Решение № 22638 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22638 гр. *****, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110158499 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 3 и сл. ЗУТОССР, във вр. с чл. 124 и сл.

ГПК.

Образувано по предявен от Е. П. Б. срещу Т. П. Н. С. Г. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е работил в СО „М. К.“ на задграничен обект ТКИД „М.“ – гр. С. в СССР в периода 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г. на длъжност „електрозаварчик – IV разряд“, при пълно работно време от осем часа, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.

В исковата молба и двете уточнителни молби от 7.11.2024 г. и от 30.10.2025 г. и уточнението от откритото съдебно заседание от 11.11.2025 г. се излагат твърдения, че на ищеца му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 80 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в размер от 609,60 лева, като му е зачетен осигурителен стаж в продължителност от 18 години 04 месеца и 00 дни. Твърди, че в периода 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г. е работил на обект на „М.“ в гр. С., СССР на длъжност ел. заварчик. Поддържа, че съгласно разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – *****-град, периодът от 1988 г. до 1990 г. не му е зачетен за осигурителен стаж, тъй като трудовата му книжка не е оформена надлежно, ТКИД „М.“ не е предал в НОИ разплащателната си документация, а в предадените в Осигурителния архив на НОИ от осигурителя „С. Х.“ /„С. Х.“ АД/ ведомости за заплати и трудовоправни документи липсва информация за ищеца за периода 02.1988 г. – 05.1990 г. Поддържа, че разплащателните ведомости и трудовоправната документация са изгубени от прекратения осигурител и поради това не са предадени в НОИ. Излага съображения, че в трудовата му книжка е удостоверено, че в периода 22.02.1988 г. – 01.04.1990 г.

1 е работил на длъжност „ел.заварчик“, но е допусната грешка при посочване на продължителността на стажа и посочено, че отработеното време е 01 години 01 месец, а в действителност е отработено времето от 02 години 03 месеца 00 дни. Поддържа, че на основание чл. 30а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (отм.) осигурителният му стаж в периода 22.02.1988 г.

– 01.04.1990 г. следва да бъда зачетен за такъв от втора категория и на основание чл. 104, ал. 2 КСО да бъде превърнат в такъв от трета категория в размер на 02 години 09 месеца 22 дни. Уточнява, че трудовото правоотношение е със СО "М. К." и е бил изпратен да работи на задграничен обект на ТКИД "Металстройкомлект" - гр. С., СССР, както и че е работил на пълен работен ден. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, поради това, че ищецът разполага с трудова книжка, в която има вписване относно този период. В условията на евентуалност поддържа, че удостоверената с думи от работодателя продължителност на осигурителния стаж в трудовата книжка на лицето е 01 година 01 месец 00 дни, която се ползва с предимство пред изписания с цифри период от 23.02.1988 г. – 01.04.1990 г. , а за останалия период е възможно същият да е ползвал неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж. Предвид изложеното, иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, а ответникът го оспорва.

Като разгледа доказателствата по делото, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от стр. 12 – 13 от Трудова книжка № ***/07.07.1981 г. на Е. П. Б.

(на лист 15 по делото) в същата е отразено, че за периода 22.02.1988 г. – 01.04.1990 г. (отразено с цифри) същият е работил на длъжността „ел.заварчик“ в „С.“ АД (правоприемник на СО „М. К.“), като е посочена (изписано с думи) продължителност на стажа от 1 (една) година и 1 (един) месец.

От приетия като писмено доказателство по делото Трудов договор (л.18-20 по делото) се установява, че на 23.02.1988 г. между СО „М. К.“ като предприятие и Е. П. Б., като работник, на основание Наредбата за условията, при които българските граждани могат да бъдат изпращани и да работят в чужбина (отм.), е сключен трудов договор за срок от две години, по силата на който работникът се е задължил да постъпи на работа на обект „М.инженеринг“, находящ се в гр. С., СССР на длъжност „ел.заварчик – IV р.“ Съгласно чл. 1 от договора брутното месечно възнаграждение на работника е 391 рубли + 20% за работа при специални условия, а съгласно чл. 2.1 работникът освен валутната заплата, получава и левова, изплащана от предприятието на организацията, в която работникът е бил на работа преди сключване на посочения трудов договор. Левовата заплата е 80% от дн. т. ст.

7,00 лв. Съгласно чл. 4, т. 2 от трудовия договор работникът се счита за назначен от датата на заминаването, т.е. от деня на фактическото напускане на пределите на НРБ.

Съгласно Справка за полагащия се и ползуван платен годишен отпуск (л. 23) ищецът Е. П. Б. е постъпил на обект „М.“ – С. в СССР на 23.02.1988 г. и е напуснал на 23.05.1990 г., като прослуженото му време е в 2 продължителност от 02 години 03 месеца 00 дни, като полагащият му се платен годишен отпуск е в размер на 67 дни.

Съгласно Служебна бележка, изх. № 1049/31.05.1990 г., издадена от СО „М. К.“, ТКИД „М.“ – ***** (л.24) ищецът Е. П. Б. е работил на обект „М.“ – С. в СССР на длъжността „ел.заварчик“ от 23.02.1988 г. до 23.05.1990 г.

От приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 150/07.03.1990 г. (л.22) се установява, че считано от 27.03.1990 г. ищецът Е. П.

Б. е върнат в НРБ и за времето 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г. ищецът е придобил право на платен годишен отпуск в размер на 67 работни дни, от които е ползвал 30 дни платен отпуск за първата година, като остатъкът от 37 дни + 2 дни за път има право да ползва от 27.03.1990 г. до 26.05.1990 г.

Видно от Заповед № 078/16.04.1990 г., издадена от ТКИД „М.“ (л.21) ищецът Е. П. Б. е освободен от длъжността „ел.заварчик – IV р.“ при обект „М. – С.“, считано от 23.05.1990 г. В заповедта е посочено, че за прослуженото време на обект „М. – С.“ от 23.02.1988 г. – 22.05.1990 г. на ищеца се разрешава 39 дни домашен отпуск.

Съгласно мотивите на Разпореждане от 08.07.2024 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на НОИ – гр. ***** (л.32) съгласно заповед за прекратяване като самостоятелен осигурител ТКИД „М.“ гр. ***** не е предал разплащателна документация. В предадените съгласно чл. 5, ал. 10 КСО от осигурителя „С. Х.“ /С. Х./ АД гр. ***** ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратен осигурител без правоприемник в осигурителния архив на НОИ липсва информация за лицето за периода м.02.1988 г. м.05.1990 г.

Видно от удостоверение, изх. № 5510-09-9/26.09.2024 г. (л.33), издадено от Териториално поделение на НОИ – гр. ********* в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват данни за положен труд от ищеца Е. П. Б. в периода от м.02.1988 г. до м.05.1990 г. при работодател/осигурител „С. Х.“/ „С. Х.“ АД. Посочено е, че ТКИД „М.“ – ***** като самостоятелен осигурител не е предал разплащателната и трудовоправната документация в отдел „ООА“ с. *******.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред - за установяване на трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното Т. П. Н. О. О., а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното Т. П. Н. О. О..

Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.

В настоящия случай по делото е представено и прието удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, издадено на 26.09.2024 г. от ответника ТП на НОИ – *********, на посоченото от ответника правно основание – чл. 5, ал. 2 от 3

ЗУТОССР, в което е удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен труд от лицето Е. П. Б. при работодател/осигурител „С. Х.“ /“С. Х.“/ АД, гр. *****. Посочено е, че ТКИД „М.“ гр. ***** като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и трудовоправна документация в отдел „ООА“ с. *******. Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник.

От представеното удостоверение се установява, че в предадените от „С.

Х.“ АД разплащателни ведомости липсват данни за ищеца за периода м.02.1988 г. – м.05.1990 г., а от мотивите на разпореждането от 08.07.2024 г. става ясно, че ТКИД „М.“ гр. ***** е прекратил дейността си като осигурител без да предаде разплащателната си документация в НОИ. Следователно, трудовоправните документи относно стажа на ищеца Е. П. Б. в периода м.02.1988 г. – м.05.1990 г. са загубени, което обуславя допустимостта на установителения иск, предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по Дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Указ № 256 от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, или са били членове на ТКЗС.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата за условията, при които българските граждани могат да се изплащат и да работят в чужбина (отм.) изпратените на работа в чужбина по реда на тази Наредба подлежат на осигуряване по държавното обществено осигуряване съгласно с действуващите законни разпоредби в Народна република България. Ако със съответната страна е сключена спогодба за социално осигуряване, прилагат се нейните разпоредби, при положение, че не е договорено друго с чуждата страна.

Съгласно чл. 10, ал. 4, вр. чл. 2, б. „б“ от Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване (отм.), социалното обезпечаване на работещите в предприятия на едната държава, изпращани на временна работа на територията на другата държава, се осъществява от компетентните органи на държавата, която е изпратила работещия.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че ищецът за процесния период е бил зает като работник в предприятие, което го е изпратило на работа в СССР, съдът намира, че ищецът е подлежал на осигуряване по българското законодателство по реда на дял III КТ от 1951 г. (отм.). В тази връзка са и чл.

10 и чл. 14 от трудовия договор от 23.02.1988 г.

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на заявената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните по делото писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор се установява, че трудовият договор между ищеца и СО „М. К.“ за работа на обект „М.-инженеринг“ – С., СССР е сключен на основание Наредбата за условията, при които българските граждани могат да се изпращат и да работят 4 в чужбина (отм.).

Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30e35687-2e10-4ead-abc7-f4f2d7a7b547