва, че твърденията на ищеца, че ГД“ИН“ отказва да му зачете реалната продължителност на всяка негова смяна не кореспондирало с обективната действителност и са манипулативни. В този смисъл сочи, че в Затвора – П., работното време е съобразено с изискванията за добавяне на извънреден труд за времето 15-минути преди започването на сутрешния развод на надзирателския наряд, както и времето за смяна на наряда, неговия отвод, като всичкото сумирано време се добавя към отработените часове и се отчита на тримесечен период, като извънредния труд се изплаща към заплатата в първия месец след отчетния период. Сочи нормативната уредба, която следва да намери приложение в настоящото казус, както и начинът по който се формира извънредния труд и размера на извънредния труд.

Прави възражение, че претенцията е погасена по давност частично. Претендират се разноски. Сочи доказателства. Моли съда да му даде възможност до датата на съдебното заседание да представи справка с изчисления извънреден труд на ищеца, с оглед големия обем на работа свързана с изчисляването му.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът чрез юрисконсулт Р.Р. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за част от процесния период от 01.01.2017 г. до 04.10.2019 г. ищецът е заемал длъжността „старши надзирател“ от надзорно-охранителния състав в ГДИН при Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора гр. П..

Не се спори, че за част от процесния период – 01.01.2017 г. до 04.10.2019 г. работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови дежурства.

По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период, справки за отработени часове и изплатен извънреден труд на ищеца, от които се установява, че на ищеца е начислявано и заплащано трудово възнаграждение, в т.ч. и извънреден труд. В тези фишове е отразен брой часове извънреден труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд.

Представена е и справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други, 3 както и протоколи за тяхното провеждане. Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, за отчитане на нощния труд (от 22: 00 до 06: 00 часа). Представени са и справки за положения и изплатен извънреден труд на ищеца през процесния период. От представените Заповеди на Началника на затвора гр. П., относно реда за разпределена на работното време на държавните служители в затвора в гр. П. II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време се установявя, разпределението на работното време при 12-часов и 24-часов наряд, началото и края на наряда, междуседмичната почивка, начина на отчитане на работното време, полагането на труд извън редовното работно време, начина на отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22:00 часа и 06:00 часа, както и на положения извънреден труд извън установеното редовно работно време, компенсирането на служителите за работата извън установеното работно време и начина на формиране на допълнително възнаграждение.

Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство и 24-часово дежурство в Затвора гр. П. са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.

От показанията на В. С. К., който е бил колега на ищеца се установява, че режимът на работа бил променян няколко пъти от 12 ч. на 24 ч. и обратното. Сочи, че със заповед на началника се изисквало да се ходи 15 минути по-рано на работа, в случая в 07:45 часа, а в 08:00 часа започвал инструктажа за наряда, като тези 15 минути се давали за подготовка запознаване с нормативните документите, нови положения в различни ситуации, проверка за опретността. Обикновено продължавал до 08:15 часа – 08:20 часа, но се случвало да продължи и повече време, като след приключването се получавало оръжието, проверката, извършваше на приемане и издаване на наряда с предното отделение по дежурството.

Посочва, че през това време се извършвала проверка за изправността на съоръженията на материално техническата база, сигнално-охранителната техника, документацията и проверка на наличността на лишените от свобода. Това са били служебните задължения, като уточнява, че служителите били максимално експедитивни. Изяснява, че приемането и издаването на наряда приключвал към 09:15 часа – 09:20 часа и след това започвали обиска по претърсване и си тръгвали към 09:30 часа. До мястото за отвод им отнемало около 10 минути до стигане до мястото за наряд. Отводът се правил от дежурния на смяна - гл. надзирател и от инспектор по охраната и командира на отделението в рамките на 10 минути. Изяснява, че смятана им приключвала около 09:30 часа при 24-часово дежурство, въпреки, че трябвало да приключват, работното време до 08:00 часа, принципно. Уточнява, че в периода от 08:00-09:30 часа след като им е свършило строго определеното време, до 09:00 часа приемат постовете. След като приключила проверката за наличност и се окажело, че всичко е наред тогава се подписвали в постовата книга, че е издал поста. След, което се предвижвали към стаята за инструктаж и очаквали да се поставят следващите задачи или инструкции - оценка и развод на наряда и след това в 09:30 часа си тръгвали. Изяснява каква 4 били продължителността и при 12-часовите смени - отивали 15 минути по-рано и вечерта си тръгвали към 21:15 часа, вместо в 20:00 часа. А когато били нощна смяна се явявали на работа в 19:45 часа вечерта, като на сутринта в 09:30 часа си тръгвали, като извършвали същите дейности, които споделил за 24-часовия режим на работа.