Протокол № 33 от 01.04.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 33 гр. Перник, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Търговско дело № 20241700900001 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За молителя Национална агенция по приходите се явява ЮК А. А..

За дружеството длъжник „Ф. Д.“ ЕООД се явява ЮК И.

Явява се вещото лице.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва постъпило писмено становище от НАП чрез ЮК А..

Съдът намира, че по същото следва да се произнесе след като се изслуша вещото лице.

Сне самоличността на вещото лице, както следва:

Я. П. А. – ** г. българка, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните.

Напомни на вещото лице отговорността по чл.291 от НК.

Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице – Представила съм заключение, което поддържам.

На въпроси на съда.

Вещото лице – Експертизата съм изготвила на база счетоводни данни, които включват и активите, и пасивите към датата на изготвяне на заключението. Всички вземания съм взела предвид на дружеството длъжник, както и всички негови задължения, посочени в актива и пасива на баланса.

1

На въпроси на ЮК А..

ЮК А. - На стр.7 и стр.8, таблица №4 от изготвеното заключение, сте отговорили на въпрос № 6, относно структурата на краткотрайните активи, като сте съставили списък на краткосрочните вземания и се посочат длъжниците, размерът и падежа на всяко вземане. В цитираната табл. № 4 на стр.7 е посочен срокът за плащане на задълженията на 14 длъжници към „Ф. Д.“ ЕООД по счетоводна сметка „Клиенти 411“ отразени по баланса, като „Вземания от клиенти“. В същата тази таблица на стр. 8 от заключението отнасяща се до вземания на „Ф. Д.“ ЕООД осчетоводени в балансите като „Други вземания“ не сте посочили падежът на всяко вземане така, както е формулирана задача № 6 от допуснатата експертиза, а сте посочили единствено длъжниците по съответните счетоводни сметки с размера на техните задължения.

Въпросите са следните:

Каква е причината за неизготвяне на заключението изцяло в съответствие допуснатия въпрос, т. е., защо заключението не посочва на стр. 8, табл. 4 срока за плащане на другите дебитори с аналитична разбивка по счетоводна сметка 4862, с наименование „Други разчети по договори за цесии“ и счетоводна сметка 498 с наименование „Други дебитори“ така, както е посочен срокът за плащане на вземания от клиенти счетоводна сметка „Клиенти 411“. При изготвянето на заключението на вещото лице представени ли са първични счетоводни документи, от които да е видно какъв е произхода и основанията на тези вземания, в т. ч. и условията по тях и които да обосновават счетоводните записвания, или на вещото лице са предоставени справки и извлечения по счетоводни сметки, обстоятелство, което е изложено от вещото лице на стр. 16 от заключението, относно анализът на счетоводните баланси в раздел „Вземания“. В този смисъл счита ли, че воденото счетоводство е редовно.

Вещото лице – След предоставените ми извлечения и разпечатки по счетоводни сметки, направения анализ по тях съм изискала, но не ми бяха предоставени договорите на основание, на които са възникнали вземания по договори за цесия осчетоводени в сметка 4862, от които да видя какъв е падежа на плащанията.

Информацията е взета от разпечатката от счетоводната сметка Същото се отнася и за сметка 498 „Други дебитори“. Тъй като не съм проверявала първични счетоводни документи, не мога да кажа дали е водено редовно счетоводство.

ЮК А. – Предвид липсата на конкретен отговор по формулирания въпрос № 6 от допуснатата експертиза за посочване на падежа на всяко вземане счетоводно отразени в балансите в раздел „Други вземания“, моля да се даде възможност на вещото лице да коригира заключението съгласно поставената формулировка. В случай, че това не бъде уважено, моля на осн. чл. 201, изр. 1 от ГПК да се допусне допълнително заключение, като вещото лице след извършването на реална проверка за документална обоснованост на осчетоводените от ответника краткосрочни вземания 2 към трети лица да посочи падежа на всяко вземане счетоводно отразено в балансите в раздел „Други вземания“. Моля на осн.чл. 190 от ГПК да задължите ответната страна „Ф. Д.“ ЕООД да предостави по делото първични счетоводни документи, които документално обосновават счетоводните вписвания в балансите за наличието на краткосрочни вземания към трети лица. Доказателственото искане е с оглед на действителните стойности на редовните счетоводни вписвания и доказване на съществуването и ликвидността на осчетоводените в значителен размер „Краткосрочни вземания към други контрагенти“. В случай, че ответникът не изпълни дадените указания на осн. 190, ал.2 от ГПК, вещото лице да даде алтернативно заключение по въпроса, като изключи от краткотрайните активи онези вземания, за които не са представени първични документи доказващи, че вземанията са възникнали в рамките на предходните 365 дни, или периодът на тяхното събиране е в рамките на 365 дни.

Въпрос на ЮК А. – На стр. 14, табл. 9 от изготвеното заключение сте отговорили на въпрос № 7.4, относно периодите на събиране на вземанията. В цитираната табл. 9 е посочен периода на събиране на вземанията от всички клиенти в агрегат за съответната година, като не е посочен периода на събиране на всяко едно отделно вземане, дали е в период до 365 дни, или над 365 дни, така, както е формулирана задача 7.4 от допусната експертиза. Въпросът е следния: Каква е същностната характеристика на посочените в експертизата десетки хиляди единици, периоди на събиранията от клиенти.

Вещото лице – През анализирания период постъпилите суми по банкови сметки и в каса на дружеството са в много малък размер, съпоставени с размера на вземанията, съответно задълженията. По формулите, които се използват и приети в практиката при изчисляване на показателите за обращаемост на активи, се получават брой дни в хиляди дни, точно по тази причина. Вземанията са в хиляди лева, а постъпленията са в много малък размер и се получава много ниска събираемост на вземанията. Част от вземанията и задълженията на дружеството се погасяват чрез едни възлагателни писма, по прието е да са протоколи за прихващания и вземания на задължения, на тези показатели не съм ги взела предвид, защото те не са постъпили суми по сметките на дружеството макар, че са вземания и задължения. При включването на тези суми обращаемостта в дни ще бъде малко по-ниска.

ЮК А. – Искате да кажете, че ако в една календарна година 365 дни като период на събиране, както сте посочили за 2022 г. период на събиране в дни 22342 дни се изчислява, че събираемостта за 2022 г. е 62 години. За 2021 г. сте посочили 12578, излиза период на събиране на всички клиенти 34 г. и т.н.

Вещото лице – Точно така се получава.

ЮК А. - Предвид липсата на конкретен отговор по формулирания въпрос 7.4 от допуснатата експертиза, моля на осн. чл. 201 изр. 1 от ГПК, да се допусне 3 допълнително заключение на експертизата, като вещото лице да определи периодите на събиране на всяко едно осчетоводено вземане до 365 дни, или над 365 дни. В случай, че вещото лице установи, че са осчетоводени краткотрайни активи вземания по балансите на дружеството, които са със срок на събиране повече от една година, да се даде алтернативно заключение, като изчисли показателите за ликвидност, коефициент на бърза, обща, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството, като при изчисляването им като част от краткотрайните активи на „Ф. Д.“ ЕООД, да се вземат предвид само вземанията на дружеството, които са с период на събиране до 365 дни.

Вещото лице – Може да не са платили в срока, но го приемаме до 365 дни.

Правилно ли разбирам въпроса?

ЮК А. – Да.

На въпроси на ЮК И.

ЮК И. - На стр. 10 в таблицата за показатели за ефективност, изключая 2021 г., Ковид кризата и т. н., работата на дружеството за периода 2020г.-2022г.-2023г.-2024г. се характеризират с положителни резултати и печалба при запазване на тази тенденция означавали ли, че дружеството може да подобри показателите си за ликвидност.

Вещото лице – Нямам бизнес план, от който да правя изводи, дали дружеството би продължило да работи в каква сфера, какви разходи и приходи предвижда, за да очертая за бъдеще време очаквания за ликвидност на показателите. Показателите за ефективност не винаги са свързани с финансовия резултат на дружеството. То може да отчита счетоводна печалба и в същото време да не разполага с ликвидни средства за погасяване на краткросрочни вземания за съответния период. Предвид задълженията публични и към доставчици се вижда, че ликвидните средства са под необходимите по периоди, на които съм правила анализ.

Въпрос на ЮК И. - На стр. 11 относно стойността на коефициентите за ликвидност, ноторно известен е факта за икономическата криза, която последва Ковид кризата, да се запазят много стопански субекти получиха държавна помощ. Към настоящият момент доколкото ми е известно дружеството, което представлявам не е получило такава, но не мога да съм сигурна. В тази връзка искам да поставя задача на вещото лице дружеството получавало ли е такава помощ или данъчни облекчения, както това се получи с повечето стопански субекти. Доколкото ми е известно на мен, дружеството не е получавало такава помощ.

Въпрос към вещото лице от ЮК И. - Вие използвате термина практиката, какъв смисъл влагате в понятието практиката, тези коефициенти еднакви ли са за всички субекти на стопански живот и от кога е наложена тази практика, има ли легална дефиниция на тази дума, която използвате „практиката“. На стр.11 я използвате.

Вещото лице – Финансовите анализи на дейността на дружествата на всички дружества и икономически субекти е една много сложна и продължителна дейност. В 4 тази връзка има направени изследвания, публикации относно начина на изчисляване на съответните показатели. Ползвала съм точно такива публикации, които се прилагат в практиката за изчисляване на показатели. Тези показатели се ползват и от одиторите при изчисляване на показателите и съответно за становища изразени за диапазона допустим за финансовите показатели на всяко дружество. Няма конкретни разделения и диференциране на показателите по отрасли. Единствено влияние оказва дейността на дружеството по отношение обращаемостта на материалните запаси предвид дали е краткосрочен или дългосрочен производствения процес. При изчисляване на показателите за ликвидност, за финансова автономност, сферата на дейност на търговския субект няма значение.

Въпрос към вещото лице от ЮК И. – На стр. 12, табл.№ 6, Вие показвате, че плащанията не са спирали. Това, така ли е и от тези плащания има ли към НАП.

Вещото лице – Табл. № 6 съм я изготвила на база оборотни ведомости по финансови години, не съм изследвала въпроса дали и в какъв размер е извършено плащане от банкова сметка, или от средства в брой на публични задължения.

Дружеството от 2022 г. няма банкова сметка, получава и плаща само в брой. През 2024 г. от главна книга на сметка „Каса“ не е осчетоводено плащане към НАП.

Въпрос от ЮК И. към вещото лице – На стр. 19 по въпрос № 8 за разглеждания период дружеството не работи само на загуба, причините ги изтъкнах по-горе, има печалба и това означава ли, че финансовите затруднения са с временен характер.

Вещото лице – На предишен въпрос отговорих, че счетоводната загуба или печалба, не оказва влияние върху състоянието на дружеството. Не мога да определя в момента дали е трайно, или не. Структурата на баланса, който е на стр. 9, раздел ІІІ нетен оборотен капитал, както и по надолу съм описала, нетния оборотен капитал от 2021 г., 2022 г., 2023 г. и към края на м.02.2024 г. е с отрицателна стойност, т. е. дружеството е декапитализирано. Дружеството не разполага със собствени материални активи, разполага с много малък размер и те са движими вещи, т. е., то е зависимо от събиране на вземанията си и дружеството се финансира от привлечени средства от доставчици.

ЮК И. – Не мога в момента да взема становище по исканията на молителя.

Разпечатката съдържа 49 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30e26c71-af65-4757-be4d-eedab7946131