Решение № 3578 от 03.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3578 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110207397 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Р. К., ЕГН ******** срещу наказателно постановление № 42-0012760/31.03.2025 г., издадено от Началник отдел "Автомобилна администрация" – София (ООАА) при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с което на основание чл. 177, ал. 3, т.

1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , вр. чл чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „д“ от Наредба № 11 на МРРБ.

В жалбата са изложени твърдения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че нарушението на правилото за поведение, въведено с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, може да бъде изпълнено само ако моторното превозно средство (МПС) е с размери, които не са съобразени със законовите изисквания, но в тези параметри не попада и неговата маса. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения съгл. чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 1 от ЗАНН. Алтернативно се излагат съображения относно наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Моли се атакуваният санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2024 г., по ул. "Околовръстен път", жалбоподателят. управлявал моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка/модел "**********", с рег. №************, попадащо в категория N3.

Той извършвал обществен превоз на товари - от с. Рудина, общ. Кърджали, бил натоварил фракция, която следвало да достави до с. Казичане. Когато достигнал до участък от пътя, на около 300 метра преди бул. "Чепинско шосе", превозното му средство било спряно за проверка от служители при Областен отдел "Автомобилна администрация" – София, сред които свидетеля И. В. М. на длъжност "инспектор" в ООАА при ИААА. Те изискали документи на водача. Той представил личната си карта, свидетелството за регистрация част I на МПС, пътен лист , експедиционна бележка № 33611026871/06.11.2024 г. и товарителница.

В хода на контролната дейност, след запознаване с представените книжа, проверяващите установили, че автомобилът общата маса на автомобила мс товара възлизала на 41 620 кг. С оглед характеристиките на превозното средство обаче, допустимото му максимално натоварване, регламентирано изрично в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, било 32 тона.

Констатирайки тези параметри свид. М. преценил, че е извършено 2 административно нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС, като не е съобразил правилата, ограничаващи допустимата максимална маса на придвижващите се по пътищата, отворени за обществено ползване моторни превозни средства. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.

5, ал. 1, т. 6, б. "В" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ..

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление , с което на основание чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "В" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитанияпред съда свидетел И. В. М., както и в приобщените по надлежния процесуален ред н а чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. При проведения непосредствен разпит последният установи повода за проверката на жалбоподателя и констатираното в нейния ход като изводите си инспекторите са формирали, след като се запознали с представените им от водача документи, сред които и експедиционната бележка, указваща теглото на превозваната фракция и на автомобила, които са сравнили със стойността, вписана в регистрационния талон за ППС, както и с другите му характеристики, а именно – товарен автомобил с четири оси, с две управляеми и са достигнали до извод, че той следва да бъде съобразен със стойностите по чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "В" от Наредба № 11 на МРРБ. Не навеждат противни изводи и копията надокументи, представени в хода на проверката от самия водач, от които недвусмислено се извеждат отразените в АУАН величини.

Съдът кредитира и писмените доказателства – товарителница, пътен лист и експедиционна бележка, от които установява видът на извършвания превоз, количествените харакетристики на товара и натоварването в 3 килограми на превозното средство, като сбор от стойностите на масата на автомобила и това на транспортираната с него фракция. Така обсъдени, документите и тяхната удостоверителна сила не бяха оспорени и от жалбоподателя, който именно ги е представил на контролните органи. Те, съчетани със свидетелските показания на проверяващия служител на ООАА – София, създават убедителна основа за изводи относно безспорна установеност на общата маса на натоварване на превозното средство и несъобразяването й с установените от закона ограничения.

От приобщените по делото заповеди на министъра на транспорта и изпълнителния директор на ИААА се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да упражняват правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята длъжност в административнонаказателното производство.

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на всички доказателствени материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно 4 постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно материалната и териториалната компетентност на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.

40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН . В описанието на нарушението в административните актове се откриват всички релевантни към отговорността на въззивника факти. В констативно – съобразителната част на НП са обсъдени всички факти, касаещи вида на моторното превозно средство, неговите технически параметри и свързаното с тях максимално натоварване, констатираното действително такова съобразно представените от водача документи, свързани с реализирания от него обществен превоз на товари и стойността на допуснатото превишение на допустимите по закон параметри.

Съдът не споделя като основателни възраженията на жалбоподателя за неяснота, произтичаща от липсващо описание на начина на измерване на масата на МПС и факта на изземване на документите, върху които органите са се позовали в своята преценка. Прочитът на обстоятелствената част на АУАН и НП дава ясна представа, че като основа за своите изводи проверяващите и наказващият орган са използвали именно експедиционната бележка, отразяваща масата на автомобила, на товара, общото бруто тегло. При тези факти за проверяващите не възниква задължение за допълнително измерване, доколкото такова не се изисква и от закона. В тази връзка следва да се спомене, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП предвижда, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби на ИААА имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. При граматическо тълкуване на правилото се достига до извод, че то урежда дискреция на органите относно ползването на технически средства за измерване на масата на проверените ППС.

Същевременно, текстът на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ 5 регламентира задължение за допълнително измерване със средства, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията само когато се контролира съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в издадено разрешително по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от него. Конкретният казус обаче се разграничава като фактология, доколкото предмет на проверка е не съответствие спрямо издадено разрешително, каквото в случая не е съществувало като факт, а проверка на общата маса на натоварване, която няма пречка да бъде извършена въз основа на частен свидетелстващ документ, представен от водача и удостоверяващ съответните стойности, в която категория попада и кантарната бележка.

Действително, видно от диспозитива на санкционния акт, в цифровата квалификация е вписано "предл. 1", което кореспондира с категорията "размери", посочена в законовия текст, както и неправилно е осъшествено препращане към чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „д“ вместо чл.6, ал. 1, т. 6, б. "В" от Наредба № 11 на МРРБ, касаещ именно масата на превозното средство.. В преобладаващата практика на АССГ по приложението на чл. 57 от ЗАНН и на ВКС по въпроса за процесуалните нарушения на НПК обаче е възприето, че с предимство винаги се ползва словесната формулировка, която в случая изрично отразява характеристиката "маса" на превозното средство като в настоещия случай правомощие на съда е приложи закон за същото наказуемо престъпление, при липсата на съществено изменение на обстоетелствената част на деянието.