Решение № 1145 от 30.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330203430 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-0435000163/17.04.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Второ РУ Пловдив, с което на С. Л. Х., ЕГН ********** от с. ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М. Х., жалбоподателят Х. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер в Наредба № 1/2024г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.02.2024г. около 18:56ч. в гр. Пловдив, на ул. „Перущица“ - № 6 жалбоподателят Х. управлявал л. а. „Порше Кайен“ с рег. № *** чужда собственост /на „Фунгоробика - България“ ООД, ЕИК 040218900/, при което бил спрян за проверка от служители на Второ РУ Пловдив – мл. инсп. С. М. и мл. инсп. С.Н., в хода на която било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 08.02.2024г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДП.

За констатираното по време на проверката срещу С. Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 737347/16.02.2023г. за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване с неговото съдържание, като същият го подписал без да отрази възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок за това.

Междувременно в РП Пловдив във връзка с докладна записка от мл. инсп. С.Н. била образувана прокурорска преписка № 2292/2024г. по описа на РП Пловдив за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Предвид горното с

Мотивирана резолюция

№

24-0435М000012/19.02.2014г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 737347/16.02.2023г. било прекратено.

С Постановление 28.02.2024г. на прокурор при РП Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство и прекратена преписка № 2292/2024г. по описа на РП Пловдив, като материалите по същата били изпратени на административнонаказващия орган с оглед преценка относно предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност на С. Х..

Въз основа на това и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. за това, че като собственик и водач на л. а.

„Порше Кайен“ с рег. № *** на 16.02.2024г. в 18:56ч. на ул. „Перущица“ № 6 е управлявал собственото си моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Посочено е, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 08.02.2024г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като собственикът Х. в двумесечен срок от 2 придобиването му не го е пререгистрирал.

Предвид горното на жалбоподателя Х. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства – Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.02.2024г. на прокурор при РП Пловдив, АУАН Серия GA № 737347/16.02.2023г., Мотивирана резолюция № 24-0435-М000012/19.02.2014г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-11675/21.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив, Заповед № 8121К-902/30.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, Договор за покупко-продажба към Договор за финансов лизинг № 216393662465/29.11.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателят Х. е осъществил чрез действията си по управление на л. а. „Порше Кайен“ с рег. № *** състава на вмененото му нарушение. На 08.02.2024г. регистрацията на МПС е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143 ал.15 от ЗДП, тъй като собственикът на автомобила в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрира.

Според нарочната законова уредба прекратяването на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.143 ал. 10 от ЗДП, поради което и е неоснователно направеното в тази връзка възражение.

Неоснователен е и изложеният в жалбата довод за несъставомерност на деянието от субективна страна, доколкото съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ал.2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП. След като е управлявал процесния автомобил, санкционираното лице е било длъжно да знае предвидените в ЗДП 3 последици при бездействие да се регистрира новият собственик, като незнанието на закона не го извинява. Не го извинява и това, че същият е бил диагностициран със заболяване, във връзка с което му е бил препоръчан постелен режим и покой за 10 дни, считано от 01.02.2024г., още повече, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи това обстоятелство.

Неоснователни са и възраженията, че визираното в чл.143 ал.115 от ЗДП задължение е за регистрация на МПС, а отговорността на жалбоподателя Х. е ангажирана за това, че не е пререгистрирал процесния лек автомобил, доколкото същият е могъл да разбере в какво точно се изразява вмененото му нарушение. На следващо място на основания чл.140 ал.1 от ЗДП следва да бъде ангажирана отговорността както на лице, което управлява МПС, което не е първоначално регистрирано, така и на такова, което е с прекратена регистрация.

Само за пълнота на изложеното и във връзка с направеното искане за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи, че чл.189з от ЗДП въвежда забрана за прилагане на чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания при извършени нарушения по ЗДП.

Въпреки това съдът намира, че е налице основание за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.

Съгласно чл.57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на НП е пълното, точно и ясно описание на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени по нарушението. НП е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение.

Неговата форма и съдържание следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. В настоящия случай се установява, а и не се оспорва от страните, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил, който съгласно приложения Договор за покупко-продажба към Договор за финансов лизинг № 216393662465/29.11.2021г. е собственост на „Фунгоробика – България“ ООД, чийто представител е С. Х.. В същото време при описание на обстоятелствата на извършеното нарушение в обжалваното НП е посочено, че собственик на управлявания л. а. „Порше Кайен“ с рег. № *** е жалбоподателят Х., както и че същият като собственик не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в двумесечен срок от придобиването му.

Това води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ограничаване и препятстване правото на защита на нарушителя представлява съществено 4 нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие възнаграждението е в размер на 1000 лв., което е платено в брой.

Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия в рамките на едно съдебно заседание, това, че по делото не са разпитвани свидетели, както и имуществения интерес, съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален на 400 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна, като преценката за дължимостта и размера на възнаграждението съдът направи съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0435-000163/17.04.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Второ РУ Пловдив, с което на С. Л. Х., ЕГН ********** от с. ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, и на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2021г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. Х., ЕГН ********** от с. *** сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.