Решение № 164 от 05.06.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1040/2024
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Жулиета Цонева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 15 · Закон за енергетиката
- § 27, б. "г" · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Нови пазар, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПредС.ел:
Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № *0243620101040 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.” № *, В. Т., к. Г, представляван заедно от членовете на Управителния съвет- П.С.С., Р.Й. И. и И. А. И., по делото от пълномощник, е депозирал искова молба против В. Р. С. с ЕГН **********, гр. Н., обл. Ш., ул. „И.“ № *, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 172,61 лв- главница, представляваща незаплатени мрежови услуги по фактури за периода от 14.06.2022г. -14.06.2023г., както и 32,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 04.06.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба е изнесъл данни, че че „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *** и В.
Р. С. били страна по договор за доставка на електрическа енергия от последна инстанция.
Ищецът бил краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна Б., за което имал издадена лицензия. Твърди се, че ищецът изпълнявал своите задължения по договора добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение като осигурявал непрекъснато необходимото количество енергия в обекти, находящи се в гр. Н., ул. „И.“ № *, които в системата на „Енерго-Про продажби“ АД били с клиентски номер *** и кодов номер *** за обект ***-* и *** за обект ***-* ТП „И.“. На обект с абонатен номер 1
***-* бил монтиран електромер №***, отразено в констативен протокол №***г., а впоследствие демонтиран на 17.03.2023г. , обективирано в констативен протокол №*. В обект *** бил монтиран електромер № *, отразено констативен протокол № ***г., а впоследствие демонтиран на 12.05.2023г. , обективирано в констативен протокол № ***.
Ищецът сочи, че ответникът бил небитов абонат, доколкото осъществявал стопанска дейност като физическо лице-търговец с ЕТ „В. Р.-С.“ в двата обекта и не е потребявал електрическа енергия, но резервирал / ангажирал/ капацитет от електроразпределителната мрежа като му била предоставена мощност за обект с № *** от 8kW, а за обект с № ***, т.е. на ответника били предоставени мрежови услуги „достъп до разпределителната мрежа“, чиято цена била определена от КЕВР като дължима за кВт предоставена мощност на ден.
Тъй като в периода 14.06.2022г.-14.06.2023г. ответникът не заплащал предоставените му мрежови услуги в двата обекта, за които били издадени фактури- **********/ ***/ 1***/ 1***/ ***/ ***, ***/ ***г., **********/ ***., ***/ 1***, ***., ***г., ***г., ***г. и ***г. с получател „С. ЕТ В. Р., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание по чл. 410 от ГПК и образувано чгр.д. № 717/2024г. по описа на Районен съд-Н., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 393/10.06.2024г. Същата била получена от ответника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възразил срещу нея, което дало основание за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът обосновава правния си интерес от депозиране на настоящия иск срещу ответника В. Р. С. предвид, че получател по процесните фактури е ЕТ „С.-В. Р.“ и задълженията са възникнали след заличаването му, с мотив, че правния статут на едноличния търговец е уреден в ТЗ и по-конкретно в чл. 56 от ТЗ, където е посочено, че ЕТ е дееспособно физическо лице с местоживеене в страната, т.е. регистрацията на едно лице като едноличен търговец не създава нов правен субект, различен от регистриралото се като физическо лице. Наред с това със заличаването на едноличния търговец от ТР, той губел качеството си на търговец, но физическото лице продължавало да съществува и съответно да отговаря пред кредиторите с цялото си имущество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Р. С. не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощници, които поддържат исковата молба. Поддържат и становището, обективирано в писмена молба, представена по-рано, че по делото не следвало да бъде изготвяна допуснатата и назначена по почин на съда съдебно-техническа-икономическа експертиза, тъй като след завеждането на иска били възникнали нови обстоятелства, изразяващи се в извършено погашение на главницата по всички фактури, което обаче не било осъществено на каса, поради което се предполагало, че ответникът не знаел за задълженията си за мораторна лихва. Направеното плащане следвало да се интерпретира като извънсъдебно признание на иска. Със същата молба направили и алтернативно искане в случай, че ответникът в първото по делото заседание оспорел задълженията си за мораторна лихва и в случай, че съдът не притежавал необходимите знания, да бъдело назначена само икономическа експертиза относно тези лихви. Във второто по делото заседание, което съдът насрочил с оглед даване възможност на ищеца да внесе необходимия депозит за изготвяне на допусната по делото експертиза, 2 същият не изпраща представители, а депозира две писмени становища. В едното сочи, че не бил съгласен с назначаването на съдебно-техническа-икономическа експертиза, поради което депозит нямало да бъде внесен, тъй като считал делото за изяснено от фактическа и правна страна съответно било безпредметно утежняването на процеса с допълнителни деловодни разноски. Във второто-поддържа, че делото било изяснено от фактическа и правна страна. Обърнал внимание, че съдът разполагал и с други способи за изясняване на фактите по делото в това число и със снабдяване с документи от трето лице, обяснения на страна и др. В случай, че съдът счетял, че следва да се назначи експертиза, то средствата за заплащането й да бъдат осигурени от бюджета на Районен съд-Нови пазар.
Ответникът се явява в първото по делото заседание и оспорва исковата молба.
Твърди, че е продал имота, че нямал фирма, нямал *, и че не дължал пари на ищеца. От двадесет години живеел в Х. и един път годишно идвал в Б..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прецени същите поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна.
На административен адрес в гр. Н., Ул. „И.“ № * бил ситуиран недвижим имот, представляващ двуетажна къща. Ответникът В. Р. С. бил регистран като едноличен търговец със фирма, под която ще извършва дейност ЕТ „В. Р.-С.“, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „И.“ 4. Регистрацията му като едноличен търговец била с оглед осъществяване на собствена стопанска дейност-изработка и продажба на закуски в навес, намиращ се в двора на двуетажната къща. Тъй като това не се случило на 01.01.2012г. регистрацията на едноличния търговец била прекратена.
В двуетажната къща живеели и други хора, роднини на ответника. На 25.10.2006г. С.
В. Р. и Г.Н. Р. продали на Г.Х. С. втория етаж от недвижимия имот, както и учредили право на ползване на Х.М.. С., а на 04.08.2023г. С. В. Р., С. В. Р. и Седа С. В. продали на С. С. В. идеални части от втория етаж на имота.
В системата на „Енерго Про продажби“ АД за административен адрес, находящ се в гр. Н., ул. „И.“ № * съществували обекти с абонаментен номер ***-*, на който бил монтиран електромер с №***, и с абонаментен номер ***, на който бил монтиран електромер с № *.
Клиентският номер за двата обекта бил ***.
На 18.01.2021г. по постъпило заявление за обект с абонаментен номер *** с титуляр ЕТ „В. Р.-С. “ в присъствието на С. В., бил монтиран нов електромер с номер ***, който на 17.03.2023г. бил демонтиран.
На 18.01.2021г. по постъпило заявление за обект с абонаментен номер *** с титуляр ЕТ „В. Р.-С. “ в присъствието на С. В., бил монтиран нов електромер с номер ***, който бил демонтиран на 12.05.2023г.
Ищецът издал фактури с номера **********/ ***/ 1***/ 1***/ ***/ ***, ***/ ***г., **********/ ***., ***/ 1***, ***., ***г., ***г., ***г. и ***г. с получател „С. ЕТ В. Р., за предоставени в периода 14.06.2022г.-14.06.2023г. мрежови услуги в двата обекта на обща стойност 172. 61 лв.
Тъй като задълженията по фактурите не били платени на 04.06.2024г. ищецът депозирал пред Районен съд-Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 717/2024г. На 10.06.2024 г. била 3 издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 393/10.06.2024г., която била връчена на ответника на 12.06.2024г. В едномесечния срок същият депозирал възражение по чл. 414 от ГПК , че не дължи вземанията на ищеца по заповедта.
На 15.08.2024г. били платени задълженията по фактури с номера **********/ 14.06.2022г. на стойност 13,88 лв., ***/ 13.07.2022г. на стойност 13,44 лв., ***/ 12.08.2022г. на стойност 15,47 лв., ***/ 14.09.2022 г. на стойност 15,47 лв., ***/ 14.10.2022 г. на стойност 14,98 лв.
На 19.12.2024г. били платени задълженията по фактури с номера ***/ *** г. на стойност 15,47 лв., **********/ 14.12.2022 г. на стойност 14,98 лв., ***/ 13.01.2023 г. на стойност 15,47 лв., **/ 14.02.2023 г. на сойност 15,47 лв., *** г. на стойност 13,98 лв., *** г. на стойност 12,36 лв, *** г. на стойност 8,32 лв. и *** г. на стойност 3,32 лв.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са предявени от "Енерго-про продажби" АД гр. В. по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В. Р. С. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 393/ 10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 717/2024 г. на Районен съд-Нови пазар, и след направено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
Относно основателността на предявените искове следва да бъде отбелязано, че в производството по чл. 422 от ГПК, съществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение се установяват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като и в това производство намира приложение нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
С оглед изложеното съдът следва да отчете настъпилото изпълнение на част от задълженията по посочените по- горе фактури в хода на исковото производство-тези за главница, но в смисъл такъв, че от него не може да се направи извод, че ответникът е признал задълженията, предвид неговото становище, че оспорва исковата молба, че не дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение, че е продал имота на други лица, както и че не развива стопанска дейност в него, като последното пък е основание за преценка дали ответникът е небитов абонат.
От събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира исковете за неоснователни и недоказани.
В тежест на ищеца „Енерго -Про Продажби“ АД с оглед наведените в исковата молба твърдения е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по повод доставка на електроенергия и мрежови услуги за процесните обекти на потребление, в това число и качеството на ответника на „небитов абонат“, осъществяващ стопанска дейност като 4 физическо лице-търговец с фирма „ЕТ „В. Р. С.“ в търговски обект *.