Решение № 1053 от 14.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Плевен, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430105066 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. П. П., ********** със съдебен адрес в гр. *** , срещу "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул."***" № 8, ап.8, представлявано от К.М.М. осъдителен иск с правно основание, чл. 128, т. 2 вр. чл. 121а ал. 1, т. 1 вр. ал. 4 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от сумата от 79151,66 лв. /след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/, представляваща разлика между дължимите му суми за престаран труд по минималните ставки на К. ***, вкл. бонус в края на годината“ / Eindejaarspremiee/ , „добавка за нощен труд“ /Premie voor n a c h t a r b e i d / възнаграждение за

„периодите на разположение“

/Beschikbaarheidstijd/ възнаграждение за извънреден труд /overwork/, добавка за превишаване на средното време за обслужване /Toes I age п ten gevolge van het overschrijden van de gemiddelde diensttijd/, добавка за присъствие /ARABvergoeding/, фиксирана дневна надбавка/ /Forfaitaire verblijfsvergoeding /, добавка за постоянно пребиваване / vast verblijf / от една страна и платеното му от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 01.05.2019 г. - 4.8.2021 г., /след направено изменение на периода по реда на л.214 ГПК/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане. В условията на 1 евентуалност, ако съдът счете, че предявения иск е неоснователен предявява иск с правно основание чл.59 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 79151,66 лв. /след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/ представляваща сумата, с която ищеца е обеднял, неполучавайки от ответника действителната парична равностойност за престараният от него труд , а отв. се е обогатил, спестявайки си разходите , които би направил обичайно за да получи простираният от ищеца труд.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 27.08.2015 г. страните сключили трудов договор, по силата на който ищецът се задължил да престара труд като шофьор на товарен автомобил, а ответникът, да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 431 лв. Излага се, че основната дейност на ответника е международен транспорт, за чужда сметка. Сочи се, че ответникът е подизпълнител на белгийска фирма, която фигурира като такава във всички CMR на ответника. Твърди се, че всички превозвани от ищеца товари са осигурявани на ответника от тази белгийска фирма. Излага, че ищецът е престарал труд при ответника като „международен шофьор на товарен камион / тир/ с полезен товар над 15 тона, на опасни товари / ADR/“, управлявайки съчленено превозно средство / с ремарке и полуремарке/, превозвайки товари. Излага се, че той и колегите му се качвали на тир, за да започнат нов курс от гр. *** Кралство *** и в продължение на поне най – малко от два до четири месеца, ежедневно, без прекъсване, денонощно транспортирали товари из целия Европейски съюз. Сочи се, че след приключване на гореописаните курсове ищецът и колегите му се връщали гр.

*** К. *** и след това в България, като след кратка почивка, всичко започвало отново. Твърди се, че ответникът извънсъдебно е признал пред органите на НАП, подавайки Декларации обр. 1 по чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица възнагражденията и отработените часове от ищеца от юни 2016 г до август 2021 г. Излага се, че в действителност, отработените часове от ищеца били най - малко по 360 часа месечно, за всеки един от процесните месеци, тъй като ищецът е шофирал средно по около 12 часа дневно, не само в работни дни, но и в почивните и празнични такива. Сочи се, че ответникът е декларирал и признал извънсъдебно пред НАП с уведомление по чл. 62, ал. 3 2 от КТ, че е бил в трудово правоотношение с ищеца през процесния период.

Твърди се, че датите, държавите, времето в режим на „управление “, „друга работа“, „на разположение“ и „почивка“ / според чл. 7 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт времето от всички режима, без „почивка“ са част от работното време/, изминати километри, начало и край на шофиране и номер на камион, се отчитат както от тахографа на управлявания камион, така и от поставената в него карта на водач на ищеца, които той задължително поставял в тахографа на тира при шофиране. Навежда доводи, че съгласно чл.121а КТ ответникът следва да заплати на ищеца „най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава или минималните възнаграждение, бонуси, обезщетения, добавки към възнаграждението и др. за Кралство *** за същата длъжност /Р-е № 298 от 9.1.2019 г., по г.д. № 2180/2018 г на ВКС, ІV г.о./. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, както и да му присъди сторените по делото разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Навежда доводи, че по делото безспорно е доказано наличието на: трудово правоотношение между страните; че ответникът има сключен договор в белгийски спедитор „Шампас“, Палберингер, със седалище в Кралство ***; че ищецът е управлявал тир с ремарке, поради което била приложима по – високата ставка за заплащане на час труд; че ищецът е престирал труда си в множество държави членки на СЕ, като се е качвал за курс предимно в Кралство ***; че след приключване на курса оставял камиона отново в Кралство ***.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Сочи, че ищецът е получил всичко, което му се дължи по възникналото трудово правоотношение между двете страни. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 358 от КТ, ал. 1, т. 3 от КТ давността за предявяване на искове по трудови спорове, които не са визирани в предходните две точки на разпоредбата на чл. 358, ал. 1 от КТ, следва да се предявят в три годишен 3 срок. Счита, че претенциите на ищеца свързани с периода преди месец юни 2019г. са погасени по давност и прави възражение за погасена давност на претенциите на ищеца за периода от преди 16.06.2019г., а именно за периодът от 16.06.2017г. до 16.06.2019г. Твърди, че предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е недопустим и неоснователен, тъй като от изложеното в исковата молба ставало ясно, че между страните е налице трудово - правен спор и съответно ищецът е имал правна възможност за защита по разпоредбите в КТ, а искът по чл. 59 от ЗЗД е допустим само ако няма друга правна възможност.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждането на разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че от представената справка към ИМ се установявало, че ищецът е получил всички дължими му възнаграждения, полагащи му се според трудовия му договор, действащото законодателство в РБ и ЕС, както и според заработеното от него. Сочи, че от надлежно оформените заповеди за командироване от работодателя се установява, че в тях подробно е посочено в кои държави ищецът ще извършва транспортни превози и какъв е максималният размер дневни и квартирни, които му се полагат, спазвайки както българското, така и европейското законодателство.

Твърди, че от разпитаните по делото свидетели се установява, че служителите на ответното дружество получават както полагащите им се дневни, така и командировъчни. Навежда доводи, че от изслушаната по делото ССЕ се установява, че на ищеца е заплатено изцяло дължимото възнаграждение.

Оспорва предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Счита искът за недопустим, тъй като между страните е налице трудово- правен спор и ищецът може да се защити с разпоредбите в КТ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представения по делото ТД №25/27.08.2015 г., че на 27.08.2015 г. между страните по делото е сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 КТ със срок на изпитване от шест месеца, по силата на който ишецът е заемал длъжността „шофьор на товарен 4 автомобил.

Установява се от приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността „международен шофьор на товарен автомобил“, че ищецът е запознат със задълженията на същата.

Приобщено като доказателство по делото е Списък на лицата, запознати с наредбата за организацията на работното време, от която се установява, че ищецът е запознат със същата.

От приложената по делото Заповед №25/04.08.2021 г. се установява, че ответникът е уволнил дисциплинарно ищеца с посочено основание чл.190 КТ.

Видно е от представените по делото /л.21 и л.22/ извлечения от банкови плащания и какви суми са платени на ищеца в исковия период.

Приобщени като доказателства по делото са и Справки за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО за процесния период, от които се установява: колко часа е било дневното работно време на ищеца; колко са били отработените часове и какъв е бил осигурителния и начисления месечен облагаем доход.

Представено по делото е и Запитване № 3252585 към Вашата Европа – съвети от процесуалния представител на ищеца, от което се установява, че във връзка с направено запитване за дължимото възнаграждение на ищеца, във връзка с положен труд в чужбина е отговорено, че: ищецът работи постоянно в РБ, а в Кралство *** е изпратен временно като командирован работник; че

Директива

96/71/ЕО регламентира условията за командироването на работници от една страна на ЕС в друга; че командирован работник е единствено този, който е нает за работа в Република България, но е изпратен временно / най много до 2ве години/ ог работодателя да осъществява работата си в Кралство ***; че регламент /ЕС/ 492/2011 относно свободното предвижване на работници в Съюза и Директива 2015/54/ЕС относно мерките за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работниците предвиждат заетост, равни права на работниците при работа и наемане в ЕС и задължение за въвеждането на минимални изисквания, съдействие и докладване между компетентните органи; че командированите работници имат право на определени минимални условия на заетост в ***, когато тези условия с по – благоприятни в сравнение с тези в България; че 5 този набор от права се състои от: минимални ставки за плащане; максимални периоди на работа и минимални периоди на почивка; минимален платен годишен отпуск; условия за наемане на работници чрез агенции за временна заетост; здраве, безопасност и хигиена при работа; равно третиране на мъжете и жените. Посочени в писмото са и препратки към специфичните условия за заплащане и почивки в рамките на *** за шофьор на камион.

Приобщено като доказателство по делото е и превод на Ръководство „ Съвместен комитет за пътен транспорт и логистики от името на трети лица Подсектор МОБИЛНИ РАБОТНИЦИ“, в което е посочено какво е дължимото възнаграждение, бонус в края на годината, добавки стаж и нощен труд и др. в съответствие с европейското законодателство от КТД, които са обявени за общозадължителни по смисъла на Директива 96/71 ЕО на ЕП и съвета от 16.12.1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

Представено като доказателство по делото е и трудовото досие на ищеца, от което се установява и: кога е постъпил на работа, ползваните от него отпуски, кога е прекратено и за какво ТПО между страните; че ищецът е бил застрахован по застраховка „трудова злополука“ при ответника; за кои периоди ищецът е бил командирован в чужбина, както и, че в същите е посочено, че на ищеца се полагат дневни и квартирни пари, съгласно Заповед на МФ №54/26.02.1996 г. в размер до 27 евро на ден, но не и повече от двойно начисления при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително и квартирни пари.