Решение № 885 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А.а като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110112658 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Л. Р. С. и П. В. С. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумите, както следва: в общ размер на 317,15лв., от които 245,48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2016г. до м.04.2018г., като не са заплатили суми за топлинна енергия отразени в изравнителните сметки с № 0012365721/31.08.2017г. за период 01.04.2017г. до 30.04.2017г., № 0012362949/31.08.2017г. за период м.07.2016г. до м.03.2017г., № 0012338968/31.08.2017г. за период м.05.2016г. до м.06.2016г., № 0014586Ш/З0.09.2018г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., №0014718467/31.10.2018г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., № 0014718186/31.10.2018г. за период м.07.2017г. до м.04.2018г. и № 0014865460/30.11.2018г. за период м.07.2017г. до м.04.2018г., 39,44лв. законна лихва за забава от 01.12.2016г. до 26.06.2019г., както и 26,77лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г. и 5,46лв. - законна лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 26.06.2019г., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.08.2019г. по ч.гр.д. № 43358/2019г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл.149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от "Топлофикация София" АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за 1 измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че с ответниците е подписан договор №31029/442509 от 10.09.2016г. за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот-кафене, находящ се в гр. С..

Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ -„Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответниците, за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответниците са изпадали в забава за тази сумата по фактурата чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответниците са имали възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предявя, възражение - чл.40, ал.2 от ОУ., каквото до настоящия момент не е постъпвало при ищца.

Длъжниците са поканени с писмо-покана да заплатят доброволно дължимата сума, като са уведомени, че ако не заплатят същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, "Топлофикация София" ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Твърди се, че въпреки отправената покана, последвало плащане не е извършено, поради което на 30.12.2021г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Топлофикация София" ЕАД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2018г. до м.04.2019г. за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата "Топлофикация София" ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор назначения особен представител на ответниците, прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва исковете по основание и размер и твърди, че ответниците не дължат, каквито и да е суми на ищцовото дружество.

Оспорва в случая да е налице основание за солидарност на ответниците.

Сочи, че в исковата молба се претендира сума от 245,48 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10.2016г. до м.

04.2018г., а след това се посочват изравнителните сметки, по които се твърди,че не са заплатени суми за топлоенергия.

Оспорва да са били изготвяни такива изравнителни сметки, както и да са били 2 извършвани замервания във връзка с отчитане на потреблението на топлоенергия.

Възразява, че за част от описаните в исковата молба изравнителни сметки се посочват отчетни периоди, които попадат извън интервала от октомври 2016г. до април 2018г., посочен в исковата молба, като период, за който се твърди да има незаплатена топлинна енергия, такива са изравнителна сметка № 0012362949/31.08.2017г. за периода м. 07.2016 г. до м. 03.2017г. относно интервала от юли 2016г. до септември 2016г. включително; изравнителна сметка № 0012338968/31.08.2017г. за периода от м. 05.2016г. до м.06.2016 г., относно целия интервал от май 2016г. до юни 2016г. включително. Сочи, че така посочените интервали попадат извън обхвата на претенцията за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от октомври 2016г. до април 2018г., като няма основание да бъдат предмет на делото суми за топлоенергия за тези интервали.

Сочи, че по делото е представен нотариален акт от 12.08.2016г. за придобиване на недвижимия имот - кафене, а ищецът е направил твърдение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия от 10.09.2016г., следователно няма основание да се претендират суми по изравнителни сметки за интервали от май 2016г. до юни 2016г. и от юли 2016г. до септември 2016г.

Посочва, че остава неясно защо за едни и същи периоди са посочени две отделни изравнителни сметки: изравнителна сметка № 0014586121/ 0.09.2018 г. и изравнителна сметка № 0014717467/31.10.2018г., и двете за период от м. 05.2017г. до м. 06.2017г.; изравнителна сметка № 0014718186/31.10.2018г. и изравнителна сметка № 0014865460/30.11.2018г., и двете за период от м. 07.2017г. до м. 04.2018г., като няма основание да бъдат начислявани два пъти суми за топлоенергия за един и същ период.

Прави възражение, че ответниците не са консумирали топлинна енергия, доставяна от „Топлофикация София" ЕАД.

Оспорва самостоятелен обект - кафене с адрес: гр. С., както и цялата сграда, в който се намира той, да са топлоснабдени от „Топлофикация София" ЕАД.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 43358/2019 г. на СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Л. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., и длъжникът П. В. С. , ЕГН **********, с адрес гр.С., да заплатят солидарно на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от К.В.Г., с адрес гр.С., сумата от 245,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.07.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 39,44 лв. за периода от 1.12.2016 г. до 26.6.2019 г., сумата от 26,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.09.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 26.6.2019 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

От приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че в процесната сграда няма общ топломер. Имотите са с апартаментни топломери. Разпределението на топлоенергията за отопление, отдадена от сградната инсталация е извършено в съответствие с Методиката за извършване на разпределение на топлинната енергия, пропроционално на отопляемите обеми по проект. Разпределението на топлоенергията за БГВ е извършено в съответствие с Чл. 68 на [2] и т.5 на посочената Методика. Изравнителните сметки са посочени в Приложение 13 към СТЕ. 4. Сума за топлоенергия за отопление, отдадена от 3 сградната инсталация - 76,12 лв. с ДДС; Сума за топлоенергия за БГВ - 79,32 лв. с ДДС;

Сума за дялово разпределение на топлоенергията - 24,70 лв.; Сума от изравняванията (за доплащане) - 77,16 лв. Общ дълг - Главница - 257,80 лв. В Исковата молба на Ищеца е посочена сума 272,15 лв - Главница - 245,48 + 26,77 = 272,25 лв., което е с 5,605% в повече от изчисленото в СТЕ. Сума за мощност не се начислява от 2007 г. В материалите по Делото няма данни за отопление на общите части на процесната сграда. Сумите за топлоенергия за имота на Ответника са начислени в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката: Цените на топлоенергията са в съответствие с пределните цени.

Разпределението на топлоенергията е в съответствие с изискванията. В процесната сграда няма абонатна станция. В процесната сграда няма общ топломер, тъй като няма абонатна станция.

От заключението по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания за топлинна енергия, касаещи процесния период. Изравнителните сметки са изготвени от „Топлофикация София" ЕАД, като това е и дружеството изпълняващо роля на фирма за дялово разпределение.

Конкретните изравнителни сметки са въвеждани в информационната система на ищеца както следва: За периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. - през м. август 2017 г. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. - през м. септември, м. октомври и м. ноември 2018 г.

Съобразно проверените документи на сайта на КЕВР, както и съобразно представените данни в СТЕ прилаганите цени по отделни фактури са коректно вписани съобразно решенията на КЕВР.

Съобразно счетоводните записвания при ищеца изчислената законна лихва е в размер на 44.12 лева, като по отделни документи след приспадане сумите по кредитни известия данните са описани в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.