Определение № 237 от 29.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Благоевград, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500195 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 от ГПК. „М“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П. ул. "П" №, представлявано от С. Д. М., обжалва определение № 187 от 13.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 205 от 2024 г. на Р. П. С въпросното определение е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 440 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока.

Моли се за неговата отмяна и връщане на делото в първата инстанция за продължаване на процеса.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима. Разгледана по същество, жалбата се оказва основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г Н. и В. Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да 1 установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Въззивната инстанция не споделя аргументите на районния съд. Последният се е позовал на Определение № 274 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 36/2024 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Г. Г., но същото не е релевантно за казуса. В него е разгледан случай, в който исковата молба по чл. 135 от ЗЗДог е вписана на 12.12.2014 г., а договорът за продажба е вписан на 16.12.2014 г., т. е. при висящ исков процес и 4 дни след исковата молба. В цитираната хипотеза вписването на исковата молба логично е произвело защитния си ефект по силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗДог и искът по чл. 440 от ГПК действително се е оказал недопустим поради липса на правен интерес, доколкото наистина не са били изложени твърдения за права, които да са протИ.поставими на правата на взискателя по изпълнението.

Казусът пред Районен съд Петрич е различен. „М М“ ЕООД застъпва позицията, че вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗДог е загубило защитното си действие, защото не е вписано влязлото в сила съдебно решение, постановено по въпросната претенция. Тези твърдения, поне на настоящия ранен процесуален етап /преценка на редовността на исковата молба/, обуславят и предпоставят наличието на правен интерес на ищеца и не правят иска недопустим. Както е известно, изборът на способ на защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск, се обуславя от степента на засягането, предизвикано от състоянието на спор в правната сфера на ищеца, както и от обема на защита, която се цели, предвид евентуалното уважаване на предявения иск. С оглед на обема на 2 търсената защита, за ищеца може да съществува правен интерес от предявяване на отрицателен или положителен установителен иск за собственост срещу ответника, върху чието имущество е насочено принудителното изпълнение, както и срещу взискателя по същото, когато се оспорва твърдяното от него право на собственост /така и Определение № 13 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3463/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова/. Искът по чл. 440 от ГПК е допустим предвид изложените от ищеца твърдения за придобиване на собствеността, с които се отричат правата на длъжника по изпълнението. Допустимостта на иска се преценява по фактическите твърдения на ищеца, от които следва да бъде направен и извод дали същият се явява трето лице по смисъла на чл. 440 от ГПК /Определение № 68 от 20.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1429/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов/. В случая са изложени пространни твърдения в такава насока, както и са представени съответни писмени доказателства. В т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдията Д.Д., е разяснено, че искът по чл. 440 от ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно - кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440 от ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се протИ.постави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на трето лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440 от ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което 3 принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Разпоредбата на чл. 440 от ГПК не поставя изрично допълнителни изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за активната легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък препраща към други разпоредби, в които се съдържат такива изисквания. В заключение ВКС постулира, че тъй като предпоставките за възникването на правото на иск по чл.

440 от ГПК са предвидени с изрична правна норма, то за упражняването на това право е необходимо да са налице само предвидените в тази норма предпоставки, които не могат да бъдат разширявани чрез въвеждането на допълнителни такива по пътя на тълкуването. В светлината на тези задължителни разяснения от върховната съдебна инстанция, настоящият въззивен състав счита, че /поне засега/ предявената от "М" ЕООД искова молба отговаря на предпоставките за допустимост и производството по нея пред районния съд трябва да продължи.

Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 187 от 13.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 205 от 2024 г. на Районен съд Петрич.

ВРЪЩА делото на Районен съд Петрич за продължаване на процеса.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4