Протокол № 972 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 972 гр. Варна, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова и прокурора Г. Н. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601258 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:25 часа се явиха:

Подс.С. Н. – редовно призована, не се явява, за нея адв.Ю. Й. – служебен защитник.

Подс. Й. И. – редовно призован, не се явява, за него адв.Н. Н. – служебен защитник.

Подс. М. Т. – редовно призован, не се явява, за него адв. Д. Д. – редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия А. Попов ПО СЪЩЕСТВО:

1

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по принцип поддържам протеста, но аз считам, че постановената присъда следва да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд, тъй като считам, че има изключително много на брой, при това съществени нарушения на процесуалните правила. От една страна за мен не стана ясно това дело по какъв ред е приключило, как е водено. На стр. 3 от мотивите пише „защитникът на подс. Т., адв. Д. дава становище производството се движи по реда на чл.371 т.1“, така ли се е движило не е ясно. Нататък в мотивите също не е ясно, ако се е движило по този ред има ли приобщени чрез прочитане показания или всички са непосредствено.

Второ - за мен няма мотиви, а има изброяване на процесуални действия. За мен това е липса на мотиви. А там където има, имаме превратен анализ на събрания док-вен материал. Именно за това Ви моля, да отмените изцяло постановената присъда и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Провадия.

АДВ. Н.: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че първоинстанционата присъда е правилна и законосъобразна. Моля да оставите без уважение протеста и да потвърдите присъдата.

АДВ. Й.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите протеста на ВРП без уважение и да потвърдите присъдата по отношение на подзщ. ми С. Н., като потвърдите присъдата на ПРС.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че са налице основанията да разгледате протеста по същество и в тази връзка считам, че протеста е неоснователен, на база на което правя молба да го оставите без уважение и да потвърдите оправдателната присъда. Съдът е изложил според мен категорично и ясно съображенията със съответни аргументи, поради които не приема, че е налице престъпление по чл. 290 НК и в мотивите си съвсем точно е мотивирал проблема, който съществува и който трябва да бъде разрешен, за да се вземе едно обосновано решение.

Съда казва в своите мотиви, че когато някой наблюдава един факт, състоял се вече, но който може да бъде наблюдаван, когато наблюдава поведението на субекти, когато наблюдава реакция на това поведение, той възприема и оставя в съзнанието само тези факти и само тези факти той може да възпроизведе по нататък, ако се налага да ги възпроизвежда и ако може да ги възпроизвежда, нищо повече. Той не може да разсъждава върху фактите защото когато ги е възприел не е имал такова намерение. Друго е положението с лица които се занимават, или трябва да установят, или да закрепят накъде факти, които факти са свързани или чиито действия са свързани с някой процесуални знания и навици, защото в настоящото дело може да се говори и за навици на хората, които участват в създаването на този казус. Не мога да разбера в крайна сметка, при това положение прокурора не е разбрал какво казва съда или не иска да признае това обстоятелство. Защото много са бедни съображенията му, при това те не са на базата на установеното поделото, а на базата на неговите вече създадени и поддържани в процеса твърдения. Например той започва с един упрек към съда, че е дал вяра само на обясненията на подсъдимите и не ги е съпоставил с показанията на свидетелите посочени в ОА, като е приел за установено и 4 пункта на 2 съответна страница в първия абзац. Но всички тези обстоятелства всъщност съда е записал като установени в мотивите си. Тоест това на мен ми се струва несериозно. От поведението на прокурора в съдебната зала, не ми се иска да вярвам, че той се отнася несериозно към делото или пък, че няма възможности професионални, да го направи.

На второ място, когато той обсъжда поведението на подсъдимите и техните твърдения казва, че е абсурдно, защото нямало как тези хора да не знаят що е то, как се доказва едно давностно владение, що е то владени по смисъла на закона и ред други такива юридически обстоятелства, които той приема, че е абсурдно твърдението да не ги знаят, защото забележете всички те са със средно образование и всички са с много богат житейски опит.

Аз също го смятам за несериозно, защото най-малкото в казуса имаме не само със средно образование, но две лица с висше образование, за които можем ли да кажем, че няма как да не знаят закона, можем. Но следващия въпрос е след като го знаят защо не са го прилагали, който въпрос очевидно е неудобен за прокурора и още по неудобен е отговора на този въпрос. Поради това и фактически в тази част от протеста мотивите на прокурора издишат, а иначе всичко е установено по безспорен начин.

Първо е изключено да се приеме, че моят подзащитен е отишъл при адвокатката и е казал, че иска да му изготви нот. акт по обстоятелствена проверка за давност на владението.

Това той не може да го каже със средното си образование, с големия житейски опит, защото той е завършил техникума по дървообработване и през целия си живот е работил като тапицер, дърводелец. Независимо от житейския си опит, той може да ми каже много неща на база на житейския си опит, но това нещо не може да го направи.

На второ място, процедурата по която се е провело, за която те също получават един упрек, за твърдението си, че не знаят каква е тази процедура и дори не знаят какво е записано, как е проведено. От това, което се намира в делото, аз разбирам, че декларацията е изготвена от адвоката, адвоката е записал в своята кантора изявленията на доведените свидетели, след това нотариуса ги е прочел и ги е запитал „вярно ли е това, което чета“. Не искам да коментирам, личи от док-вата по делото, какво са заявили двамата подсъдими и могат ли, което е по-важно, да го заявят, защото в делото прокурора пита Й., другия подсъдим „ти имаш ли спомен да си казвал това което е записано и което ти прочете нотариуса“ и Й. отговаря „нямам“. Какво означава това? И защо няма, защото не е казвал това нещо, защото то е пълно с процедурни изрази, които трябва да присъстват там, но които в 99 случая са монтирани от адвоката на базата на един съвестно изпълнен контакт с клиента, на който аз приемам, че му е обяснил, което е твърдение на адвоката и което не можем да приемем, само защото нотариуса е казал “да, аз прочетох точо това което е записано“, не това което записах, а това което е записано. Тези неща според мен ми дават основание да считам, че има проблеми в процедурата и че те са в основата на прокурора, когато е решил по този начин да приключи делото и когато по този начин излага съображения във връзка със спора.

Искам да ви прочета 10 реда и се надявам, че това е в основата на каузата, но не 3 намирам съвсем голямо съвпадение на това, което се е случило с това което ще прочета.

Когато Ф. встъпи в качеството на главен прокурор, на първото си интервю във „Всяка неделя“, той каза на въпрос на водещия А. С. – В името на какво бихте отстъпили от убежденията си? Ф. отговаря – „Не намирам нищо заради което бих отстъпил от закона. Ако въпроса се формулира малко по иначе /той не го прави нарочно измислено, това е очевидно вътре в него/. В името на какво би нарушил закона? Бих нарушил закона само в нещо което е над закона и това е справедливостта. Защото не винаги закона отразява или дава найсправедливи разрешения и при евентуален конфликт между формалното, писаното право и справедливостта бих го направил в името на едно човешко решение на даден казус.“ Приемам и може би това е причината за този подход на прокурора, че това е било в основата на действията на адвокатката, на нотариуса, защото още повече, че адвокатката безусловно по делото е познавала историята на починалия Ш. много преди случката, познавала е проблема който съществува, породен от конфликта между наследяването като правен проблем и наследяването в матриархалното семейство. В матриархалното семейство наследяването става точно така, както е казал починалия приживе.

Моля да приемете, че не е налице престъпление по чл.290 и да постановите оправдателна присъда.

ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Бих се съгласила с всичко, което казва колегата Д. от чисто човешка гледна точно, но не може да се избегне от това, че те са питани за факти. Ей го К. какво казва „Преди около 12 години Д. западна, заболя“. Ами Д. не е западнал преди 12 години - 2020 година. Едва 2015 г. му откриват заболяването и 2016 г. почива. Тук не говорим въобще за процедури, тук говорим за свидетелски показания, за определени възприети факти.

АДВ. Д.: /дуплика/ Има как, защото първо това, че му е открито заболяването през 2015 г., и че по-малко от година след това е починал, не означава, че преди това заболяването не е било налице. Самите наследници казват, една от тях, че той се е грижил за Д. Ш. и за имота и преди смъртта му и след това. А пък съседката на историята казва „М.

Ш. чакаше всеки петък да дойдат М. и М. от Варна, защото на тях се осланяше той“. Когато свидетелите говорят, те са свидетели на живота, свидетели на фактите от живота, не са умозаключения на някой, че щом на 15 е установен този рак, значи той е бил болен малко.

Освен това колежката твърди, че този срок няма касателство към проблема, защото тя казва и това е записано в протокола „няма пречка някой да живее в имота, ако друг иска да го придобие по давност и годините текат“. Да няма пречка и тя разсъждава така и така обяснява на тези хора, които се явят там. Да няма пречка, но ако този който живее там не е собственика на имота, който плаща режийни, плаща данъци и върши всичко онова, което владелеца - собственика за да се каже, че може той и повече. Щом тя мисли така, може ли да предаде нещо друго на явяващите се свидетели и ако се опитват да измъкнат сведения за срока който той го е гледал. На всичкото отгоре пък и доказателствата по делото са, че никога не е имал намерение подз. ми да придобие собственост и поради тази причина да симулира владение по-голямо от 10 години и пр.

4

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5