Решение № 11397 от 06.10.2026, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11397

Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180701712 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, ал. 5, вр. чл. 171 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. И. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „ I –ва“ №А75, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GРАМ №2134511/29.05.2026 г., издадена от полицай към РУ Карлово, ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. чл. 171, т.1,б.е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на П. И. В. с [ЕГН], принудителна административна мярка-временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед. При издаване на заповедта били допуснати нарушения на административно-производствените правила разписани в ЗДвП и АПК, както и нарушения на материалноправните норми на ЗДвП. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.

Ответникът – полицай към РУ Карлово, ОДМВР Пловдив, не изразява становище по жалбата, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от ВПД Началник на РУ Карлово, в което се сочи ,че издадената заповед е законосъобразна. Излага подробни съображения. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2026г. срещу П. И. В. с ЕГН ***е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. № GA 4654416 за това, че на 29.05.2026г., 15:15 часа в [населено място], управлява МПС „Хонда ЦР-В“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. В. В.. Като ползвател на МПС , регистрирано на територията на страната , спряно от движение и на 27.05.2026г. няма сключен действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.

Оспорената заповед е връчена на адресата си на 29.05.2026г., а жалбата срещу нея е входирана на 04.06.2026г.

По делото е представена и приета като доказателство застрахователна полица за "Гражданска отговорност" за процесния автомобил от 29.05.2026г.

Съдът установи, че датата 29.05.2026г. е една и съща за издаване на оспорената заповед, съставяне на АУАН и издаване на застрахователната полица.

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "Е“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка , но за неповече от шест месеца.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "Е от ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично право, то съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт и последния и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ е издадена при несъответствие с материалния закон и негова цел.

Не е спорно между страните по делото, а и от приетия по делото, без оспорване от страните, АУАН се установи, че на посочената в него дата и място жалбоподатеката е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. Следователно същата е имала качеството на "водач" на моторно превозно средство.

Безспорно, от същото писмено доказателство, което в настоящото производство има характер на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно лично възприетите и установени от съставителя факти и обстоятелства се доказва, че управляваният от оспорващата автомобил е спрян от движение и към дата 27.06.2026г. няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Съответно същият обвързва съда да приеме, за установени обективираните в него обстоятелства. Следва да се приеме, че по делото несъмнено е доказано, че на посочените в ЗППАМ дата и място жалбоподателката е управлявала автомобил, за който няма сключена ЗГО.

Следователно формално основание за прилагане на ПАМ, към момента на извършване на проверката, е било налице, а в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност. Знанието или не на водача, че управлявания лек автомобил към 29.05.2026г., който е спрян от движение, е ирелевантно. Това обстоятелство е от значение за преценка субективната страна на деянието при евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност, което не е предмет на настоящото съдебно производство. Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление, от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Временното отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство не съставлява санкция, т. е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук при административно производство по издаване и обжалване на ПАМ, нито административният орган, нито съдът, следва да анализират въпроса за вината. Т. е. при преценка наличието на основания за прилагане на ПАМ от процесния вид, съдът е длъжен да извърши проверка само дали са налице описаните в заповедта обективни обстоятелства и попадат ли в хипотезата на визираната в акта норма.

Принудителна административна мярка приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "Е" от ЗДвП видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характер, налага се, за да преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние, а както се посочи по-горе и осигуряване безопасността на движение по пътищата. Това предполага, да бъде доказано, че към момента на издаване на административния акт условията за прилагането му са налице. В случая това не се доказва по несъмнен начин. Това е така, защото към момента на издаването на оспорената заповед вече е сключена застраховка „ГО“ и следва регистрацията на управлявания от оспорващата страна автомобил да е била възстановена.

Следователно издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка при вече отстранено провинение е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК и нарушава целта на закона, тъй като би придобило санкционен характер и би представлявало предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би трябвало да има.

По тези съображения съдът намира, че жалбата на П. В. е основателна, респ. оспорената от нея заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че в жалбата е направено изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на такива в общ размер на 305, 11 евро /триста и пет евро, 11 евроцента/, от които 5,11 евро внесена ДТ и 300 евро изплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GРАМ №2134511/29.05.2026 г., издадена от полицай към РУ Карлово, ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на П. И. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „ I –ва“ №А75, сумата в размер на 305, 11 евро /триста и пет евро, 11 евроцента/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�