Определение № 47 от 19.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив , 19.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера И. Иванова

Мария П. Петрова

Стоян А. Германов като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500272 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№267905/05.03.2021г. от Р. Р. Б. с ЕГН:**********, от с.Х., І в. з., Община „Р.“, против Определение №260529 от 24.02.2021г., постановено по гр.дело №2735/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено допуснатото с определение от 21.11.2016г. по същото дело обезпечение на предявения по него иск на същата против „Б.

Д.“ЕАД, ЕИК *********, за признаване за установено, че не съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека №**********г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А. А.. Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като допуснатото обезпечение е само за ипотекираната вила, а изпълнението по изп.дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А. А. никога не е било спирано, като същото вече е и прекратено, както е прието в постановеното решение и няма защо да се възстановява прекратено дело. По тези съображения претендира за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът „Б. Д.“ЕАД не е подала писмен отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с 1 чл.402,ал.2 от ГПК, определение за отмяна на допуснато обезпечение, и откъм съдържание и приложения, с оглед и на освобождаването с Определение №2589 от 15.11.2016г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по производството и влезлият в сила отказ по Определение №260689 от 12.03.2021г. за предоставяне на правна помощ, е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С Определение №2631 от 21.11.2016г., постановено по гр.дело №2735/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е допуснато обезпечение на предявения от Р. Р. Б. против „Б. Д.“ЕАД установителен иск, по който е образувано делото, за признаване за установено, че в полза на ответника не съществува ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека №**********г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А. А. в частта, в която принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания с посочения нотариален акт недвижим имот, при парична гаранция в размер на 5000лв. С окончателно Определение №592 от 02.12.2016г. по в.ч.гр.дело №674/2016г. по описа на Апелативен съд-Пловдив определението на окръжния съд по допускане на обезпечението е отменено само относно определената с него парична гаранция, а в останалата част е потвърдено. Издадена е обезпечителна заповед от 07.12.2016г., получена от ищеца на същата дата.

С постановеното по цитирано дело Решение №517 от 18.04.2018г. окръжният съд е отхвърлил предявения иск, чието обезпечение е било допуснато. В мотивите е приел, че е настъпила перемпция – прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона – чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години от 25.09.2012г. до 25.09.2014г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено с Решение №163 от 09.10.2018г. по в.гр.дело №363/2018г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В мотивите въззивният съд е приел, че прекратяването на изпълнителното производство по силата на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК няма връзка с погасителната давност, тъй като не опорочава действията на кредитора по предприемане на принудително изпълнение. Въззивното решение е оставено в сила с Решение №257 от 30.04.2020г. по гр.дело №694/2019г. по описа на 2

ВКС, III г.о. В мотивите на това касационно решение е прието за неоснователно поддържаното от жалбоподателя Б. възражение и приетото от съда за настъпила перемпция на изпълнителното дело в периода 25.09.2012г.25.09.2014г.

С молба вх.№262310/22.01.2021г. ответникът „Б. Д.“ЕАД е поискала да бъде отменено допуснатото обезпечение поради отхвърляне на предявения иск.

С обжалваното Определение №260529 от 24.02.2021г. окръжният съд е приел, че с отхвърляне на предявения иск с влязлото в сила решение за ищцата е отпаднала обезпечителната нужда, по които решаващи съображения е постановил отмяна на допуснатото обезпечение.

Видно е при тези обстоятелства, че предявеният иск, чието обезпечение е било допуснато, е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение при триинстанционното разглеждане на спора. С отхвърлянето на иска е отпаднала причината, поради която е било допуснато обезпечението, по смисъла на чл.402,ал.2 от ГПК, и това е основание за неговата отмяна, както правилно е приел окръжният съд. Действително, както поддържа жалбоподателят, обезпечението е допуснато чрез спиране на изпълнението само спрямо ипотекирания имот, а не като цяло, както непрецизно е посочено в диспозитива на обжалваното определение. Това, обаче, не променя ясно и валидно изразената с него воля на съда, че се отменя именно обезпечението, допуснато с Определение №2631 от 21.11.2016г. Обстоятелството, че принудителното изпълнение след допускане на обезпечението е продължило евентуално спрямо друго имущество, не опровергава необходимостта от отмяна на обезпечението, за да продължи изпълнението и спрямо ипотекирания имот, с оглед отхвърляне на иска за отричане на ипотечното право. Жалбоподателят не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си за прекратяване на изпълнителното производство – влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. В това отношение се позовава на мотивите на първоинстанционното решение за настъпила перемпция.

Настъпването на такава е отречено от касационната инстанция, а и тя е обсъждана от гледна точка на прекъсването на погасителната давност за подлежащото на изпълнение вземане, а не като основание по чл.433,ал.1,т.8 от 3

ГПК, на каквото съдебният изпълнител с нарочно постановление да е прекратил изпълнителното производство. Напротив, данните са, че то е продължило и след коментирания период на бездействие. При това положение за ответната банка е налице правен интерес да претендира за отмяна на обезпечението, което препятства удовлетворяване на вземанията й от ипотекираното имущество, а отпадането на обезпечителната нужда с отхвърляне на обезпечения иск обосновава и основателността на претенцията й.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260529 от 24.02.2021г., постановено по гр.дело №2735/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено допуснатото с определение №2631 от 21.11.2016г. по същото дело обезпечение на предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4