Решение № 394 от 11.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

А. Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20244100500241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.11.2023 година, постановено по гр.дело № 197 по описа на С.ски районен съд за 2023 година, предявеният от „Р.“-ЕООД, гр. С., против Д. Н. И. иск, с който се търси сумата от 1 743 лв., твърдяна да е платена на ответника без основание, ведно със законна лихва и разноски е отхвърлен като недоказан и неоснователен. В тежест на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „Р.“-ЕООД, гр. С., с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо претенциите според заявеното. Съдът игнорирал важни за спора доказателства и неправилно приложил материалния закон.

Ответникът по жалбата - Д. Н. И. - излага доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 55, ал.1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „Р.“-ЕООД, гр. С. - излага в исковата си молба, че на ответника с три банкови превода е платил 1 743 лв. Като твърди това да е станало без 1 основание, по реда на настоящото производство претендира връщане на сумата ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - Д. Н. И. - признава плащанията по банковата си сметка.

Оспорва исковете с довод да се касае за суми, дължими на сина му И. Н.. Той бил в трудово правоотношение с ищеца, плащания по което работодателят следвало да прави по сметка на ответника. Процесните преводи са вземания на И. Н. по договора му с ищеца. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложените платежни документи, че ищецът е платил исковата сума по банковата сметка на ответника.

Ищецът и И. Н. са сключили трудов договор, по силата на който последният е поел задължението да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил срещу възнаграждение от 650 лв. и е упълномощил ответника да получава плащанията по трудовото правоотношение по негова сметка – пълномощно от 19.08.2021 година.

Документът съдържа номера на банкова сметка на ответника, по която ищецът е извършвал плащания, осчетоводени като трудово възнаграждение на И. Н. и командировъчни разходи – приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните икономическа експертиза.

Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.

Според чл. 55, ал.1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите връщане на исковата сума би дължал И. Н., доколкото плащанията са лишени от основание. Той е получателят по смисъла на цитирания законов текст, защото на ответника е плащано в качеството му на пряк представител. Представителят не получава престираното за себе си, защото дължи отчитането му на упълномощителя – чл. 36, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Още с възникването на трудовото правоотношение с И. Н. ищецът е бил наясно, че плаща на представител. Това следва от редица банкови преводи, извън предмета на делото, за които не съществува спор, че са направени в полза на И. Н., макар да са постъпили по сметката на ответника. Ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца, заради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен на това основание.

Доводите на ищеца са неоснователни. Те не държат сметка за представителното качество на ответника. Връщане на платеното може да се търси от ответника само ако и доколкото се твърди, че последният е задържал сумата за себе си. такива твърдения в исковата молба липсват и дори плащанията да не са отнесени към с И. Н. това обстоятелство не може да бъде взето предвид при решаване на спора – чл. 6, ал. 2 от ГПК.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски в размер на 500 лв., заплатен адвокатски хонорар за второинстанционното производство.

2

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 02.11.2023 година, постановено по гр.дело № 197 по описа на С.ски районен съд за 2023 година.

Осъжда „Р.“-ЕООД, гр. С., ЕИК: ...... да заплати на Д. Н. И., ЕГН: **********, гр. С., ул.

А.Б.“ № ...., етаж ..., сумата от 500 (петстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3