Решение № 518 от 03.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Русе, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20244520201180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. М. Д., депозирана против Наказателно постановление № 24-1085-001159/08.05.2024 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Д. М. от АК – Русе. Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Твърди, че мотивираната резолюция № 24-1085М000048 не е връчена на жалбоподателя, в нарушение на административните правила.

Жалбоподателят твърди, че може да е извършил нарушението, но е бил мотивиран от настъпила ситуация на спешност, свързана с малолетното му дете, което се е возило на задната седалка и е спряло да диша, поради заболяване, с което е диагностицирано.

Претендира присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановление е връчено на 10.06.2024 г., а жалбата е депозирана на 24.06.2024 г. с вх.№ 108500-14111/24.06.2024 г., касае подлежащо на обжалване 1 наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН серия GA № 1268955 от 07.04.2024 г. от св. Д. С. В. в присъствието на св. И. Д. С. срещу Д.

М. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, затова, че на 07.04.2024 г. в 11:17 часа гр. Русе, бул.

Липник, обратен завой пред сектор Пътна полиция Русе, в посока на движение към МОЛ Русе, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с регистрационен номер Р0138КН, собственост на М. М., с ЕГН ********** като е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като предприел маневра завиване в обратна посока към ОЛ Русе, поднасяйки задната част на МПС, последователно в дясно и в ляво по посока на движението, превъртайки задните гуми по сухата асфалтова пътна настилка, което породило силен шум от свистене на гуми.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на Д., който го е подписал без възражения. Снето било писмено обяснение на Д..

В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от Д..

Срещу Д. е започнала проверка от Районна прокуратура Русе, прокурор от която е приел, че няма данни за престъпление от общ характер, след което началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе въз основа на акта издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било връчено на Д. Д. на 10.06.2024 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

От разпита на актосъставителя, свидетелите, и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 07.04.2024 г., в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с регистрационен номер Р0138КН, собственост на М. М.. Същият се движил по бул. Липник, по посока - с. Николово. При движението си по булеварда подминал патрулиращ служебен лек автомобил, в който изпълнявали наряд св. В. и С.. Пътната настилка била суха. Непосредствено пред подхода за сградата на КАТ, находяща се на бул.

Липник, Русе, жалбоподателят Д. навлязъл на обозначеното за това място, за предприемане маневра обратен завой, като поднесъл последователно в ляво и дясно на надлъжната му ос, по посока на движението. Същият предизвикал превъртане на задните гуми на лекия автомобил, което предизвикало силен шум от свистене. Д. бил в процесния автомобил с малолетното си дете, което било на задната седалка.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени 2 средства - копия на две писма № 1085р-4775/24, копие на НП № 24-1085-001159, копие на писмо № 247р-4174/20.05.2024,копие на докладна записка, копие на писмо № 1085р-4201, копие на писмо №108500-10385, копие на постановление на РРП от 19.04.2024, справка от деловодната система на РРП, копие на справка № 1085р-3571, копие на мотивирана резолюция № 24-1085-М000048, копие на докладна записка № 1085р-3226, копие на АУАН № 1268955, копие на обяснение, копие на докладна записка № 1085р-3442, справка по историята на ППС, справка за нарушител/водач/, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Д. С. В. и И. Д. С. и Г. Т. Д.а.

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът не кредитира показанията на св.

Д.а, доколкото същата твърди, че се е намирала в автомобила по време на извършване на нарушението, тъй като същото обстоятелство е очевидно невярно. Разпитани в хода на съдебното следствие св. В. и св. С., потвърждават присъствието на малолетно дете на задната седалка в колата и категорично отричат да е имало друг човек в лекия автомобил.

Същите са извършили проверката непосредствено след като жалбоподателят е осъществил маневрата обратен завой, възприели са лично и непосредствено намиращите се в автомобила лица.

Св. Д.а твърди, че на процесната дата, по време на движение на автомобила, общото им дете с жалбоподателя, което се е возило до нея на задната седалка, поради заболяването си е изпаднало в кома и спряло да диша. В този момент тя е казала на жалбоподателят „връщай се обратно“, за да може да се придвижат до спешното отделение за оказване на медицинска помощ.

От представените доказателства – копия от четири броя епикризи и телково решение, безспорно се установява, че малолетното лице на жалбоподателя страда от хиперинсулинизъм-хиперамониемия синдром, епилепсия и разстройство на метаболитния цикъл на уреята. Видно от епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД, и.з.№ 4416/2023 г., д.п. 28.08.2023 г. /на стр. 54 от делото/, реквизит „препоръки“ е указано, детето да продължи лечение с медикамент „Проглицем“. В епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, КЛДГЗ и.з.№3145/2024 г, д.п. 17.06.2024 г, /на стр. 52 от делото/ издадена два месеца след датата на нарушението – 07.04.2024 г. след реквизит „Обсъждане“ е отбелязана констатацията, че в периода на лечение с „Проглицем“ – „не се констатират пристъпи за периода на лечение“. Същото обстоятелство се констатира и в епикриза от СБАЛДБ „Проф.

Иван Митев“, КЛДГЗ и.з.№4770/2024 г, д.п. 16.09.2024 г, след реквизит „Обсъждане“ /на стр. 51 от делото/.

Поради изложеното съдът приема, че от представените доказателства е опровергано твърдението на св. Д.а, за това, че детето е изпаднало в безсъзнание и е спряло да диша, като не кредитира показанията на св. Д.а и възприема същите като защитна версия, с оглед факта, че с жалбоподателят са съпрузи. Свидетелите В. и С. потвърждават, че жалб. Д. не е бил превъзбуден към момента на извършване на проверката.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – В. и С., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях лично е и в непосредствена близост е възприел действията на жалбоподателя, поведението на автомобила и е чул шума от свистенето на гумите на автомобила.

Отделно от изложеното за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят лично в дадените от него обяснения, непосредствено след извършване на проверката е заявил, че при извършването на обратния завой, „…задницата поднесе и изсвистяха гумите. Направих го съзнателно, за да се изкефя“. Същото обстоятелство се установява и от разпита на св. В. и С., които потвърждават, че при отправен въпрос към нарушителя при извършването на проверката, знае ли защо го спират и защо е извършил нарушението, Д. е отговорил 3 положително и като причина е посочил „да се изкефя“.

От правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва мотивирана резолюция и че същата не е представена на неговия доверител. Същата е представена от АНО и се намира на с.16 по делото. Съгласно чл. 54, ал.6 от ЗАНН препис от резолюция по ал.1, т.1-8 се връчва и съгласно ал.7 на същия член, мотивираната резолюция, с която се прекратява административно наказателното производство на основание ал.1, т.1-8 подлежи на обжалване по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН. В настоящия случай, същата е издадена на основание чл. 54, ал.1, т. 9, а именно в случая по чл.33, ал.2 - при констатиране на признаци на извършено престъпление, производството по ДС № 1085р-3229/08.04.2024 г. е прекратено, а материалите били изпратени на съответния прокурор. Поради изложеното, наказващият орган не е бил длъжен да връчи резолюцията, издадена на основание чл.54, ал.1, т. 9 ЗАНН - per argumentum a cotrario на чл. 54,ал.6 от ЗАНН.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175а, ал.1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза, която съответства на задължението му като водач по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.