Решение № 23 от 12.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900126 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от В. П. Л., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. И, община П, ул. „Ш“ № **, чрез адв. Д. Т. от **, срещу „Застрахователно акционерно дружество О - З“ АД, ЕИК ***, със седалище и адерс на управление: гр. С, р-н „В“, ж. к. „В“, ул. „С С“ №*****, за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева – частично от 80 000 лева за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на **** г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на С. К.

С., управлявал л. а. Р К с рег. № ***, в едно със законната лихва от 18.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на **** г., около*** ч., на пешеходната пътека на ул. „П“ срещу № ** - на кръстовището на ул. „П“ и ул. „Б“ в гр. П, е настъпило ПТП между л. а. Р К с рег. № ***, собственост на ЕТ „А - П М“, управляван от С. К. С. и ищцата по делото В. П. Л., като пешеходец. Ударът е настъпил при извършване на завой наляво и непропускане на пресичащия пешеходец, като са настъпили множество травматични увреждания. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая било образувано и досъдебно производство ЗМ № ****г. на РУП - П, респ.

1 прокурорска преписка на РП - П*, а впоследствие и НОХД № *** г. на РС - П, приключило с влязло в сила на ****г. споразумение . Пострадалата била откарана в „МБАЛ П“ АД, където е хоспитализирана за периода от **** г. до **** г. Впоследствие била хоспитализирана втори път в периода 26.10.2022 г. до 29.10.2022 г. отново в „МБАЛ П“ АД. Подробно се описват получените вследствие на инцидента телесни увреждания. На 18.10.2022 г. ищцата е предявила претенциите си за заплащане на обезщетение пред застрахователя ответник, но последният отказал такова на 18.01.2023 г. Моли за увжаване на иска с присъждане на разноски. Посочва се и банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК - IBAN ****** в „****“ АД, с титуляр адв. Д. Т..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът , чрез адв. Н. Ш. е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди. Излага се, че по заведената щета ответникът е предложил изплащане на обезщетение от 5 000 лева, но ищцата отказала, тъй като същото не било справедливо определено. Твърди се, че лицето, което е управлявало процесното МПС - л. а. Р К не е ползвало същото на законно основание, поради което се счита, че инцидентът не се покрива като застрахователен риск. Прави се и възражение за съпричиняване, тъй като ищцата при пресичане на пътното платно е нарушила чл. 5 и чл. 107 и сл. и чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП. Цитира се и ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, относно обстоятелствата, при които е налице съпричиняване. Твърди се, че ищцата не е спазвала медицинските предписания след изписването й от болницата. Оспорва се и размерът на претенцията, като несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се доводи, че при евентуално уважаване на иска, присъждането на законната лихва следва да се определи от датата на исковата молба, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че се оспорват възраженията на ответника.

Постъпил е в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на ДИМ, в който се излага, че се поддържа изложеното в отговора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на 2 законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от уважаването на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 о т КЗ процедура за разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на 18.10.2022 г., но няма постигнато споразумение за изплащане на обезщетение.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и управлявалият т. а. Р К с рег. № *** С. К. С., към датата на инцидента - **** г., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенци ите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на 18.10.2022 г. , но няма постигнато споразумение за изплащане на обезщетение.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2022 г. на ПП при ОД на МВР - П , в който е посочено, че е образувано досъдебно производство ЗМ № ***** г. на РУП - П.

Приложено е и НОХД № **** г. на РС - П , като на основание чл. 382, ал. 6 от ПНК съдът е одобрил споразумение на **** г., с което С. К. С., роден на *** г. се признава за виновен в това, че на **** г. в гр. П, на ул. „П“ срещу №*** при управление на МПС л. а. Р К с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство /ППС/ е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като в случая не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека В. П. Л., не намалил скоростта и не спрял при така възникналата опасност, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца, изразяваща се в счупване на глезена на десния крак, което довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, като деянието било 3 извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят С. К. С. дава показания, че е управлявал автомобила, който удря ищцата на **** г. Твърди, че излизайки от Т-образното кръстовище, опитвайки се да влезе в дясна пътна лента, по средата на платното става произшествието, на пешеходната пътека. Излага, че преди него е имало автомобил, който не дава път на пешеходката, и тя минава след него.

Предполага, че е била на отсрещния тротоар и е изчаквала този автомобил, който не й е давал предимство на пешеходната пътека. Заявява, че найвероятно заради автомобила не я е видял. В този момент той погледнал надясно и когато погледнал наляво, ищцата била пред него. Употребил спирачките, но тя се опряла на капака на колата и паднала назад.

Свидетелят В. К Л, син на ищцата, дава показания, че отишъл на място след инцидента. Била откарана в Спешна помощ в МБАЛ – П. Установило се, че има счупване и я настанили в ортопедично отделение. След изписването се прибрала вкъщи, като била обгрижвана от двамата си сина – св. Л и брат му.

Около един месец била в стаята си без да може да излиза. След около месец и нещо – два започнала да излиза от стаята, да се *** сама. Изпитвала болки.

Приблизително 10 дни е била на рехабилитация. След това направила още една процедура. Имала леко подобрение. Движела се с патерица. Преди ходела на кафе у съседки, сега почти не излизала. Отбелязва, че имало някакъв проблем с упойката, пореди което планката все още не била премахната от ръката й.

От изслушано т о заключение по допуснатата по делото Комплексна САвТМЕ, изготвено от вещи лица автоексперт инж. Ф и ортопед д-р П, неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

Автотехническа част:

Пътното произшествие е настъпило на *** г., около ***ч., при много добра видимост, сухо и ясно време, в гр. П, на кръстовището на ул. „П“ (срещу №***) с ул. „Б“, където л. а. Р К, управляван от С. С. блъска ищцата В.

Л.. Когато л. а. Р е навлизал в кръстовището от ул. „Б“, извършвайки завой наляво, пешеходката Л. е навлизала в пешеходната пътека. При навлизането си в ул. „П“ се е движел бавно с около 3.6 км/ч, оглеждайки пътното платно отляво. След като се убедил, че няма приближаващи ППС от лявата страна, 4 насочвайки автомобила наляво, погледнал за такива и отдясно. Убедил се, че и от дясната страна няма ППС, подал газ преди да върне погледа си върху пътната ситуация по посока на завиването, конкретно пешеходната пътека, като скоростта на МПС достигнала около 14 км/ч. Скоростта на пешеходката е била около 4.1 км/ч. В резултат на това пострадалата била блъсната с левия край на предната броня и предния ляв фар. Причина за произшествието са от субективно естество, изразяващи се в липса на наблюдение на пътната обстановка пред напредващия автомобил от лявата страна на водача, който се оглеждал за евентуални ППС от дясната си страна.

Медицинска част:

Вследствие на процесния пътен инцидент ищцата В. Л. е получила следните травматични увреждания: ************

Възстановяването на пострадала е пълно и е настъпило за период от около 4 – 5 месеца. Непоследствено след инцидента пострадалата е имала силни болки, впоследствие също при сваляне на остеосинтезните средства и заздравяване на кожната рана. Налице е ръбец от рана по гърба на дясното ходило от претърпените хирургични интервенции. Налице е по-лесна уморяемост при физическо натоварване на крайника и при изкачване или слизане по стълби.

При пострадалата е било проведено комплексно лечение. Счупването на основата на пета предноходилна кост на десния крак е лекувано хирургично – открито наместване и вътрешна фиксация с три Киршнерови игли, а останалите две счупвания – с гипсова имобилизация. Провеждана е и медикаментозна терапия. Лечението е било правилно.

При изслушване на вещото лице д-р М. в откритото съдебно заседание се потвърждава, че се касе за средно тежко увреждане на крайника, изразяващо се в три счупвания, но въпреки това костното срастване е приключило без усложнения в посочения срок. Болките ще се редуцират, но няма да изчезнат напълно, защото колянната фрактура е вътреставна, с нарушаване на ставния хрущял. Оздравителния процес е приключил, но може да има остатъчни леки субективни явления.

Другите констатирани заболявания при ищцата, а именно ****** са съществували преди инцидента и не са оказали влияние при възстановяването й от пътното произшествие.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

5

Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда (в случая неимуществена); причинна връзка между деяния и вреда; вина (която се презумира при установено авторство); наличие на валидно застрахователно правоотношение м е ж д у сочения делинквент и ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.