Решение № 29 от 10.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300502370 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с., с което се отхвърля предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В иск, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с който да бъде прието за установено по отношение на Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.*, с. ***, общ. Смядово, ул. „***, че дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС – Велики Преслав суми, а именно: сумата от 695.53 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 3017958969, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. до окончателното плащане, като неоснователен.

Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 моли съда да отмени решенето по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Възизваемата страна Н. Ш. Н. в писмен отговор, в който не взема становище по съществото на спора, а само обсъжда влошеното си здравословно състояние.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Районният съд е приел, че искът е неоснователен, защото представения по делото договор е сключен на 16.03.2017г., а по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и исковата молба се претендира сума по договор с дата 17.03.2017г.

1

Този извод на районния съд е неправилен. Безспорно е в теорията и практиката, че договорът за заем е реален договор ( Р. № 128/18.10.17г. по гр. д. № 5372/16г. на ВКС, ІІІ г. о.), който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие на страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, както е в настоящия казус. От представеното преводно нареждане за кредитен превод на сумата по договора в размер на 300лв. е от дата 17.03.2017г., което означа, че от тази дата за страните са възникнали съответните задължения по процесния договор, за който не се спори, че е с № 3017958969, който номер е посочен в преводното нареждане и не се твърди, нито установява между страните да е сключван друг договор, за който да има съмнение, че сключен на някоя от двете тази – 16.03.17г. и 17.03.17г.

Следователно, между страните има сключен един договор, който страните са подписали на хартиен носител на 16.03.17г., но превода на сумата и задълженията по него са възникнали на 17.03.17г., който е с № 3017958969.

Ето защо искът следва да се разгледа по същество.

От представената към процесния договор документация за сключването му се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е представила на Н.

Ш. Н. кредит в размер на 300лв, които следва да се върнат на 11 вноски по погасителен план, приложен към договора.

Длъжникът не установява положителния факт на извършени плащания по договора, поради което искът е доказан по основание.

При преценка на неговия размер и в изпълнение на задължението си уредено в нормата на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът съобрази, че се претендира освен заплащането на главницата, още и на стойност на закупен пакет от допълнителни услуги,както и на лихви, чийто годишен размер е 41.17%.

От цялата документация към процесния договор и от самия договор не става ясно какъв пакет от допълнителни услуги е избрал клиента, за който се е задължил да заплати възнаграждение от 330лв., за да се прецени дали това плащане попада в някоя от хипотезите по чл. 10 и чл. 10а от ЗПК, които дава възможност на кредитора да събира такси. Неяснотата относно характера на тази претенция пряко се отразява върху годишния процент на разходите, които в обсъждания договор са в размер на 49.88% и с включването към тях на стойността на пакета от допълнителни услуги очевидно ще надхвърли максималния размер посочен в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което тази претенция следва да се отхвърли.

Относно размера на претендираната лихва: Както се посочи по – горе лихвеният процент е фиксиран на 41.17 %. Така уговорения лихвен процент накърнява добрите нрави, понеже надвишава трикратния размер на законната лихва, въпреки, че кредитът не е обезпечен в каквато насока има последователна съдебна практика например Р. № 378/18.05.2006г. на ВКС, по гр. д. № 315/05г. ІV г. о. Доколкото клаузата за заплащане на годишна лихва от 41.17% е нищожна и същата не поражда правни последици, претендирана лихва от 65.20лв., макар и в по – нисък размер не следва да се присъжда, защото се претендира по нищожна клауза.

Изложеното дотук налага извода, че клиентът дължи връщането само на главницата по договора в размер на 300лв ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.07.2018г. и затова решението на районния съд следва да се отмени в тази част и вместо това се постанови друго, с което се признае дължимоста на посочената сума, а в останалата част обжалваното решение ще се потвърди, макар и с мотиви различни от тези на районния съд.

2

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от исковете въззиваемата страта следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 355.82лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с. в частта, с която се отхвърля предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В иск, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с който да бъде прието за установено по отношение на Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.*, с. ***, общ. Смядово, ул. „****, че дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС – Велики Преслав за сума представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 3017958969 до размера от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. до окончателното плащане, като неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено, че Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.***, с. ***, общ.

Смядово, ул. „*** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 300 (триста) лева, ведно със законната лихва от 26.07.2018г. представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 3017958969 от 16.03.2017г., по който сумата е преведена на 17.03.2017г. с преводно нареждане за кредитен превод, за която сума е издадена Заповед за № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС – Велики Преслав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, Іви гр. с. в останалата част.

ОСЪЖДА Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.**, с. ***, общ.

Смядово, ул. „*** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 355.82 (триста петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3