Определение № 5062 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5062 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002103162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 465/30.05.2025 година, от Н. Н. Д. и Ж. А. Д., против решение № 419/07.04.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2024 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решене № 578/05.12.2023 година на Софийския окръжен съд, VІ-ти първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 970/2022 година, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по отношение на Н. Н. Д. и съществуването на вземане на Е. Т. Т. за солидарна дължимост от ответниците на следните суми: сумата от 5634.40 лева, представляваща непогасени вноски по договор за заем от 20.03.2020 година. съгласно погасителен план за периода от 20.01.2021 година до 20.12.2021 година, преди възникване на предсрочната изискуемост на задължението; 32 560.41 лева, представляваща непогасената част от главницата към момента на възникване на предсрочната изискуемост на заема–31.12.2021 година; 4000.00 лева–неустойка, на основание чл. 15 от договора за заем от 20.03.2020 година и законната лихва за забава върху сумата от 32 560.41 лева, считано от датата на подаване на заявлението 27.05.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

В подадената от Н. Н. Д. и Ж. А. Д. касационна жалба се излагат твърдения, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо, като освен това е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде отменено и да се постанови друго, 1 с което искът на Е. Т. Т. по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Н. Н. Д. и Ж. А. Д. твърдят, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, съответно по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Е. Т. Т. е подал отговор на същата с вх. № 21 714/08.08.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предвидените разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на касационното обжалване на решение № 419/07.04.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 629/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея решение.

Н. Н. Д. и Ж. А. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 25.05.2024 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 14 465/30.05.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че Софийският окръжен съд е бил сезиран от Е. Т. Т. с иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК ,срещу Н. Н. Д. и Ж. А. Д., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност заплащането на сумата в общ размер 42 194.81 лева, произтичаща от сключен между тях договор за паричен заем от 20.03.2020 година с нотариална заверка на подписите, обезпечен с договорна ипотека, за което бил съставен нотариален акт № 124, том I, peг. № 1397, дело № 119/2020 година, вписан в АВ с вх. № peг. № 1027/19.06.2020 година, акт № 30, том I, дело № 428. В исковата молба ищецът твърдял, че по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на ищеца Е. Т. Т. било образувано ч. гр. д.№ 654/2022 г. по описа на Районен съд [населено място], по което била издадена заповед с № 528/01.07.2022 година за претендираната сума, както и за направените в заповедното производство разноски. В законоустановения срок възражения срещу издадената заповед били подадени от длъжниците, с оглед на което и в законоустановения срок ищецът е предявил процесния иск срещу същите, за признаване за установено съществуването на вземането.

Според данните по делото, на основание договор за паричен заем на 20.03.2020 година, с peг. № 1024/20.03.2020 година на В. Д. Я.-нотариус, с район на действие района на Районен съд Шумен, вписан под № 318 в регистъра на Нотариалната камара, Т., като заемодател бил предоставил на Д. и Д., като заематели сумата от 40 000.00 лева. В чл. 1, ал.

2

2 от договора било уговорено, че заемателите се задължават солидарно да върнат заемната сума, ведно е уговорената лихва по договора. Предаването на заемната сума било уговорено в чл. 2 от договора по следния начин: сума в размер на 14 270.00 лева била преведена на 29.01.2019 година по банкова сметка на заемателите, при банка „ДСК“ АД [населено място]; сума в размер на 20 600 .00 лева била преведена по банкова сметка, посочена от заемателите на 30.01.2019 година, видно от платежно нареждане от 30.01.2019 година с peг. № 513/48 при банка „ДСК“ АД [населено място]; сумата в размер на 5130.00 лева, представляваща остатък до пълния размер на заемната сума щяла да бъде преведена по банкова сметка посочена от заемателите в срок до един месец, считано от сключване на договора и учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемателите. В чл. 4 било уговорено, че заемателите дължат връщане на заемната сума с уговорена лихва в срок от 8 години, с краен срок за издължаване 20.03.2028 година., считано от получаване на пълния размер на заемната сума по следния начин: главница, заедно с изчислената възнаградителна лихва по чл. 5 от договора, дължима за съответния период, на равни месечни вноски в размер на 506.40 лева, дължими до 15-то число на месеца на съответната година, съгласно погасителен план, неразделна част от договора като заемът се възстановявал на 96 месечни анюитетни вноски. В чл. 11, ал. 1 от договора била предвидена възможност заемодателят да иска предсрочно връщане на заемната сума и дължимите за момента лихви, ако заемателите били станали неплатежоспособни, били намалили дадените на заемодателя обезпечения или не били дали обещаните обезпечения. В ал. 2 било предвидено, че за да обяви кредита за предсрочно изискуем, заемодателят изпращал до заемателите писмена покана за плащане в 7-дневен срок от получаване на поканата.

За обезпечаване на цялото вземане на заемодателя към заемателите, Ж. Д. и Н. Н.

Д. били учредили в полза на заемодателя Е. Т. Т. договорна ипотека върху собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно описан в нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот, №124, том 1, peг. № 1397, дело № 119/19.06.2020 година. В т. 3 от същия било уговорено, че неплащането от страна на заемополучателите на описаната в пункт първи сума, правело изискуемо цялото вземане и заемодателят Е. Т. имал право да събере вземането си, заедно с лихвите и разноските за забава, като продаде ипотекирания имот по съответния ред.

Предаването и получаването на заемната сума се установявали и от съвкупния анализ на доказателствата по делото–от представените платежни документи, констатиращите изявления на страните, обективирани в самия договор от 20.03.2020 година, заедно с даденото обезпечение, всички съотнесени и към анализа на неоспорената съдебносчетоводна експертиза.

Не било спорно за производството обстоятелството, че възстановената сума по договора от страна на заемополучателите била в общ размер на 5000.00 лева.

Е. Т. Т. бил отправил до Д. и Д. покана за плащане, с която ги канел в седемдневен срок от получаването да заплатят сума от 5634.40 лева, представляваща непогасена част от главницата и лихвите по договор за заем от 20.03.2020 година. Поканата 3 била получена лично от Д. и Д. на 23.12.2021 година. С поканата те били предупредени, че при липса на доброволно изпълнение, заемодателят щял да счита цялата сума по договора за незабавно изискуема и да пристъпи към принудително събиране на цялата сума чрез изпълнение върху ипотекирания имот.

В първоинстанционното производство било прието заключението по съдебносчетоводна експертиза, според която общо преведените суми от Е. Т. Т. към Ж. А. Д., с основание „заем“ или „по договор за заем“ били в размер на 40 000.00 лева. Също така пред първоинстанционния съд били представени 2 броя трудови книжки–на Н. Н. Д. и на Ж. А.

Д.. Видно от тази на Н. Н. Д., същият бил работил в дружеството „ЛТТ-91“ ЕООД (съгласно представената справка от ТР, управител на това дружество е бил Е. Т. Т.), а в периода от 06.02.2007 г. до 03.09.2007 г. в „Агрико 2000“ ЕООД (съгласно извършената служебна справка в ТР с управител Т.). От 30.12.2019 година до 25.10.2021 година Д. бил работил на длъжност „водач на селскостопански машини“ при работодател ЗП Й. Г., като трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №1/25.10.2021 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Видно от трудовата книжка на Ж. А. Д. същата била служител на „Агрико 2000“ ООД за периода от 17.01.2019 година, а от 30.12.2019 година била сключила трудов договор с ЗП Й. Г.. Със заповед №1/07.02.2022 година трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ.

Във връзка с разпореждане № 45/12.01.2023 година на Софийски окръжен съд, VI първоинстанционен граждански състав, по гр. д. № 970/2022 година по описа на съда, бил приложен заверен препис от ч. гр. д. № 654/2022 година по описа на Районен съд Самоков.

Във връзка с определение № 644/18.08.2023 г. на Софийския окръжен съд, VI първоинстанционен граждански състав, по гр. д. № 970/2022 година по описа на съда, бил приложен заверен препис от ч. гр. д. № 543/2022 година по описа на Районен съд Елин Пелин, изпратено по подсъдност на Районен съд-Самоков.

С протоколно определение от 19.11.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, по в. гр. д. № 629/2024 година по описа на съда, били приети с оглед чл. 266, ал.1, т. 2 от ГПК: изпълнителен лист от 23.02.2024 г. от Районен съд Самоков по ч. гр. д. №654/2022 година; разпореждане № 250/07.03.2024 година на Софийския окръжен съд, 6-ти граждански състав, по гр. д. № 970/2022 година.; заповед №30/19.01.2024 година на Районен съд Самоков по ч. гр. д. №654/2022 година; заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.05.2022 година., по което било образувано ч. гр. д., № 654/2022 година; разпореждане № 82/19.01.2024 година на Районен съд Самоков по ч. гр .д. №654/2022 година; определение №897/01.12.2023 година по ч. гр. д.

№726/2023 година на Софийския окръжен съд, 1-ви въззивен граждански състав. Приета била и представената в съдебно заседание искова молба вх. № 6107/19.06.2024 година, както и разпореждане №728/21.06.2024 година. по гр. д. №460/2024 година на Софийския окръжен съд, 3-ти първоинстанционен граждански състав.

Производството пред Софийския окръжен съд било инициирано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с 4 чл.417, т.3 от ГПК. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във всички случаи бил установяване дължимостта на определени парични задължения, във връзка с които било образувано заповедното производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК била специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставяло правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което било признато в заповедното производство. Изискването вземането да бъдело изрично признато в заповедното производство и при подаване на възражение от длъжника, кредиторът да упражни нормативно установеното си право да предяви положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, било задължителна предпоставка, тъй като в противен случай при неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на заявителя бил различен от този по чл. 422, ал. 1 Гот ПК. Искът по чл.422 от ГПК бил специален и се считал предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент се приемали за настъпили, както материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му. Процесът се смятал висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а предметът на делото бил да се установи съществуването на вземането, което бил предмет на вече издадената заповед за изпълнение.