Решение № 2308 от 17.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2308 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330202903 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Електронен фиш серия К № 4214145 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. С допълнителни мотиви към жалбата от адв. Т.Т., приложени на лист 53 и 54 от делото, се твърди неправилно установена фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че на посоченото място на извършване на нарушението пътният знак В26 не е пораждал действие, тъй като то е било прекъснато от кръстовище, находящо се след знака, но преди мястото на заснемане от техническото средство. Поддържа в процесния пътен участък да е било приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални 1 нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 % в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от СТ. Г. Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 03.03.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 11.03.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 24.10.2020 г. в 10:25 часа на републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място жалбоподателят СТ.

Г. Н. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 113 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания лек автомобил била 90 км/ч.

Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 116 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 113 км/ч.

За това деяние и против жалбоподателя Н. в качеството му собственик на автомобила бил издаден Електронен фиш серия К № 4214145, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл.

182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

2

В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 50+650 от републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол от проверка № 2-32-20 се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с № 529 е преминало последваща периодична проверка на 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с УРИ 6207р-13251/26.10.2020 г. се установява, че на дата 24.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 29377 до 29436, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 11:30 ч. и с посока на движение на контролираните МПС от гр. Пловдив към с. Труд.

От приложената по преписката снимка № 29411 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 116 км/ч, а заснемането е извършено на 24.10.2020 г. в 10:25 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя СТ. Г. Н..

От писмо с вх. № 24391/14.05.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 12 от делото) се изяснява, че километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.

Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.

Труд към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км 50+650 на път II-64.

От писмо с вх. № 44852/09.08.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 47 от делото) се установява, че кръстовище с отбивка за „Осрам“ се намира на км 50+590 от републикански път II-64.

Изяснява се и че поради промяна в организацията на движението в участъка на лявото платно през месец април 2021 г. към пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650 от път II-64, е добавена табела Т2 (1000).

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 24.10.2020 г. в 10:25 часа на републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят СТ. Г. Н. е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 113 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с.

Труд, следователно автомобилът се е движил в посоката на намаляване на километража на пътя. От събраните като писмени доказателства справки от стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа по делото да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и конкретното му местоположение, което е на републикански път II-64, км 50+650.

Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на постъпилите справки от ОПУ – Пловдив на лист 12 и лист 47 от делото, както и на приложената схема на процесния пътен участък на лист 50 от делото се установява, че км 50+500 от републикански път II-64 се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“. Това кръстовище от своя страна се намира на км 50+590 от същия път. Следователно участъкът на км 50+500 от път II64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като неговото действие се изчерпва на км 50+590, където започва кръстовище. Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти, които нагледно са графично изобразени на схемата, приложена на лист 50 от делото. При посоката на движение по намаляването на километража на пътя първо се преминава през пътния знак В26 (60 км/ч), разположен на км 50+650 от пътя, след него на км 50+590 се достига до кръстовището с отбивка за „Осрам“, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това на км 50+500 е мястото, на което е прието да е извършено нарушението.

4

Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се пресичат републикански път II-64 с отбивката за „Осрам“, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя /лист 12 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.

Именно това кръстовище, находящо се на км 50+590 от републикански п ъ т II-64, представлява факта от обективната действителност, който осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в обжалвания електронен фиш – км 50+500 от път II-64 в посока от гр.

Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие пътния знак В26, който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че макар в писмото на лист 17 от делото да се сочи, че кръстовището с отбивка за „Осрам“, което да прекъсва действието на пътния знак В26, се намира на км 50+900 от път II-64, то това твърдение е категорично оборено по делото и не получава вяра от настоящия състав. Това е така, защото в отговора от ОПУ Пловдив на лист 47 от делото изрично е посочено, че в горецитираното писмо е допусната техническа грешка при отбелязване на местонахождението на кръстовището, както и че в действителност то се намира на км 50+590 от път II-64. Именно това е приел и съдът от фактическа страна. Изцяло в този смисъл е и извадката от географско-информационната система на АПИ, приложена на лист 50 от делото. Същевременно отново в отговора на лист 47 от делото се твърди, че към пътния знак В26 (60 км/ч) има поставена допълнителна табела Т2 (1000). Това не променя крайния извод, че зоната на действие на знака е преустановена към мястото на извършване на нарушението – км 50+500, тъй като за табела Т2 се установява да е добавена през месец април 2021 г., докато процесното деяние е от 24.10.2020 г.