Решение № 987 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100900618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на юридическо лице с нестопанска цел "С.Х. И Р.А. - Г.Е.", чрез Н.Г. – оперативен съпредседател, срещу отказ на АВ № 20230316120826/17.03.2023 г. за първоначална регистрация на ЮРНЦ.

Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е неправилен, тъй като само от волята на учредителите зависи дали сдружението ще е в частна полза или за обществено-полезна дейност. Сочи, че от ограничителните съставки на името му „християнска“, „и ромска“, „Г.Е.“, следва ограничена полза, която не е в интерес на цялото общество, а само на отделни части от него. Счита че АВ няма право да подменя волята на учредителите, като излага, че е налице прецедент относно регистрания на подобно сдружение. Излага доводи относно допуснато разпространение на лични данни.

АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният отказ е постановен по депозирано заявление с вх. № 20230316120826 за вписване на за първоначални регистрация на юридическо лице с нестопанска цел "С.Х. И Р.А. - Г.Е."

ДЛР е постановило отказ, мотивиран с това че сдружението е учредено с цели и предмет, които са допустими за юридическо лице е нестопанска цел /ЮЛНЦ/ за общественополезна дейност, а не в частна полза. Учреденото сдружение си е поставило цели, които изцяло са в обществена полза. Целта е основен индивидуализиращ и конститутивен белег на сдруженията като ЮЛНЦ, която следва да бъде посочена като 1 задължителен реквизит в съдържанието на устава - чл. 20, т. 3 от ЗЮЛНЦ. Целите на сдружението се реализират чрез осъществяваната от него дейност, като в нормата на чл. 2. ал. I от ЗЮЛНЦ е установен принципът па свободно определяне на целите на сдружението и самоопределянето му като организация за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза с устава и с учредителния акт. Дали сдружението е в частна полза или за общественополезна дейност се определя от неговите цели и предмет на дейност. Една от съществените разлики между сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в частна полза се изразява в правата, които сдруженията имат и съответно - в кръга на правните субекти, чии то нрава и законни интереси могат да защитават. Сдруженията с нестопанска цел в обществена полза следва да извършват общественополезна дейност именно за осъществяване на цели те, кои го са обявени при учредяването им. като по този начин защитават права и интереси па по- широк кръг правни субекти, докато сдруженията в частна полза могат да защитават интересите само на своите членове. В настоящият случай определените от учредителите на сдружението цели и предмет на дейност попадат в изброените по чл. 38. ал. 1 от 310Л1II \ и са изцяло в обществена полза. Приел е, че е налице несъответствие между целите, които са присъщи на сдружение за общественополезна дейност, с учредяването на сдружението като такова в частна полза.

Съдът намери от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, като в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление (т. 1), развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура (т. 2), подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване (т. 3), защитата на човешките права или на околната среда (т. 4), други цели, определени със закон (т. 5).

В контекста на широтата на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, даваща пълна свобода на ЮЛНЦ да определят целите си и кореспондира с разпоредбата на чл. 44 от Конституцията, регламентиращ свободата на сдружаване, която включва в себе и възможност за свободен избор на целта на сдружаването, доколкото тя не противоречи на конституционните ограничения, безспорна е и възможността на съответната организация да реши дали ще действа в частен или в публичен интерес. Проблемът възниква от това, че обществената полза, е свързана с целта, за която се разпределя имуществото, и тази корелация не може да се пренебрегне. В момента съществува възможност едно ЮЛНЦ да си постави цел, която да влиза в обхвата на чл. 38, ал. 1 (с което да стане “симпатично” на бъдещите дарители) и същевременно да се самоопредели в частен интерес, като по този начин изключи предвидения контрол върху дейността си. Тази възможност налага необходимостта или да 2 се определят конкретно цели, които могат да бъдат само в обществен интерес, или при регистрацията изрично да се осъществява контрол по същество от съда дали поставената цел отговаря на самоопределянето, направено от ЮЛНЦ ( така „Някои проблеми в новата правна уредба на юридическите лица с нестопанска цел“ В. Д. Т., достъпна он лайн на адрес https://www.tokushev-lawoffice.com/wpcontent/uploads/2011/12/TP_Viktor_Tokushev_ULSNS.pdf).

Това доктринално разбира се споделя и от практиката. Сдруженията в частна полза осъществяват дейност само в защита на интересите на своите членове. Развиването на дейност в обществена полза се извършва при засилен контрол от страна на държавата и обществото, което включва и допълнителни изисквания и задължения свързани с публичност и отчетност на разходване на имуществото му, спазване на законово определени критерии при това разходване и др. Ето защо да се посочи, че дейността на едно сдружение е такава в частна полза, но целите му да са за дейност в обществена полза представлява заобикаляне на закона с цел избягване именно на спазването на тези допълнително въведени ограничения и изисквания. Това означава, че уставът на учреденото сдружение противоречи на специалния закон, който урежда учредяването, функционирането, ликвидацията и контрола върху сдруженията с нестопанска цел и води до извода, че сдружението не може да бъде регистрирано (РЕШЕНИЕ № 63 ОТ 10.02.2021 Г. ПО Т. Д. № 32/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ).

В случая определените от учредителите на сдружението цели и предмет на дейност попадат в изброените по чл. 38. ал. 1 от ЗЮЛНЦ и са в обществена полза и не може да се регистрира като такова с частна полза. Неоснователен е довода, че ограничителните съставки на името „християнска“, „и ромска“, „Г.Е.“, налагат извод за ограничена полза, която не е в интерес на цялото общество, а само на отделни части от него. Според настоящата инстанция обществената полза не означава насоченост на дейността по отношение на всички граждани, въпреки че съгласно чл.5, ал.1 от Устава обхватът е по отношение на гражданите на РБ, ЕС и Света, а е достатъчно да е насочена към неопределен кръг лица от очертана категория.

Ирелевантно е възражението за наличие на предишна регистрация на ЮЛНЦ с идентичен предмет за дейност в частна полза, тъй като съдът не е обвързан от други актове с такъв предмет.Без правно значение е и обявяване на лични данни от АВ.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР, обжалвания отказ следва да се отмени.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава отказ на АВ № 20230316120826/17.03.2023 г.

3

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4