Решение № 255 от 23.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. С.З., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900270 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Изложено е в исковата молба, че на 05.01.2022 г., в 6,30 часа, на път ІІ-55 км.98.100, в землището на село Р., община Н.З., при управление на МПС автобус марка „СЕТРА С215ХД” с peг. № ***, собственост на ЕТ „З.**”, водачът М.М.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение”; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен:

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея”; чл. 43, т. 1 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с 1 изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение” и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г.ев Р., на 57 г. - водач на влекач м. „Скания Р 124” с peг. № **, ведно с полуремарке с peг. № **, собственост на ЕТ „П. П. - Б.” и средна телесна повреда на А.В.А., на 56 г. от град Н.З., изразяваща се в „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” предл. 1 вр. чл. 343, ал. 1 б. „в” предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК С. окръжен съд, по НОХД № 62/2023 г., признал подсъдимия М.М.М. за виновен и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия М.М.М. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 години. Присъдата на наказателния съд влязла в сила на 15.06.2023 г.

Посочено е, че съгласно постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Твърди, че с влязлата в сила присъда на наказателния съд - по НОХД № 62/2023г. на СлОС, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се установява безспорно извършването на деянието и авторството на водача М.М.М., неговата противоправност и вината на извършителя. Установено е също настъпването на вредата, доколкото престъплението е резултатно по правната си същност, както и причинната й връзка с противоправните действия на извършителя. Поради това са налице законовите предпоставки за възникване на задължение за обезвреда.

Ищецът твърди, че в резултат на противоправното си деяние водачът М.М.М. му е причинил неимуществени вреди под формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и 2 невъзвратима загуба на неговия чичо - П. Г.ев Р., с който се намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от който получавал житейска подкрепа и опора.

Сочи, че отношенията между него и починалия му чичо П. били особено близки, като между тях имало трайна и дълбока емоционална връзка. Посочва, че баща му Р. и чичовците му П. Р. и И. Р., са трима братя, родени и израснали в село З., община М.. Баща му Р. е най-голям и е роден през 1953 г. Той се оженил рано за майка му и се преместил да живее в град К.. Двамата му братя - неговите чичовци, не създали семейства и останали да живеят заедно в бащината си къща в село З.. Ищецът сочи, че баща му починал през 2003 г. и оставил майка му Р. и него сами. Тогава бил само на 16 г. След смъртта на баща му опора на него и майка му са били двамата му чичовци. Заявява, че това се отнасяло най-вече за чичо му П.. Той бил като част от тяхното семейство. Помагал му винаги и за всичко. Той работел в град К. и се виждали почти всеки ден. Докато бил ученик всяка ваканция прекарвал в село З. - при баба му и при чичовците му. След като завършил училище и започнал работа, връзката и взаимоотношенията му с чичо П. продължили. Твърди, че почти всяка събота и неделя са били заедно. През годините се случвало да има финансови трудности, а майка му нямала възможност да му помага. Сочи, че чичо му П. обаче винаги е бил до него и му помагал. Знаел, че в негово лице има опора винаги и във всичко. Разчитал на него така, както би разчитал на баща си.

Сочи, че през 2012 г. чичо му П. си намерил работа в град С.З.. Той си наел квартира в града, тъй като бил шофьор и работел на смени. През същата година заживял на съпружески начала с жена на име Р., но това по никакъв начин не променило обичта, която изпитвали един към друг. Заявява, че се чували непрекъснато по телефона и се виждали, когато работата му позволява.

Загубата на чичо му П. била внезапна и неочаквана за него. Посочва, че с неговата смърт сякаш загубил родител. Не искал да се примири с факта, че вече го няма и никога повече няма да го види. Тази смърт му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания. Преживял силен емоционален стрес. Бил подтиснат и разстроен. Избягвал контакти с други хора. След смъртта на баща му това е бил втория голям удар, който получил в живота.

Посочено е, че към момента на извършване на деянието - 05.01.2022 г. за 3 управлявания от виновния водач М.М.М. автобус марка „СЕТРА С215ХД” с peг. № ***, собственост на ЕТ „З.”, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗК „Л.И.” АД град С..

Същата покрива отговорността на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. Сочи, че в т.1 на същия този чл. 493, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. От 07.12.2018 г. лимитът на отговорност на автомобилистите по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Заявява, че за причинените му от виновния водач М.М.М. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на чичо му П.

Г.ев Р., депозирал в ЗК „Л.И.” град С. молба за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. Въз основа на молбата му с вх. № 0001/08.02.2022г. при ответника е образувана щета № 0000-1000-01-22-7094. С писмо, изх. № 1101/ 23.02.2022 г., ответното дружество отказва да му плати застрахователно обезщетение.

Ищецът сочи, че претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на чичо му П. Г.ев Р., в резултат на ПТП, предизвикано на 05.01.2022 г. от М.М.М., оценява на сумата от 50 000 лева. Освен това, за периода от 14.02.2022г. /датата, на която по негова молба е образувана щета при ответното дружество/ до датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответното дружество му дължи и законна лихва за забава върху претендираната главница, в размер на 6972, 22 лева.

Посочва, че с оглед на постановения отказ от ЗК „Л.И.” град С. да му 4 изплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на чичо му П. Г.ев Р. и предвид разпоредбата на чл.

493а, ал. 4 от КЗ и тълкуванията на ВКС, дадени в Тълкувателно решение от 21.06.2016 г. по т.д. № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за него се явява правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли, да се постанови решение, с което:

1/ за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на чичо му П. Г.ев Р., в резултат на ПТП, предизвикано на 05.01.2022г. от М.М.М., на основание чл. 493а, ал. 4 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, да се осъди ЗК „Л.И.” град С. да му заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на същата;

2/ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се осъди ЗК „Л.И.” град С. да му заплати сумата от 6 972, 22 /шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 50 000 лева, считано от 14.02.2022 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Посочена е банкова сметка за изплащане на присъдените суми.

Ищецът заявява, че на основание чл.115, ал. 2 от ГПК предявява настоящата искова претенция пред СтОС, тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие, включително и към настоящия момент, настоящият и постоянният му адрес са в град К..

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК представя исковата молба без внасяне на държавна такса.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, с който оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са допустими, но едновременно с това са неоснователни и ги оспорва, както по основание, така и по размер.

Намира, че исковата молба е нередовна, предвид на следното:

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на 5 чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Повод за тази позиция дава безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава исковете си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока сочи позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д.

№ 455/2010год., II т. о. Заявява, че в исковата молба има едно единствено изречение, с което процесуалния представител на ищеца обхваща „цялата фактическа обстановка и механизъм на ПТП“. Счита, че в същата не е описан изобщо механизма на настъпилото ПТП, липсват подробности за това, каква е била пътната обстановка преди и към момента на осъществяване на ПТП-то, какви маневри са предприети от МПС-та, участници в инцидента, къде се е намирал пострадалия към момента на инцидента (върху пътното платно и/или на какво разстояние от тротоара, пътния банкет) и в какво е било състоянието непосредствено след пътния инцидент. Счита за абсолютно нередно ответникът да извлича и да предполага, каква е твърдяната фактическа обстановка от ищците единствено на база представен от тях Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който счита, че не е съставен съгласно законовите изисквания (въпросният протокол е съставен на 04.01.2022г т.е. ден преди пътния инцидент). Твърди, че от този документ не става и ясно причината за реализиране на произшествието и дали действията извършени от водача М.М. са неправомерни. Също така сочи, че не е посочено, какво е било поведението на пострадалия, респ. шофьора на второто МПС, участник в пътния инцидент. Не е посочен и механизма на получаване на травмите от пострадалия - дали същите са вследствие на удара с тежкотоварния автомобил, пътната настилка или друг обект, вследствие на и от кои части, детайли на автомобила (вътре в купето и/или извън него), какво е било състоянието му непосредствено след инцидента, изобщо липсва каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.