Решение № 177 от 07.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ихтиман, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200171 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано във връзка с жалба от Й. Х. Л. ЕГН ********** от гр. София срещу Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-53 от 11.03.2024 г., издадена от М. И. *--*, на длъжност "полицай“ при РУ-Ихтиман, с искане за нейната отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. П., който поддържа жалбата.

Пред съда ответникът по жалбата – полицай М. Д. оспорва жалбата.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащ на обжалване пред РС - Ихтиман индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-53 от 11.03.2024 г. издадена от М. И. *--*, на длъжност "полицай“ при РУ-Ихтиман жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Районно управление-Ихтиман.

Жалбоподателят е отказал да получи заповедта за задържане, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля * М..

Заедно със заповедта за задържане е съставен и протокол за личен обиск , като жалбоподателят е попълнил и декларация за правата на задържано лице, което обстоятелство е потвърдено от заключението на допуснатата почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло.

Посочено е в заповедта, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с водено разследване за 1 извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Оспорената заповед е издадена от лице от състава на РУ - Ихтиман към ОДМВР София, чиято посочена в заповедта конкретна длъжност го определя като полицейски орган по смисъла на чл. 57, вр. чл. 56 ЗМВР, който е материално компетентен за издаването й.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и е подписана от полицейския орган и от задържаното лице в съответствие с чл. 74, ал. 3 ЗМВР.

От показанията на свидетелите * се установява, че Й. Л. е бил задържан в РУ на МВРИхтиман след като е бил спрян за проверка при управление на МПС и при извършен тест, той е дал положителен резултат за употреба на амфетамини.

От своя страна св. * Л., който е баща на жалбоподателя, твърди, че след като е бил уведомен за задържането на сина му незабавно е дошъл в гр.- Ихтиман, а Й. е бил освободен след като му е била взета кръвна проба.

При преценката на законността на задържането съдът съобрази Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г., съгласно което член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

Със сходен смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.

От друга страна обаче, съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта.

Следва да се има предвид, че задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер Оспорената заповед е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Известно е, че целта на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предотврати или преустанови извършването на престъпление, да се предотвратят или преустановяват последиците от същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта.

2

От материалите по делото е видно, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с основанията за задържането му, независимо, че не е получил препис от заповедта, като продължителността на самото фактическо задържане е била обвързана с постигането на целите му – а именно осигуряване на лице, което да получи управлявания от Л. лек автомобил и съотв. даването на биологични проби за изследване в медицинско заведение с оглед установяването дали в действителност е било извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

В случая липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност жалбоподателят да се укрие. Същевременно обаче наложената принудителна административна мярка е насочена от една страна към предотвратяване на извършването на престъпление - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, и от друга страна обезпечава на явяването на съответното лице в лечебното заведение, за да се гарантира спазването на надлежния ред за установяване на употребата на алкохол по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваната заповед за задържане е издадена при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на производството жалбоподателят дължи сторените от съда разноски, а именно възнаграждението на вещото лице по почерковата експертиза РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Х. Л. ЕГН ********** от гр. София срещу Заповед за задържане на лице рег. № 274зз-53 от 11.03.2024 г., издадена от М. И. *--*, на длъжност "полицай“ при РУ-Ихтиман.

ОСЪЖДА Й. Х. Л. ЕГН ********** от гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на РСИхтиман сумата от 227,34 лв. (двеста двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3