Решение № 668 от 18.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000502417 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2983 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 15188/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът - Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, чрез Л. М. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 9 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.11.2017 г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Гаранционен фонд да заплати:

- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 340 лева

- на адвокат Я.Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., 1 адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 457.60 лева;

- на М. Р. А., ЕГН **********, чрез Л. М. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 128 лв.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил М. Р. А., ЕГН **********, чрез Л. М. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител да заплати на Гаранционен фонд деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 340 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата над 9 600 лв. до размер на сумата от 20 000 лева, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 11 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва нейната основателност и моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Моли въззивния съд да осъди ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - М. Р. А., ЕГН **********, чрез Л. М. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител е предявил против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 17.11.2017 г., в около 13:10 часа в гр. ***, ж.к. „Дружба 1“, на ул. „Без име“, между блок № 2 и бл. № 9, зад магазин „Фантастико“ е бил блъснат на пътното платно от лек автомобил, който се движел на заден ход.

Ищецът твърди още, че:

- лекият автомобил и водачът му не са били идентифицирани след проведени оперативно - издирвателни мероприятия от служители на СДВР – МВР;

- ПТП е настъпило в резултат на виновното поведение на неустановения водач на лекия автомобил;

- образуваното е наказателно производство;

- вследствие на настъпилото ПТП е претърпял закрито счупване на фибуларния /външния/ глезен на лявата подбедрица и контузни лявата ръка;

С предявените искове са поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г.

Поискал са ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

3

Ответникът – Гаранционен фонд е подал отговор на исковата молба /л.

56/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват:

- описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП;

- поведението на неустановения водач на неустановеното МПС да е виновно и да е в причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че ищецът се е движел по пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Единствено безспорно по делото са обстоятелствата, че:

- ищецът на 17.11.2017 г., в 17:32 часа е постъпил в УМБАЛСМ „Н.

Пирогов“ и е изписан същата вечер в 19:30 часа с издадена епикриза /л. 9 от първоинст. п-во/ от Втора клиника по ортопедия и травматология с диагноза: счупване на външен /латерален/ малеолус – закрито – ляво;

- на 17.11.2017 г. е извършен е оглед на местопроизшествие, който е започнал в 20:30 часа, т..е. след като е била издадена епикризата.

Поставената диагноза в епикризата се потвърждава от писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска експертиза /л. 81/, проведеното лечение – гипсова имобилизация и общият лечебен и възстановителен период е продължил два месеца с леко ограничен обем при екстензия и флексия.

По своите медико-биологични характеристики ищецът е претърпял една 4 средна телесна повреда, която поглъща контузията на ръката.

Ищецът има придружаващо заболяване - страда от „тежка оригофрения – средна към тежка имбецилност“ с призната преди инцидента от ТЕЛК І - ва група инвалидност /пожизнено/ с право на чужда помощ.

Вещите лица са осъществили личен преглед, но не са могли да влезнат във връзка с ищеца след поставени въпроси.

Причината за счупването на фибуларния /външния/ глезен на лявата подбедрица и контузните рани на лявата ръка може да се дължи на:

- загуба на равновесие;

- пропадане на краката на неравна повърхност или дупка на пътното платно;

- при ПТП след удар от МПС, вследствие на което ударения прави порочно стъпване върху външния ръб на ходилото;

- реакция при внезапен шум и светлина със стресиране, провокиращо последваща дефицитарно импулсивна реакция със загуба на стабилност и падане на пътното платно от собствен ръст;

В първата инстанция е прието писменото заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза /л. 92/, което се основава единствено на оскъдните данни за ПТП, извлечени от приложения Констативен протокол.

Заключението не почива на конкретни данни за ПТП, тъй като такива отсъстват.

Налице са твърденията на ищеца, чрез неговия законен представител за движение на неидентифициран лек автомобил на заден ход, която маневра не се обсъжда от вещото лице в заключението.