Определение № 25 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503374 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), действаща чрез процесуалния си представител, срещу определение №1151/29.09.2025 г. по гр. д. №1117/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение №425/30.07.2025 г. в частта за присъдените на ответниците разноски.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се съображения, че окръженият съд е неправилно е присъдил в полза на ответниците съдебни разноски, тъй като в случая такива не се дължат съгласно чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ. На следващо място се излагат доводи, че присъдените размери на адвокатско възнаграждение както за исковото, така и за обезпечителното производство, са прекомерни, поради което първата инстанция е следвало да ги намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в значителна степен. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като бъдат намалени съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК размерите на присъдените в полза на ответниците адвокатски възнаграждения.

Ответниците по частната жалба - Б. Е. Л., П. Б. Л. и М. А. Л., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали в установения от закона срок отговор, с който се излага съображения за неоснователност на частната жалба. Моли се обжалваното определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от 1 заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

С решение №425/30.07.2025 г., постановено по гр. д. №1117/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, са отхвърлени предявените от КОНПИ искове срещу Б. Е. Л., П. Б. Л. и М. А. Л. за отнемане на основание чл. 144 вр. чл. 142, ал. 1 вр. чл. 141 ЗОНПИ на подробно описано имущество от ответниците. С посоченото решение в частта за разноските КОНПИ е осъдена да заплати съответно в полза на Б. Е. Л., ЕГН **********, сумата от 2300 лева, представляваща направени от него разноски по исковото дело, и сумата от 1875 лева, представляваща разноски, сторени от същия по обезпечителното производство, в полза на П. Б. Л., ЕГН **********, сумата от 1800 лева, представляваща направени от него разноски по исковото дело, и сумата от 1860 лева, представляваща разноски, сторени от същия по обезпечителното производство и в полза на М. А. Л., ЕГН **********, сумата от 1800 лева, представляваща направени от нея разноски по исковото дело, и сумата от 1860 лева, представляваща разноски, сторени от същата по обезпечителното производство.

С процесното определение №1151/29.09.2025 г. Окръжен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователно искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение №425/30.07.2025 г. в частта за присъдените на ответниците разноски. В мотивите на определението е прието, че разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ не може да намери приложение в случая, защото липсват доказателства, че на проверяваните лица е била връчена покана по чл. 136 ЗОНПИ и че са им били дадени възможностите по чл. 138 ЗОНПИ. На лист 2078 от първоинстанционното делото, том VII, се намира товарителница от „Express one“, но тя не съдържа дата на получаване на документите и подпис на получател. Освен това в случая фактическата и правна сложност на делото е изключително висока.

Материалният интерес е голям. Обемът на доказателствения материал е огромен - делото „набъбна“ до 12 тома. Проведени са няколко открити съдебни заседания. Процесуалният представител на ответниците – адв. Б. изключително активно и всеотдайно е участвал във всички тях и е извършвал процесуални действия. Събирани са не само писмени доказателства, а и гласни такива. Изслушани са цели 3 експертни заключения. Срещу всеки от ответниците са предявени неоснователни искове с различен интерес, като неоснователно е поискано отнемането на различно имущество от всеки от тях.

Исковете са предявени съвкупно по настоящото производство и наистина защитата срещу същите е извършвана едновременно, но това съвсем не означава, че не са осъществени процесуални действия за всеки ответник.

Направени са отделни доказателствени искания и отделни анализи на имуществото и паричния поток за всеки от тримата ответници. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, окръжният съд е заключил, че присъдените с решението суми са напълно адекватни на свършената работа от адв. Б. и не следва да бъдат редуцирани.

Определението на Окръжен съд - Благоевград по реда на чл. 248 ГПК е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд 2 в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно.

Настоящият съдебен състав намира на първо място, че съображенията на първата инстанция, че в случая не може да намери приложение чл. 156, ал.

6 ЗОНПИ, са правилни. Действително по първоинстанционното дело липсват доказателства че на проверяваните лица Б. Е. Л., П. Б. Л. и М. А. Л. е била връчена покана по чл. 136 ЗОНПИ и че са им били дадени възможностите по чл. 138 ЗОНПИ. Както обосновано е отбелязал окръжният съд, на л. 2078 от първоинстанционното делото, том VII, се намира товарителница от „Express one“, но тя не съдържа дата на получаване на документите и подпис на получател. Освен това в разглеждания случай неприложима е въобще разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ. Същата гласи, че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и те не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода му.

Смисълът на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ е, че Комисията не следва да дължи разноските, направени заради поведението на ответниците, изразяващо се в непредставяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ (притежаваното имущество; банковите сметки в страната и в чужбина; източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството; сделките с имущество през проверявания период и източниците на средствата за извършването им; задълженията към трети лица; други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице) в административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, но само ако и доколкото тези доказателства са били от естество да повлияят решението на Комисията по чл.

140, ал. 2 ЗОНПИ - дали да е такова по т. 1 (за прекратяване на производството по преписката) или по т. 2 ( за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество). Така изясненият смисъл на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ задължава ищецът, когато се позовава на приложението й, да се обоснове, като посочи кои са онези доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза, имащи отношение към решението на комисията да предяви иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ. В случая е отправено напълно бланкетно искане за приложение на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ. Също така решението на КОНПИ да предяви процесните искове не е обосновано от каквото и да е поведение на ответниците, а отхвърлянето им като неоснователно се дължи най-вече на съобразяването с ТР № 4/21 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което приложението на чл. 156, ал. 6 ГПК е изключено.

На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че относно присъдените разноски в полза на ответниците са представени по време на последното проведено открито съдебно заседание пред окръжния съд надлежни списъци по реда на чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за тяхното заплащане, включително относно заплатено адвокатски възнаграждения от Б.

3

Е. Л., П. Б. Л. и М. А. Л. за процесуалното представителство по обезпечителното производство. Процесуалният представител на КОНПИ в това открито съдебно заседание не е направил възнаграждение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, а само е възразил че на основание чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ на ответниците разноски въобще не се дължат. След като процесуалният представител на КОНПИ не е възразил за прекомерност на размера на заплатени адвокатски възнаграждения в хода на проведеното на 17.07.2025г. о. с. з. по делото, съдът при присъждането им с решение №425/30.07.2025 г. не е имал основание да обсъжда този въпрос и правилно ги е присъдил в пълен размер. Недопустимо е възражението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се релевира за първи път с молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, при положение че до приключване на последното съдебно заседание по делото и при осигурена възможност за това ищецът не е оспорил като прекомерен размера на посочените в списъците по реда на чл. 80 ГПК адвокатски възнаграждения, изплатени от ответниците.

За пълното на изложеното следва да бъде добавено и според настоящият съдебен състав, вземайки предвид високата фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител на ответниците работа както по исковото, така и по обезпечителното производство намира, че присъдените от първата инстанция размери на адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Напротив същите са съответни на извършена от процесуалния представител на ответниците правна защита и следва да бъдат възстановени от ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В тази насока е напълно съобразено решението на втори състав на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C- 438/22.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1151/29.09.2025 г., постановено по гр. д. №1117/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503374 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), действаща чрез процесуалния си представител, срещу определение №1151/29.09.2025 г. по гр. д. №1117/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение №425/30.07.2025 г. в частта за присъдените на ответниците разноски.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се съображения, че окръженият съд е неправилно е присъдил в полза на ответниците съдебни разноски, тъй като в случая такива не се дължат съгласно чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ. На следващо място се излагат доводи, че присъдените размери на адвокатско възнаграждение както за исковото, така и за обезпечителното производство, са прекомерни, поради което първата инстанция е следвало да ги намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в значителна степен. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като бъдат намалени съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК размерите на присъдените в полза на ответниците адвокатски възнаграждения.